Отказване от трева

От 15 години пуша трева. Спирал съм да пуша доста пъти но след това съм се изкушавал да се напуша пак. Някой знае ли някакво хомеопатично лекарство което да предизвиква отвращение от трева или какъвто и да е успешен метод?

Мини на хероин ;)

на мен не ми трябваха лекарства,просто в един момент почнах да сдухвам от нея.
Спрях веднага,без никакви проблеми.

+1

+7

Това са и моите наблюдения от приятелите ми, които преди яко пушеха трева.
Яко, имам предвид ежедневно и целодневно.

Но ето, че в един момент студентските безгрижни години свършиха, трябваше да се бачка, времето стана ценно и тревата някак си отпадна от самосебе си. Хората просто минаха на друго състезание в живота.

и за кво ти е лекарство? към тревата няма зависимост.
аз пуша от 14-15 години. понякога всеки ден, а когато няма - просто не пуша.
продрусах се, когато изпокриха тревата преди няколко години. беше голема криза и много трудно се намираше. за сметка на тва, матерялът стана много лесно достъпен.
а аз след работа, ако не си счупя главата, почвам да се чудя за кво живея.

та, човек, не ти трябват никви лекарства. пуши си коз и да не ти дреме :)

а аз след работа, ако не си счупя главата, почвам да се чудя за кво живея.
............................

Хаха, готино.
Натоварена ли е работата ти? Отговорна ли е?

Не съм съгласен, че към тревата няма пристрастяване, защото ако беше така нямаше да изпитвам желание да си намеря и да пуша трева. Търся начин да се преборя със това шибано желание и ми се иска никога да не бях опитвал.

Психиката на човек може да се пристрасти към всичко ... шоколад, секс, пари, хазарт ... Вика му се навик.

Но е добре да не се бърка със зависимост.

Shit happens

Точно така, зависимостта е комплексна.
Няма зависимост без физически и/или психосоматични симптоми.

Прав ли съм в това заключение?

А каква е причината довела те до желанието да спреш да пушиш?
Аз преди време се напушвах non stop и всичко си беше ок, разтоварващо, забавно, в някои дни учудващо креативно, НО настъпи момента, в който само се сдухвах ... Зациклях си в мои си филми и нищо и никой не можеше да ме извади от там. Докато не се усамотя някъде, повечето пъти се стремях да се прибера у дома и докато не изпразнех хладилника не се "успкоявах".
Не ми отне дълго време и спрях масето. Около мен постоянно се развъртат некви пушенета, но изибщо не се трогвам от идеята.
Според мен всичко си опира до добрата, стара мотивация, но все пак няма да е зле да разбера каква точно е причината да го искаш, защото ако на мен ми въздействаше добре навярно и до ден днешен все още щях да си пафкам на воля

I am as frustrated with society as a pyromaniac in a petrified forest

на периоди е. но на моменти е много натоварено. когато трябва да се издава проект се случва да бачкам... много. понякога - по цяла нощ. понякога се случват периоди от по няколко дни, в които само спя и работя. нищо друго.
последният фрапиращ случай беше тва лято. от петък вечерта до понеделник сутринта изкарах с около 10 часа сън, като останалите часове съм ги прекарал пред монитора.
аз и така се закачих. покрай работата.
материала някакси ме докарва до състояние, в което спира да ми пука.
някои ползват амфети и разни други стимуланти. на мене именно опиатите ми повишават производителността.

закачи се за хероин и тогава ми говори за пристрастяване.
за кво въобще хленчиш?! тревата е дар. ако искаш пуши, ако не искаш - недей. ама преди всичко реши кво точно искаш.
лекарство за отказване от джойнт?! лигльо.

Абсолютно същият случай съм и аз! Ставам една умна , педантична, продуктивна, взискателна.. Проверявам дори чуждата работа, вживявам се яко.. Аз и друг път съм споделяла как навремето, 20-годишни, след 2 цигари /пушехме стаф тогава/ изчиствахме /в чиято къща съответно се намирахме/ до блясък.. След време си спомням как повечето искаха само да си клюмат, а 1-2-ма лудвахме след като се оправим, да трамбоваме.. Веднъж по-печени наркомани ми обясняваха, че с това поведение съм за амфетки. В онези години още не се бодеше никой почти с амфетамини - пиеха и шмъркаха. Изпих и аз съответното количество с безалкохолно, изтръпнаха ми крайниците, сърцето ми щеше да изхвръкне от гърдите, не беше моят филм..

бях чел някъде навремето, че при малки до умерени дози и специално при жените опиатите действат стимулиращо. може да предизвика желание за физическа активност. а и лично съм наблюдавал ефекта, който описваш многократно, докато още живеехме на старото място. приятелката ми обръщаше цялата квартира, излъскваше всичко. не само стаята, в която живеехме с нея. всички помещения. много съм й се чудил на акъла тогава :)
лично аз, когато има матерял мога да работя и по 12,13,14,15,16 часа. без да блокирам, спокойно, прецизно, ефективно.
а амфетите не са и моя филм, даа... а не е като да не съм пробвал и да не съм имал желание да разбера кво толкова ги кефи другите.
последният път, когато наистина ме хванаха амфети беше преди... 4-5 години. (ебаси как лети шибаното време) та, първо, че цяла вечер скърцах със зъби, ами тогава и паднах по едни стълби (абсолютно неуязвим - нищо ми нямаше), малко по-късно вечерта извадих нож на четирима човека - непознати и не зная колко точно алкохол съм изпил, но след това два дни имах махмурлук. отвратително. първия ден - зле, боли ме главата, лягам си рано. втория ден - събуждам се - пак зле. ужасно.
иначе май бяха добри амфети. но просто не е за мене тва.

При мен действат така. Концентрират ме върху нещата които "трябва" да върша, някак си ми канализират енергията в посоката в която реша.

Без опияти всичко ми писва за отрицателно време, включително и работата която върша. Някак си опиатите маскират цялото безумие и безмисленост.

Shit happens

Абсолютно си прав, според мен. Аз съм доста емоционална и експанзивна натура, вършейки повечето неща от ежедневието до бачкането, все намирам нещо смешно, доста се лигавя, оригиналнича на място и не, въобще далеч съм от скромните, последователни и тихи хора. Сега каш за край на рекламата..
Знаеш ли, че колкото и самонадеяно да прозвучи, а и без да отричам скъпата цена, която плащаме, но мен опиатите ме научиха някакси да правя нещата с кеф. Сигурно е тъпа формулировката, но наистина така стана - от простирането до финансовото провизиране - пълно вживяване, емоция, когато може - кеф, но всичко пълноценно, с максимум идея и хъс..

@хехо
@Etiii

Без опияти всичко ми писва за отрицателно време, включително и работата която върша. Някак си опиатите маскират цялото безумие и безмисленост.

именно. точно така е и при мен. отделям колкото време е нужно, без да претупвам скучните и еднообразни моменти. всеки елемент, всеки детайл - прецизно, без бързане. дори неща, които биха били незабележими. разлика от 2-3 сантиметра в мащаб 1:100, например. всичко трябва да е в съответствие :)
или едва забележими отблясъци и сенки, на които може би никой няма да обърне внимание...
просто за идеята всичко да е свършено добре.
може би, когато има опиати, човек някакси успява да работи за идеята, а не за парите :)
а без опиати просто гледам да отбия номера. да оцелея до края на безсмисления работния ден и после да се заключа в къщи. особено пък в тая ужасна, дълга и студена зима.
обикновено в началото на всяка зима, в първите студени дни, често в съзнанието ми изниква въпроса - как ще понеса целия този студ и мрак, ако няма какво да ме стопли? да ме предпази от студа отвън и студа отвътре.
снощи отново ме споходиха разни мисли за безсмислието на живота. всеки един живот може да се разкаже за около 2 часа. може да се направи на филм. толкова бързо свършва всичко. даже проспиваш по-скучните моменти. но филмът си върви.
тленността слага рамка на всяка мечта, разлага всеки идеал, гаси всяка любов и всяка надежда.
опиатите са безвремие. майчина прегръдка, колкото и цинично да се стори на някои хора подобно сравнение. плащаш си и получаваш няколко часа извън цялата помия на този свят. няколко часа истинска почивка.
такива неща :)

И преди съм разказвала едни случки от "задружната" ни гилдия отпреди десетина и повече години: Тези, които влизайки в програмата, се амбицираха да бачкат и успяваха да си намерят готина работа и да просперират, трябваше някак по презумпция да се чувстват уязвими не просто да не разберат работодателите им за проблема ни, а да не разберат точно от други пациенти.. Стана някак модерно няколко мръсни същества, утешавайки своето нещастие с чуждото, проучват къде бачкаш и звънят на работодателите ти да ги осведомят. В един такъв случай с една мацка, която ежедневно гледаме по екраните, да е жива и здрава, звъннали достолепните момчета, добрали се до възможно най-големия шеф, говорещ български и от другата страна на жицата последвал отговор от типа: "Супер. Тя е една от най-добрите ми служителки, явно е заради това, дали няма още толкова кадърни сред вас да дойдат на интервю..".. Не само, че не я махнаха, ами и продължи да просперира, стана и редактор и дори успя да излезне от програмата - толкова беше отвратена.. Как беше поговорката - изписаха и вежди..