леденицата

та - като гледам буците лед по улиците - се присетих,
че като малък - в кръчмата, която беше срещу нас - през лятото - бирата, лимонадата и другите напитки ги даваха студени... хладилници още нямаше, та ги държаха бутилките в един казан - вътре с натрошен лед и плуващи сламки...

а зад кръчмата имаше една голяма колиба, вкопана към два метра в земята - и през зимата - когато беше много студено - докарваха с каруци блокове лед от Дунава, настилаха ред лед, ред слама, ред лед, ред слама - и така напълваха колибата, а пък тя беше със дебел сламен и тръстиков покрив...

и така - чак до септември си имаше лед - и бирите и лимонадите се сервираха студени - на 0 градуса - идеално охладени...







2.
а пък по празниците - се правеше една голяма софра - до училището, на поляната под големите дъбове -
и от сутринта гледах как хората носеха маси и столове към поляната, към 11 часа вече бяха подредени в едни дъъълги редици, отгоре се застилаха с вестници, подреждаха се столове или се наковаваха пейки - и на тая трапеза сядаше цялото село - към 800 души тогава, барабар с циганите си...
Храната се готвеше в едни големи казани отстрани - обикновено беше агнешка чорба, агнешко печено, пълнени чушки... хлябът и пиенето - всяко семейство си носеше - и си ги разменяха - особено пиенето...
и започваше яденето - около 12, та чак някъде до пет-шест часа... разнасянето на чиниите беше с интервал около час-два между първото и второто...
и към шест-седем часа почваше обратната процесия - масите, столовете и посудата се разнасяха обратно по главната улица...



бях ги забравил тия трапези за по осемстотин души - ама наскоро видях една такава - в Лозана - същите маси, същите наковани пейки, същите мръвки в хартиени чинийки, същата духова музика, но по-други мелодии... че и танцуваха даже, селяните му със селяни... както нашите майки и бащи танцуваха тогава...


ЕВРОПРОСТАК

Ами ще танцуват пустите му лозански селяни, щото видя ли как са си боядисали и кравите сини, видя ли в селото една сламка да я духа вятъра ей тъй, видя ли как са си прочистили горичките и се виждат само едни прави дървета, вършината - подредена в редица. А задните им дворове - подредени и преметени, на една стана балирано сеното, на друга - машините, под строй. Мисля си, това едно семейство не може да го направи, колкото и многобройно да е.

А в наше село има нова мода - на големи църковни празници селската църква дава курбан: църковните служителки наготвили в колям казан курбана и всеки ходи със съдинките и си купува.

днес е Сирни заговезни, повод да поискам прошка от всички вас тук.






[линк]

Дааа, и в нашето село горе-долу така беше, само дето малко по-малко беше селото-да речем около 500. Ние децата много ги обичахме тези трапези - при нас менюто се въртеше около телешкото -на чорба,на кюфтета и т.н.т.,а десертът беше сладък болгур -много хубаво...еееех! Много хубаво! Кой знае защо тази суетня по пренасянето,подреждането,разстилането толкова много ми харесваше - чувствах се безкрайно щастлива когато случех парзник на село...
Блазя им на швейцарците!

швейцарските села -
че са по-подредени, по са подредени,
ама па чак толкова - не са...
че и външни клозети, тип селски си имат - с един маркуч пускат водата...


ЕВРОПРОСТАК

ето, на мното места е имало...

бях ги забравил тези селски софри, на които ний, децата преяждахме...


ЕВРОПРОСТАК