Страничен ефект

Абе случвало ли ви се е като страничен ефект от спиране на материала и да ревете по цял ден???? Баси помня ги тия бордеpлайн изпълнения от преди 3 години, когато още не взимах, но си мислех, че са минали заради мъдрост или години. Всъщност хероина ме излекува точно от това. Мразя това ми аз,, от два дена седа рева, кълцам си кокалчетата на ръцете и изпадам или от истеричен смях до необуздано магарешко реване и то от минимални неща. Опитах се да гледам филм и от тоя филм 4 часа ревах през ноща. Баси майката, не искам да съм тоя човек, който бях. Искам да съм човека, който съм на хероин - уравновесен, общителен, работлив. А не разклатено психическо, кълбо от нерви, което не може да си каже и една дума с хора и използва самонараняването за потушаване на душевната пумия. Или верно полудявам или не знамм... На някой случвало ли му се е ?

да. нормално е:)

he who packs your capsules controls your destiny.

не съм бордърлайн, нито съм зимал "матрял", но мисля, че трябва да мине някакво време за да се оталожат нещата и да разбереш, кое от къде идва... ако отшумят нещата може би е заради спирането, ако не си е в теб самия причината...
ако искаш да бъдеш нов човек, сигурно ще ти е нужна адекватна помощ(приятели, близки, терапевти, включая и нета в някакъв смисъл)..
ако пък нещата станат непоносими няма да има значение кой кво казва

niche for a niche, докато си на мат'рял си емоционално атрофирал, спираш и изведнъж за някв период се връщаш в пубертета...

he who packs your capsules controls your destiny.

Ганчо,
само едно те моля: Да не ходиш във форума на хората, които са на химиотерапия..

Мисля, че не ме молиш учтиво

Само си прочети сам коментара и се опитай да погледнеш обективно, доколкото това е възможно.. Три сиви изречения, лишени от всякаква ангажираност, бъкани с клишета и малоумие, приложими за всичко, да му се не види.
Виж сега:
1.
Аз: "Ох, хора, счупих полуоска и сега ми искат 200 кинта в сервиза.."
Ти: ".... че трябва да мине някакво време за да се оталожат нещата и да разбереш, кое от къде идва... ако отшумят нещата може би е заради спирането, ако не си е в теб самия причината...
ако искаш да бъдеш нов човек, сигурно ще ти е нужна адекватна помощ(приятели, близки, терапевти, включая и нета в някакъв смисъл)..
ако пък нещата станат непоносими няма да има значение кой кво казва"
2.
Аз: "Намерих скъсано листче с телефон в джоба на мъжа ми. Толкова ми е нервно в бачкането, сега се чудя и дали ми изневерява.. Ще се побъркам.."
Ти: "... но мисля, че трябва да мине някакво време за да се оталожат нещата и да разбереш, кое от къде идва... ако отшумят нещата може би е заради спирането, ако не си е в теб самия причината...
ако искаш да бъдеш нов човек, сигурно ще ти е нужна адекватна помощ(приятели, близки, терапевти, включая и нета в някакъв смисъл)..
ако пък нещата станат непоносими няма да има значение кой кво казва"

Разбирам, че явно ти е скучно, а и ти си открил все по-приемливият формат да се контактува с някаква специфична група хора, чиято специфика винаги може да послужи като лично оправдание или да бъде повод за агресия, ама нейсе..

Хм, доста мъдро. Чак се чудя как не намери време в тоя дълг пост, подчинен на анализи и критика, да вмъкнеш нещо и за майка си, да похленчиш, как не те разбира и какво би казала тя в такава една подобна ситуация...

Напоследък нямам много време, затова ще ти го напиша тук, а не в скайп. Защо не пробваш да си кажеш, че това е нормално, за да може да не приемаш емоциите си като истински? Само идея.. няма да загубиш, ако пробваш. Нали не бързаш прекалено много? Примерно, ако човек не бърза с намаляване/спиране, може да поуталожи някои от негативите и да има възможността да си каже, че това е естествена реакция на "огладнелите" му рецептори? Да ги визуализира буквално как пищят за "храна" и тази депресия е този крясък. Докато взима, ги храни прекалено много и се чувства супер, а като намалява- те са като гладни и създават обратното чувство, без задължително да има нещо в живота, което да го провокира. Колкото и да изглеждат истинни тези усещания, най-най-вероятно са, ако не провокирани, то поне умножени по милион заради намаляване/спиране. Малко като дебелите хора, с всички условности разбира се, които ограничават яденето си и следват много тежки депресии, постоянно чувство на глад.

Сега имаш планове, имаш какво да правиш, не се отчайвай, това ще мине. Само не бързай, не подценявай силата на нещата, не си слагай много високи изисквания, за да не се разочароваш, защото винаги има обратен ефект. Нали го знаеш това за "който бърза, бавно стига". Дай време на тялото си, точно както с всичко останало, трябва да се нагоди

Ако бързаш, лично ще ти дърпам ушите и ще ти скоча на шапката, така че после да не можеш да я сложиш

Ще се биете ли, да знам дали да стоя да гледам?

Стига бе хора, аман от заяжданици. Всички говорим глупости, всички имаме някакви обсесии с някой или нещо. Ще ви подхвана и двете, днес ми върви на заплахи, поне сеирът да е сочен.

Права си, извинявам се

А така.



Взимай лопатката или гребълцето и скачай в пясъчника. На Ети ще и дадем формичките, ако се успокои и тя. За мен обаче е водното пистолетче!!

По-добре да си споделям и да хленча, отколкото да ходя като забрадена, съскаща стара мома, да дебна само кой ще защити мъжа си, как някой ще забрави някъде запетайка и да ехиднича жлъчно.. Честно, не ми се сърди, по-добре така..
Ако ми беше позната или приятелка, щях да си скъсам шортите да ти помогна цялата тая злоба, насъбрана в теб, да избие нанякъде, за да започнеш после на чисто..
Не търси правописни грешки, няма да намериш!
Предварително се извинявам, но не разполагам с време, а и желание нямам, честно казано, за евентуални отговори на бъдещите излияния и нападки, които ще излееш..

Не, акро, това не е детинско.. За голямо съжаление.. Това е много лична болка, много.. Години наред някак неосъзнато агресията беше част от поведението ми, пък била и тя уж на ниво. Добре са ми познати ехидните подмятания в ситуации, които далеч не са ми работа, безпричинно захапвах почти непознати и после самодоволно се радвах на околния интерес.. Колкото и да ме е срам от всичко това, искрено съжалявам, поне осъзнах някои свои проблеми..

Etiii, не съм казвала че е детинско. Шегувах се, че се караме за неща, за които няма смисъл, точно както нямаше да има смисъл, ако се карахме дали някой да вземе греблото, формите или пистолета.

Болките са това, болки и понякога можем да ги погледнем по друг начин, въпреки че мнението ми беше за заяжданиците. Най-хубавото е когато човек ги реализира, обмисли, приеме и се освободи. Не винаги се получава, ама какво ни пречи да пробваме?

Не се коси много, това ще те държи в проблема. Има едно здравословно ниво, над което не трябва да минаваме мислейки за какъвто и да е проблем. Да се изключваме, за да не му станем роби, нали?

Ако искаш ще ти дам пистолетчето

Ако ми беше позната или приятелка

А защо мислиш, че не съм?

По-добре да си споделям и да хленча, отколкото да ходя като забрадена, съскаща стара мома, да дебна само кой ще защити мъжа си, как някой ще забрави някъде запетайка и да ехиднича жлъчно..

Не, не е по-добре. А злъчна и ехидна беше ти в постовете си към Ганчо, а и не само към него, не само в тази тема. Просто не ти хареса, когато ти го казах.

И тъй като Acro беше права, няма да обърна внимание на съскащата, забрадена стара мома

Айде, Etii, хубав ден ти пожелавам

искам да поднеса извиненията си ако съм засегнал някой с мнението си, защото чета с интерес форума защото темата му ме вълнува

държа да подчертая, обаче какво беше първото изречение на коментара ми, а именно, че не съм употребявал хероин и доколкото се познавам не съм "бордърлайн", което би трябвало да наведе на мисълта, че няма как да се изкажа компетентно

мисля си, все пак, че всеки има право на мнение пък било то и повърхностно...
така и не видях някой от тези търсещи оригинални идеи от моя страна сами да ги предлагат...whatever...

по-скоро порлича някакво безпричинно заяждане при положение, че наистина не са ми били кофти намеренията като писах първия си коменар...

още веднъж - "сори" на засегнатите

Супер откровено за пореден път ви споделям - идея нямам какво може да ме накара да ходя по форуми на хора, обединени от някакъв проблем, който ми е супер чужд и да си чеша егото, да ехиднича и да злорадствам!

Очевадно е, че вече няма наплив от страхотни хора тук. От готината комуникация, компетентните съвети, носталгично споделения опит вече няма и следа.. Налични сте някакви странни люде, тотално осъзнаващи объркания си статус, неадекватно агресивни. Явно елементарията да си избивате комплексите по този начин ви се вижда виртуозно откритие. Тези компенсаторни механизми да държите в резервно чекмедже аргумента, че не сте наркомани са тотална самозаблуда. Явно не можете да се съхранявате адекватно в средата, в която виреете и затова прибягвате до жалки постъпки.

Не вдяваш и половината от идеите, написани в този форум.. Проблемите, които споделям аз, са се изострили от зависимостта ми и единствените, които могат да ме разберат са другите зависими, преживяли аналогични ситуации. На мен ти си ми ясна - представям си те, но няма да давам примерни квалификации, да не обидя неволно някоя професия или гилдия. Ти си намръщено, ехидно и вечно с резерви човече. Посредствен човек, не си широко скроена душа, личността ти не се изразява пълноценно. По стечение на обстоятелствата, обаче, явно си чела, била си в образована среда, докоснала си се до "онези" хора. Лудетините, с въображение и истеричен смях, толкова изкушаващи, но така недостъпни. И за съжаление, имаш акъла да прецениш разликата, да се видиш, да те е яд от видяното..
Ти не се изказваш по съществените теми, нищо не разбираш от зависимости, дори не попрочете нещичко, ей така - от куртоазия. Ти дори не се сдърпа с никого по същество - все хапеш като змийче - заговорили хората за някое вещество, ти ехидничиш за правописни грешки или за отношенията в двойката. Ами, дано някой ден си намериш и ти страхотен мъж, пък да не му се месиш в изказванията - какво друго да ти кажа.

Само да поясня един детаил, ако си спомням правилно, според arc_en_ciel аз повтарям това, което Хехо казва, а не че му се меся. Не съм достигнала още такива висини да мисля самостоятелно. Много ме надцени Ети

Я сега някой да ми обясни, че отдавна се чудя. Как издържат в реалния живот хората, които се впечатляват толкова от едно малко по-критично мнение във форум? Да се забавляваш, да се караш, да спориш, да пишеш фермани или глупости- ок, но да се впечатли човек от едно мнение подобно на това на Ети, ми е странно. Започвам да се чудя, ако в работата или дори в градския транспорт някой каже нещо приличащо на критика, какво се получава? Извиняват ли се бодейки в отговор? Какво правят в такива ситуации?

Това са нормални човешки реакции да му се невиди. Не може винаги да капе лига от мненията на всеки. Понякога ще има и малко повече критика и някои по-остри думи. Понякога е основателно, а друг път- не съвсем. При всички положения във форума човек има време да стане от стола си, да си сипе кафе, да помисли, да се поуспокои и чак тогава да отвърне. Ако и след това все още е обиден или наранен по някакъв начин, не е много продуктивно. На всички сигурно ни се случва, но е хубаво да осъзнаваме, че и другите имат някакви емоции и може да са прави, криви, може да им е гадно в момента, в който са писали, да са направили някаква асоциация, всичко може... С други думи, може някой да ме е засегнал, но какво от това, аз пък може да съм го засегнала без да искам преди това.

Защо ще се "връзваме" на всяко мнение, което не е придружено със 150 "мили", "не искам да те нараня, но", "това е само мое мнение, може и да бъркам" и т.н.? Много бих искала някой да ми го обясни това, знам че е нормално, но не схващам механизма отзад, причината.