слабости.

Влюбвам се относително често , до сега съм се влюбвал 10-15 пъти. Общото винаги е, че преди да се влюбя винаги съм съжалявал тези жени, сякаш се влюбвам в слабостите им, а не в положителните им черти.
Не говоря че са били грозновати или лоши нито че са били толкова слаби просто аз съм се хващал за някакви неща, които съм приемал за слабост и често от това съм се оказвал доста излъган.
Не мога да разбера защо е така и бих се радвал на всякакви мнения.

Обичаш да се чустваш спасител. После идва следващия и т.н. Влюбен си в представата за себе си.

в някои живее доброто в други злото а в трети глисти

проблемът е че дори представите ми да се променят после към някоя жена и да разбера че не е толкова слаба аз се придържам към първата теория. може да ме мачка да разбирам че всичко това не е правилно но вътрешно да не мога да направя нищо защото вече е влязла в сърцето ми като слаба. не мога да го обясня точно.

Сори пич това вече мирише на някакви проблеми. Ходи на психолог тук компетентна помощ няма да получиш.

в някои живее доброто в други злото а в трети глисти

отговорът ти е някъде назад във времето.... между теб и майка ти

Майка ми я загубих много отдавна. Въпросът е дали да избягвам такъв типаж и къде е решението.

нищо че е отдавна ... тя е първата представа за обич. Избягвай да обичаш слабости - вече си го казал. В обичта между роднини и близките възможно ... но за връзка, партньорство - не

Опитваш се да помогнеш, така си възпитан. Обаче се оливаш и чак се влюбваш, защото модела ти за любов е да спасиш жената от слабостта й чрез себе си. Така се чувстваш значим за нея и се опитваш да се убедиш че тя трябва да те обича, защото си й нужен. Може би си бил разочарован или просто се страхуваш че ако не си полезен няма да те обичат.

А най-вероятно просто да помагаш е най-подходящият според теб начин да изразиш чувствата си и затова си търсиш "поле за изява".

Размисли разни. А психолог не знам дали ще помогне, като знам докторите какви са, ако и психолозите са такива най-много да ти насади някой комплекс вместо да ти помогне... ;)

И като се замисля, за какво ти е помощ, прави каквото ти душа иска. Не мисля че е лошо. Куци, сакати, слепи - това са хора с по-голяма нужда от любов и се предполага че ще са по-страстни ;)

[линк]

И на мен ми се случи преди много години да се увлека по един младеж (не влюбване, просто увличане), който беше в много тежък момент от живота си. Но скоро след като започнах да изпитвам такива чувства, осъзнах, че аз просто го съжалявам и имам желание да му помогна да преодолее тежкия момент като му вдъхна самоувереност, която му липсваше към този момент.
И понеже абсолютно не исках връзка, базирана на чувства, породени по такъв начин, относително бързо "изтрезнях". Проблемът беше, че докато се опитвах да му помогна с окуражаване и положителни емоции, той се хвана за мен като удавник за сламка и скоростно разви някаква обсебеност и вманиаченост, която той наричаше "истинска любов". Което още повече ме амбицира да му охладя страстите и да му изясня, че няма да се получи нещо повече от евентуално приятелство.
След няколко месеца трудния период отмина и той като че "изтрезня" и той и спря да ме обожествява.

Чудя се дали твоето е наистина влюбване или просто такъв вид увличане, породено от това, че всъщност изпитваш съжаление към другия?

Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)

ами мисля, че е нормално
един мъж подсъзнателно или не да се възприема като по-силен и закрилник,
нищо, че е вярна и оная приказка, че зад всеки успял мъж стои по една успяла жена(или нещо от сорта беше, в случая може да се трансформира- зад всеки силен мъж стои по една слаба (силна) жена
струва ми се, че си правиш погрешни изводи за себе си (понеже наскоро и аз бях на път по същия начин да си направя такива за себе си...), а истината е, че просто досега не си имал късмет да попаднеш на точната жена, не се отчайвай, не мисли че нещо не ти е наред, по-скоро всеки втори наистина е с психично отклонение (беше излязла такава новина)... да се надяваме, че ние сме от първите...

Madonna

да но е интересно друго. хем разбирам че не се разбираме добре с някое момиче и осъзнавам че това не ме устройва хем в следващия момент се сещам колко е слаба и как би било грешно ако направя нещо крайно. след ден два мисли винаги напреден план ми излиза че е слаба и че съм я приел такава и загърбвам всичко лошо. дори някоя да ме раскара и да си личи че е злобна в мен си остава някакво чуство за липса и забравям всичко лошо което е направила а пак се сещам за моментите в които е била слаба.

съжаление мога да изпитвам и към приятелката си,
но без тя да ме привлича
когато има привличане не може да се каже, че е просто от съжаление, нали?

случвало ми се е да ме привличат неподходящи за мен хора...
разсъдъкът ми казва ясно, че човека не е за мен и че не бих искала да се въвличам в това, но от друга страна някакси не успявам да се спра, защото нещо безумно и силно ме тегли към човека и ме кара да искам постоянно да го виждам и да съм в компанията му... много пъти съм се питала какво е това чудо, що за чувство е, може ли да е било любов и ако е така защо Господ не е позволил тя да се случи... при всичките въпроси в едно съм била сигурна - не знаех защо толкова ме привлича човека, знаех само едно - че няма думи с които да се обясни това чувство и дори помня, веднъж така се случи, че думата Любов вече не ми звучеше достатъчно изчерпателно на това, което изпитвам, вече сякаш я бях заменила с някакво (напълно налудно от гледна точка на нормалната човешка логика) Обожание... стигна се дотам, че точно когато дойде момента да консумирам така дълго чаканата (раз)връзка аз изведнъж се оказах тотално неспособна за това... за чудото, което чаках и за което мечтаех... просто накрая по някакъв начин в ума си го бях издигнала на такъв пиедестал, че бях успяла да убедя сама себе си, че не го заслужавам... а точно в този момент пък той реши, че е готов за мен... какво ужасно разминаване... всичко има в тоя живот, шарен... аз къде се отплеснах... исках да кажа, че винаги е ясно една любов има ли я или я няма, любовта, която носим в себе си - ако я има, ако някой я накара да се прояви, така ще ни разтърси, че просто няма как да я сбъркаме с нещо друго и така те хваща, че после е трудно да се измъкнеш... от топлите й прегръдки... ех, после сякаш опустява сърцето ти...

Madonna

Е, разбира се, че да те привлича някой само защото го съжаляваш, е само един от вариантите. Няма как да обобщавам, като всеки чувства различно и подхожда различно в тази сфера.

Има мъже и жени, които са безнадеждно "изгубени" души - така са се омотали по човек, който съчетава точно онова, от което бягат, че като някакви мазохисти все ги влече към този, който им причинява болка. А, де?

Относно разминаването, аз обичам да споменавам един младеж, който ми каза, че като реши да се ожени и уседне, ще ми се обади, защото е решил да е с мен ... и ми се обади малко след моята сватба. Искал първо да си поживее ... Ми поживя си, ама аз му казах, че няма да го чакам. И той така ми каза: "Разминахме се."

Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)

ами явно това ти съжаление е прекалено и трябва да се стараеш... как да го кажа - по-малко да ти пука за нея (колкото и грозно да звучи, в момента ми се спи и не се сещам за по-подходяща дума) мда, по-малко за нея и повече за теб си, може да ти се струва егоистично, обаче на хора като теб и мен очевидно им трябва някаква по-голяма доза егоизъм да развият в себе си, защото иначе просто стават изтривалка за всеки малко по-хитър, който е решил да се възползва от тази ни слабост - слабостта да помагаш и да съчувстваш на другите, дотолкова, че в един момент просто забравяш да помислиш за себе си и по този начин съответно да се предпазиш... а кажи после кой всъщност е слабия? или се получава така,
че болен здрав носи!

Madonna

егати му и младежите...
а съм шокирана щото и аз имах един такъв, където ме заряза, че искал да си поживее, а после дойде да ме моли да се събереме, обаче пак признавайки, че не бил готов за сериозна връзка - ?!? не знам на друга случвало ли й се е да дойде бившия да я моли да се съберат, ама да има как да е несериозно така, ако може просто... абе само за секса... нямам думи... а аз наивната чакам нещо пак, я извинение, я някоя сълза да пусне, ей така от обич, като по филмите нали, понеже там... всичко е идеално... и някви романтични момиченца като мене гледат и мечтаят и в живота да е същото... абе карай, понякога просто си мисля, че с нещо ги привличам всичките откачалки и само да разбера какво е това нещо веднага бих го махнала от себе си...

Madonna

Не, не ми се е случвало да ме търсят с подобни намерения. Сигурно защото съм била пределно ясна още докато сме били заедно, че подобни неща не ме вълнуват, ама въобще. И че дойде ли края, няма втори шанс.

Имаше един, който съвсем сериозно ми каза, че трябва да се правя на по-ранима и слаба, защото съм излъчвала сила и самоувереност, които плашели мъжете. Аз пък може да не искам да привличам мъже, които си падат по лигави и страхливи жени, щом аз не съм такава?

Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)

хаха, имам приятелка, на която са й казали същото - тя е пълна моя противоположност и въпреки или точно поради това по някакъв странен начин сякаш успяваме да се допълваме, да си помагаме и разбираме, въпреки искрите, които неминуемо отвреме-навреме прехвърчат, както между два остри камъка

Madonna

Мисля правилно е да се каже, че зад всеки успял мъж стои по една жена, а зад всеки неудачник - друга ... :)

[линк]

Ако тя не беше твоя противоположност, а и двете бяхте силни и самоуверени до степен да плашите мъжете, които изпитват интерес към вас, нямаше да прехвърчат искри само отвреме-навреме. А през цялото време.

Но защо ни привличат определени типове характер и поведение у другия (приятел, любим) - човек със сигурност може да разбере като погледне самия себе си, живота си, ценностите си, потребностите си, и т.н.

Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)