време за четене

Предполагам, че всеки от вас чете някакви общи статии и специализарани книги от професионално естество. Това ти дава актуална информация и една по-обобщена гледна точка за технологиите, методите, стратегиите, ноу-хау-то...

Въпросът ми е в свободното си време ли го правите, или използвате част от работното? Очаква ли се един програмист да е готов да дава от свободното си време, за да чете неща, които да му помагат да се развива, или е нормално да заделяш от работното.. за рисърч, да го кажем?

в работното по-скоро




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

и двете( и в свободното чета и на работа ), когато ми попадне нещо интересно не чакам да дойде работното време, щото иначе се цакам

според наблюденията ми - докато е млад и зелен всичко е интересно и човек иска да учи постоянно. след това или спира изобщо или учи само при необходимост в работно време

Ако го правя в свободното си време, то е защото имам цел - да получа повишение или да си сменя работата. Задачи свързани с работата - в работно време.

Четене в работно време, за свободното време има по-приятни занимания.

Първо, не чета нищо самоцелно, а само когато ми потрябва. Но знанието е дървовидна структура и тръгвайки от едно място, можеш да научиш много покрай него.
Нещата по служба, естествено, се учат в работно време. Нещата за хоби (за някои дори след 15 години по фирмите коденето си остава хоби) - в къщи. Е, има случаи, когато има размяна, не е изключено.

Чета техническа литература и работя по прокети, които са ми хоби, само и единствено в работно време. Никой не ми плаща 100 000 лева годишна заплата, че да се занимавам с глупостите му 8 часа на ден. За проектите на фирмата не отделям повече от 3 часа на ден. В останалото време - Скайп, Фейсбук, книжки за програмиране, писане на код по частни проекти, писане на код по проекти, като хоби.

По-рано четях техническа литература доста и извън работно време. Но постепенно намалих обема и обръщам повече внимание на семейството. Така или иначе работата е свързана с доста четене. Сега от време на време( най-вече отпуските или като летя ) прочитам нещо художествено, предимно хумористични - Чудомир, Удхаус, и подобни. Последно препрочетох книжлето с автобиографията на Бранислав Нушич. Голям фен съм на балканския хумор

may the source be with you...

Подкрепям

Харесва ти автобиографията на Нушич?!!!
Изсмукал си е хумора от пръстите!

Ами честно казано не си падам по дълбокомислени произведения, кефя се на простички неща . Особено натуралистичните изпълнения с пиянстване от зори скришом от жената, докато тя си мисли че човеко е отишъл да я абонира за списание "Жената днес", както имаше един разказ на Чудомир. Някак си откривам себе си в подобни произведения ...

Преди си измъчвах душицата, покрай жената, с Пауло Коельо, Ницше и подобни, обаче открих че нищо не отбирам от философия ...

may the source be with you...

Хахахха, чел си Пауло Коельо - любимият писател на манекенките! Респект!
Нищо чудно, че ти харесва "Автобиография" на Нушич.
Междудругото, книгите се възприемат различно на различна възраст. Аз лично прочетох тази книжка миналата година в кенефа и с известни изключения на местта, намирам чувството за хумор на автора за доста постно просто, т.е. няма как да не се съглася с критиците му, нищо че е нобелов лауреат. В смисъл - мисля, че съм чела далеч по-забавни неща.
Като си чел философери, какво мислиш за царя на пародията Волтер?

Значи може някой ден и Коелю да стане нобелов лауреат.
Всъщност по-скоро няма - вече му е излязло име, че е любимец на манекенките.

O, аз съвсем не съм чел философери - както казах, жената си ги четеше и явно и доставяха удоволствие, и аз си викам - "Я па да не съм по-прост" ... ама явно съм по-прост - на Коельо четох някаква книжка за някакъв младеж в някакви пустини , дето му разказваха живота. Прочетох я с очакването нещо интересно да се случи, и тя взе че свърши. После се опитах с "Тъй рече Заратустра" ... и си останах на 3-та или 4-та страница. И се върнах на материал по-подходящ за мене

БТВ, като ученик, цяло лято четях книжките които ни даваха за през лятото, на един хамак, под един орех на село, и може би затова съм останал със симпатии към българските автори( старите ). И сега като чета и ми става топло на душицата ...

may the source be with you...

Че кой не го е чел него. Аз съм чел "Алхимикът".

Май така се казваше това дето го четох на Коельо. Четох, четох и тя свърши, и аз не разбрах какъв е смисъла ...

may the source be with you...

Смисълът е да четеш, докато книгата свърши.

Така е, обаче въпросната книга не ме остави с никакви впечатления - като чета, обикновено се вглъбявам в описанията на автора( затова обичам по-натуралистичните ) , малко като на филм, представям си сцените, ситуациите, израженията на лицата, ако щеш. Това ми доставя удоволствие и мога да разпускам , докато чета. А доколкото разбирам идеята на философските книги , е да се замисляш над разните метафори и алегории, и да черпиш мъдрост и проникновение от тях. Затова не обичам и поезия. Много мразех в училище по литература като попита даскала : "Какво е искал да каже поета?". Еми е*а ли го - напил се, дошла му е музата и си е излял размътената душа. Ходи после му събирай разпилените мисли. Друго си е да ти обяснят как Бай Ганьо се уригнал и се потупал по корема, щото чушлето е било много люто

may the source be with you...

Лошото е, че не се задоволяваха само с поетите, питаха и за прозаиците какво искат да кажат.