Манастири

Тук ще качвам линкове към описания на български църкви и манастири. Ще се радвам да коментирате и Ви благодаря за това!
Българска църковна архитектура в периода ХV - ХVІІв.
Еднокорабни засводени църкви от ХV, ХVІ и ХVІІв. в западната половина на България

Нашето отечество България

През XVI в., при най-голямата политическа и военна мощ на Османската империя, е забранено да се строят нови каменни църкви.

Четиринадесет години след тоя мощен 16и век и хоп, забраната падаа.
"Храмът "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани. "
[линк]

А има и още подобни примери.

Българите имат право да имат само дървени или ниски полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради.

Пак цитат от първия линк - абсолютни глупости. Кой ги пише тия статии, бре. Що първом не прочете, пък после да пише?

Някои духовници и по-будни българи използват веротърпимостта на султан Мохамед II (1451-81г.) и

Въпросният султан се казва Мехмед (вярно, това е турското произношение на името Мохамед) и е наричан Фатих, защото завладява Истанбул. Но пак е добре де, че в тая бъкаща от грешки статия на султана заличил източната римска империя се признава някаква веротърпимост :).

Уважаеми spanishcaravan,
предавам Ви отговора на автора на статията арх. Елица Виткова:


При по-задълбочен прочит ще забележите истинността на „грешките”:

Пост 1 и 2) Забраната съществува (Източници: Кратка история на българската архитектура, БАН, София 1965г., стр. 162-164; История на България, т.4, Българският народ под османско владичество /от XV до началото на XVIII в./, БАН, София 1983г., стр. 102), което не означава, че се спазва. Забраните, които турската администрация издава са толкова много и често си противоречат, особено в нюансите. Начина на спазването им зависи най-вече от местната власт.

Важно е да се обърне внимание на думата „или” в текста:

„През XVI в., при най-голямата политическа и военна мощ на Османската империя, е забранено да се строят нови каменни църкви. Българите имат право да имат само дървени или ниски полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради”.

„или” означава, че ако не са „дървени”, трябва да са „полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради.” Ограниченията се отнасят и за всички масивни църкви – каменни, тухлени – всички, които не са от дърво.

Ето още един текст от същата статия, който обяснява това:

„Новите и възобновените култови постройки през XV - XVII в. са съобразени с повелите на османската власт. Те са малки и скромни сгради, с невзрачна външност, полувкопани в земята, за да не дразнят религиозното чувство на турците – без куполи, без звънарници и без пъстро украсени фасади.”

Примерът който давате е идеално потвърждение. Фасадата към улицата е с височина до 1,50м, и сградата е малка – цитат: „Храмът "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани. Храмът бил малък по размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали”



Храмът формално удовлетворява забраната. Същевременно благодарение на стръмния терен има високи фасади откъм двора и въпреки, че е малък е трикорабен, но не е базилика, защото средният кораб не е по висок от другите и няма странично осветление. (вж. базилика). Това са само част от строителните хитрини на българите, които са допускани благодарение и на големи рушвети. /още едно уточнение: мазгал е бойница, а не прозорец: вж. мазгал/

Тази църква, както и църквите описани в следващата статия: „Еднокорабни засводени църкви от ХV, ХVІ и ХVІІв. в западната половина на България” са строени около и западно от река Искър и река Струма, обяснила съм, защо точно там това е било възможно.

Тези неща ги пиша, защото съм архитект, и ползвам достоверни източници.

Пост 3) Относно името на султана – не зная да съществува точен регламент. В цитираните издания – и двете на БАН – в едното е цитиран като „султан Мохамед II (1451-81)”, в другото като „султан Мехмед II (1451-81), наречен Завоевателя”, предвид на ползвания немски източник „Mehmed der Eroberer und seine Zeit” /превод: Мехмед Завоевателя и неговото време/.

Най-некоректно е според мен това което Вие предлагате: Мехмед Фатих, доста по-добре е: Мохамед Фатих, и най-добре: Мехмед Завоевателя

Веротърпимостта на Мехмед Завоевателя спрямо населението по днешните български зами е факт. Доказва го големият брой храмове, изградени и ремонтирани от българите по време на неговото управление (Източник: Кратка история на българската архитектура. БАН. София 1965г., стр. 163). Историческото обяснение на този факт е, че тези земи са тил за османската войска, източник на суровини и др. и не са били желателни никакви размирици там, предвид на мащабните военни действия, за които и вие споменавате.


Уважаеми spanishcaravan, надявам се, че отговорът на арх. Елица Виткова Ви удовлетворява.

Нашето отечество България

О, трогнат съм. Ангажирали сте цял архитект, за да ми отговори (прости привидно заядливия ми стил, то е защото, пусти пости, не позволяват да се пости с бира :р)

И така. Архитектът рече:
Важно е да се обърне внимание на думата „или” в текста:

„През XVI в., при най-голямата политическа и военна мощ на Османската империя, е забранено да се строят нови каменни църкви. Българите имат право да имат само дървени или ниски полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради”.

„или” означава, че ако не са „дървени”, трябва да са „полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради.” Ограниченията се отнасят и за всички масивни църкви – каменни, тухлени – всички, които не са от дърво.

Рече и отсече.
Обаче, уважаеми lrdiscovery, "или" и тука е поставено някак неправилно. Защо? Защото архитекта вместо да прави справка в бански издания от времето на възродителните процеси е трябвало да погледне османските закони по темата. М.Кил дава някаква бегла представа за какво точно става въпрос, а именно - няма такова нещо като "трябва да са полуподземни". Ограничението по отношение размера и нивото им се определя от това кога е построена сградата, съответно при възстановяването, според закона, се възстановява според оригиналните размери. Примерно Самарджийската църква. Тя е от четвърти век, а не както някъде из статиите пишеше, че е строена от софийските самарджии, и понеже е от четвърти век оригиналните й размери отговарят на това ниво и затова сградата изглежда "вкопана". Няма изискване за "вкопаване".

По отношение малките размери на добърската църква. И преди османската власт се строили дребни храмчета. Земенската църква да не би да е голяма? В Сапарева баня трима човека не могат да се обърнат, ако влязат в църквата. Същото е и с Боянската църква. Тогава коя нетолерантна власт е поставяла ограничения?

Уважаеми spanishcaravan,
Пишете глупости. Не мога да бъда отговорен за писанията из Интернет. Както е известно, из Нета могат да пишат всякакви лаици, включително и драматично несъгласни с официално научно становище по който и да е проблем. Горещо Ви предлагам да четете повече хартиените носители, наречени "книги" и по-малко Уикипедия, бгмама или каквото и да било друго на това ниво. "Банските" издания се основават на първоизточници, които са прекалено много, за да бъдат цитирани тук. Моля да ме извините, но времето ни (на архитекта и моето) е твърде кът. Дадох ви литература - четете. Ако не ви се чете - продължавайте да пишете.

Нашето отечество България

Източниците ми са си на хартиен носител. Ако ти, или уважаемият архитект, не сте чували за М.Кил примерно, си е ваш проблем. Няма изискване за "вкопаване". Въобще дори не съществува подобен термин, освен във възрожденски настроени бански глави.

Няма изискване за вкопаване, а има изискване църквата да не е по-висока от човек на кон (около 2.5 м). Затова българите си вкопават църквите в земята. Добър пример е русенската катедрала св Троица, плевенската св Николай, тревненската св Архангел Михаил и сума ти още, строени през турския апогей.

PS И ди днес в Египет действа hamayouni decree, което е наследник на турското право. Този закон поставя многобройни изисквания за строеж и дори за ремонт на църковно здание, който трябва да се санкционира лично от Египетския президент. Така шариатските беснувания продължават и днес, а ти ми пееш, че още 17-ти век българите свободно строели църкви. да, ама не. И не е далеч времето, когато пак ще сме под турския ботуш, благодарение и на нашенски ибрикчии.

До преди малко добър пример беше и самарджийската църква, но уви. "Вкопана" е защото оригиналния й под е по-ниско. Ако се проучи може да се окаже, че е такъв и случаят и с русенската катедрала (град от римско време) и останалите.
С.Идакиев преди време в един "Атлас" посочваше църквата в Златоград като пример за османско насилие, щото била здраво окопана. Три минути по-късно в същия филм показа църквата в съседно на Златоград село, която е строена на най-високото място, вижда се от всякъде, но то било щото тия селяни били юнаци и не се поддавали на насилие като златоградчани. Абсурдно.

как не се сетих да те питам. в Кувейт, или там където си, ако бъркам случайно, църквата в която се събирате висока ли е колкото човек на кон с шапка с пискюл?

Е, сегашният Русе е на мястото на Секстагинта Приста, само че през един интервал от десетина века градът се премества на 20 и повече км на юг, сегашното село Червен (Доростолско-Червенска епархия).
Историята на св Троица:

[линк]

Използването на "катакомба" не може да обясни вкопаването на храма, ако катакомбата беше претекст, можеше да се остави като крипта под храма а отгоре да се построи висока сграда с още по-висока камбанария, да радва окото на русенските каймаками.

Църквата ни е в сграда тип жилищна и не се води "църква", а "архиепископски дом". Както през турско у нас строели "папаз еви" - попска уж къща, защото не могат да извадят разрешение за църква.

Католическата и Англиканската са като църкви сгради, но разбира се - без кръст отгоре и са строени преди дпста време, когато Кувеййт е бил още английски протекторат.

по-висока камбанария

хубаво споменаваш камбанариите, та да попитам - от кога започват да се употребяват камбани в християнството? сещаш ли се?

по-висока камбанария

хубаво споменаваш камбанариите, та да попитам - от кога започват да се употребяват камбани в християнството? сещаш ли се?



Откога, че съм любопитен?

"Камбанарията или звънарницата не е характерен елемент на храмовеет през византийската епоха. Много манастирски и крепостни църкви имали пристроени над притворите си кули, но те били със защитни функции.
Популяризирането на камбаните на Изток е свързано с името на Венецианския дук Урс и подарените от него през 865г. на византийския император Михаил дванадесет камбани. Те били монтирани на специална кула, изградена в двора на катедралата "Св.София" в Константинопол. Скоро след това всички по-големи храмове в империята изградили камбанарии и поставили камбани. За превръщането им в неотменна част от архитектурата на византийските храмове допринесли и кръстоносците, които завладели Константинопол през 1204г. Камбаните изместили използваните до тогава метални и дървени клепала. Като най-подходящо място за изграждането им бил избран притворът. По-рядко камбанарията била самостоятелно здание. Формата и височината им била различна и съобразена с тези на храма. ПРи някои храмове били издигани по две симетрично разположени камбанарии."

(източник: хартиен; автор: архимандрит, литургист;)

Тва хубаво, но след окончателното завлядяване на Византия, след падането на Константинопол, има наложени ограничения от османците при строежа на православни храмове.
Сега не намирам по-добри източници, но ето нещичко по въпроса:

The ecclesiastical buildings in Ottoman cities аs a ruling institution, Ottoman Empire brought regulations on how the cities would be build (quality reassurances and how the architecture (structural integrity, social needs, etc.) should be shaped.
Special restrictions were imposed concerning the construction, the renovation, the size and the ringing of the bells in Orthodox churches. For example, an Orthodox church should not be larger in size than a mosque. Many of the large cathedrals were destroyed (e.g. the Church of the Holy Apostles), transformed into mosques, by desecrating their interior and exterior (notably the Hagia Sophia, Chora Church, Rotonda, Hagios Demetrios) or served as armories for the Janissaries (e.g. Hagia Irene). от тук

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Мерси за бързия отговор ползван от архимандрит-литургиста, но в какъв контекст беше въпроса ти?

Не е хубаво да се злоупотребява с банските автори от времето и преди времето на възродителния процес и на разни антон дончевци, но и злоупотребата с творбите лицето Махиел Кил също не е препоръчителна.

С две думи - в един дълъг период от време църквите са били малки, вкопани и само по олтарната абсида си е личало, че са църкви. Абсида, впрочем, липсва при цитираната църква в Добърско.

Лицето Кил се опитва да ни убеди, че са се строяли невероятни и гигантски църкви под османска власт, ама примерите му се изчерпват с два-три и то на места, където е нямало пукнат турчин, па и манастирски при това.

Боянската църква и св.Никола в Сапарева баня може и да са малки, ама са с по един - два купола и отвън не приличат на плевни, за разлика от Арбанашките. Аз лично от това не правя драма ("катастрофата" по Кил), защото са ми уютни, а и са дали простор за невероятни постижения във вътрешната украса, архитектурните решения, стенописта.

И какво общо има това със строежа на църквата "св Троица" в Русе през 1632 г?