Негатори, негатори
18 отговора
0 прегледа
Re: Сега и аз се зб“рках..
Комай Скопие е вилаетски център в навечерието на Балканските войни,когато явно най-важен показател е била големината на града,а вилаетските граници по явни географски разделни линии-вододели,проходи и прочие, а не етническият състав на населението.Преди това и Призрен и Прищина са играли такава роля за Косово.
По същия начин някои в днешно Скопие чертаят границите на македонската нация на българска територия по старите османски вилаетски граници.Чунким султанските правителства са делели административно територията по етнос?-Ама не,де!
По същия начин някои в днешно Скопие чертаят границите на македонската нация на българска територия по старите османски вилаетски граници.Чунким султанските правителства са делели административно територията по етнос?-Ама не,де!
Re: Сега и аз се зб“рках..
Кънчов казва:
Град Скопие е център на голям вилает, който обхваща Северна Македония и цялата област Стара Сърбия. Ще видим на друго място, че Скопие е бил всякога важен административен център. Когато в 1843 г. се въведе в Турция новото административно деление на санджаци, тогава се премести центърът от Скопие в Косово поле и седалището беше изпърво в Прищина, после в Призрен. Това е направено с цел да се подчинят тия градове със силно и независимо арнаутско население на турската администрация. Излезе наопаки: турската администрация биде принудена нему да се подчини. Едно това, с друго прокарването на железната линия от Солун за Средна Европа накара турското правителство да направи наново Скопие административен център на областта, на която той е естествен център. Това стана през 1875 г., когато се въведе ново деление на вилаета — на санджаци и кази.
Скопският вилает, наричан още Косовски, се дели на 6 санджака, именно: Скопски, Призренски, Новопазарски, Пекски и Плевленски. [1] Всякой от тия санджаци се дели по на няколко кази. Цялото население на Скопския вилает има около 907 600 души. Това население се състои от българи, турци, арнаути и сърби. Българите и турците живеят в казите, що се намират в Македония. Сърбите населяват казите в Стара Сърбия. Арнаутите са разпространени в двете области, само че в Македония те се намират в пограничните кази като малцинство, а в Стара Сърбия преобладават навсякъде, заради това много често тая област се причислява към Горна Албания. Естествени граници между Македония и Стара Сърбия са гребенът на Шар планина и Черна гора.
В македонската част от вилаета влиза целият Скопски санджак, една каза от Призренския санджак (Тетовска) и една от Прищинския санджак (Прешово). Всичките останали санджаци са в Стара Сърбия. Според населението Скопският санджак сам има 1/3 от целия вилает, а цялата македонска част от вилаета има 407 000 жители. От това се вижда много хубаво неравномерното административно деление, нещо, което се среща навсякъде в Турция. Причината, която е накарала турското правителство да създаде повече санджаци в Стара Сърбия, е същата оная, която я караше да държи там централното управление на тая област. С усилената администрация правителството се стреми да въдвори ред между немирния арнаутски народ.
Град Скопие е център на голям вилает, който обхваща Северна Македония и цялата област Стара Сърбия. Ще видим на друго място, че Скопие е бил всякога важен административен център. Когато в 1843 г. се въведе в Турция новото административно деление на санджаци, тогава се премести центърът от Скопие в Косово поле и седалището беше изпърво в Прищина, после в Призрен. Това е направено с цел да се подчинят тия градове със силно и независимо арнаутско население на турската администрация. Излезе наопаки: турската администрация биде принудена нему да се подчини. Едно това, с друго прокарването на железната линия от Солун за Средна Европа накара турското правителство да направи наново Скопие административен център на областта, на която той е естествен център. Това стана през 1875 г., когато се въведе ново деление на вилаета — на санджаци и кази.
Скопският вилает, наричан още Косовски, се дели на 6 санджака, именно: Скопски, Призренски, Новопазарски, Пекски и Плевленски. [1] Всякой от тия санджаци се дели по на няколко кази. Цялото население на Скопския вилает има около 907 600 души. Това население се състои от българи, турци, арнаути и сърби. Българите и турците живеят в казите, що се намират в Македония. Сърбите населяват казите в Стара Сърбия. Арнаутите са разпространени в двете области, само че в Македония те се намират в пограничните кази като малцинство, а в Стара Сърбия преобладават навсякъде, заради това много често тая област се причислява към Горна Албания. Естествени граници между Македония и Стара Сърбия са гребенът на Шар планина и Черна гора.
В македонската част от вилаета влиза целият Скопски санджак, една каза от Призренския санджак (Тетовска) и една от Прищинския санджак (Прешово). Всичките останали санджаци са в Стара Сърбия. Според населението Скопският санджак сам има 1/3 от целия вилает, а цялата македонска част от вилаета има 407 000 жители. От това се вижда много хубаво неравномерното административно деление, нещо, което се среща навсякъде в Турция. Причината, която е накарала турското правителство да създаде повече санджаци в Стара Сърбия, е същата оная, която я караше да държи там централното управление на тая област. С усилената администрация правителството се стреми да въдвори ред между немирния арнаутски народ.
Re: Сега и аз се зб“рках..
Точно.
С техните камъни по техните глави.
Щом като Р. Македония се вижда в границите на Македония отпреди 100 г., защо и Косово да не претендира за Косовския вилает. Както Блаже Ристовски защитава тезата, че днешните македонци са свързани с античните македонци чрез името, то същото важи и за косоварите.
С техните камъни по техните глави.
Щом като Р. Македония се вижда в границите на Македония отпреди 100 г., защо и Косово да не претендира за Косовския вилает. Както Блаже Ристовски защитава тезата, че днешните македонци са свързани с античните македонци чрез името, то същото важи и за косоварите.