Seek and destroy

Убих го от секс.
Размазах го този мъж.
Взех му живота.

В момента е гол до мен и спи, прегърнал ми е глезена. Малко странна поза, но така заспа. Чакайте да видя диша ли. Диша.

Ами да.
Самата аз съм още в несвяст, но нямаше как да не дойда и да не ви разкажа. В момента съм на другия край на света, но емоционално още не съм наясно къде съм. Май.

Кой е той? Един мъж, който току що ми се раздаде изцяло. Така може да се раздаде само мъж, който е искал, чакал, очаквал, надявал се е и си е мечтал за една жена от година и половина. Аз го познавам по бизнес. Даже може и да съм споменавала за него. Пръв контакт с него: той ми праща мейл и се представя като новия директор на един от партньорите ни. Разменяме си няколко мейла, в които си държим взаимно тон, обяснявам му, че нямам време за него, да не ме притеснява, а да дойде след три месеца, когато е срокът за подновяване на договора. Той започва още повече да подскача, но се държи много възпитано и ми казва да погледна едикоя си клауза в договора - щяло да ми се разясни защо държи на среща сега. Погледнах клаузата - положението зле, ядосах се и му казвам, че ще съм му на посещение след 5 минути. Неговият офис е седем етажа по-надолу от моя - той затова нервничеше, че му обяснявах как нямам време за него. Аз нямам никакви проблеми с ходенето на тяхна територия. Принципно, психолозите препоръчват и считат, че по-добри резултати от преговори се постигат на собствена територия. Не съм съгласна. На мен ми харесва да отида в офиса на някой и да усетя как завоювам територията. Това на собствена територия никога не мога да го постигна като усещане. На собствена територия се чувствам по-скоро отбранително. Влитам в офиса му и ми личи, че съм ядосана. Представям се: Аз съм Идън Фламинго, вие ли сте Едикойси с е-мейлите. Той заема позиция боец, защото ме вижда, че дишам огън, обаче се държи възпитано и ми предлага кафе. Със сметана, мерси, казвам и заставам до прозореца му. Гледката от сградата е хубава. Кани ме да седна. Усещам, че не е свикнал хората, които идват в офиса му, да не седят на стола срещу него. Не, мерси, чувствам се удобно тук, хубава гледка - казвам и продължавам да седя до прозореца поглеждайки към него отгоре. Трябваше да го направя абсолютно наясно, че в тази стая и в живота по принцип Идън Фламинго е отгоре, на върха. Говорим си за директора преди него, той се опитва да ми обясни, че този директор е бил уволнен заради неадекватни решения, едно от които е моят договор, защото съм постигнала съгласие за неща, които не са изгодни за компанията им. Аз какво да направя, че съм толкова добра в преговорите? Идва ми кафето, аз си го пия права до прозореца, наслаждавам се на гледката и си говорим. Уж си говорим, но реално воюваме, блъфираме, той блъфира чудесно и аз започвам да се усмихвам, защото виждам, че ще трябва да вложа повече усилия. Правя му комплимент за стила и му обяснявам защо договорът трябва да се преподпише на същите условия и защо в допълнение аз искам бонус. Той се засмя като споменах за бонуса, каза, че е нереалистичен, започна да ми дава примери с условията по договори на други техни клиенти и защо моят договор не отразява реално пазара. Аз обаче обяснявам най-аргументирано защо е важно за компанията им да не ни губят като клиент, а после му показвам в телефона ми емейл от техни конкуренти. Блъфирам, че бих ползвала услугите на конкурентите, изтъквам едно от многото (единственото) тяхно преимущество по повод качество и че техните услуги ценово изглеждат много по-атрактивни (блъф) и го питам да ми обясни с какво тяхната компания ще ме задържи след като новия директор иска да преподпише договора на изключително неизгодни за мен условия (блъф). Истината е, че аз щях да преподпиша договора и на новите условия, но не обичам, когато някой ми извива ръцете, а в случая той просто беше дошъл да се доказва и да ми се прави на интересен в изпитателния му срок. Хах! Разговорът продължи 10 минути. Договорът беше преподписан на същите, подчертавам моите, условия. Не получих бонуса, който исках, но не ми беше важно да го получа - вкарах идеята за бонус, защото исках да се препозиционирам по-добре в разговорите, стилът му беше много агресивен. Каза, че е имал по-различна идея за моя договор преди срещата. Най-интересното е, че аз това го забелязах. Просто забелязах как като един добър боец накрая на срещата той искаше да извади меча си и да ме накаже. Както и предишния директор всъщност. Мне, те изобщо не бяха предвидили, че ще им се случа. А на този конкретно изненадата му беше тотална, на всякакво видимо и невидимо ниво. Не мога да ви опиша какво безмерно удоволствие ми достави цялата среща. Това му беше дебютът на него преди година и половина. После си станахме близки, а наскоро бих казала и много добри приятели.

Чудя се как да ви опиша какво е усещането да не си чувствала мъж в себе си от повече от година и какво точно е усещането той да те сложи на леглото, да разтвори краката ти по един много нежен, но много непоколебим начин и да си го вкара бавно. Точно това първо проникване, при което направо въздухът не ти стига от възбуда, защото си го чакала от толкова време... А той целува врата ти, вдишва те, ръцете му разтварят бедрата ти още повече.. той иска да можеш да го поемеш целия и не бърза, вкарва си го бавно, защото иска да почувстваш всеки един милиметър... защото иска да се наслади на всяка една мили секунда от мига, в който за пръв път те прави негова - чакал е този момент, очаквал го е, надявал се е, губил е надежда, после пак се е надявал и, ето, сега ме има, прави ме негова, не иска да бърза. А аз... аз искам да го взема, да го хвана за малкия стегнат задник, да го придърпам нетърпеливо, но той не ми дава, контролира ме. Точно това първо проникване, в което усещаш как те покорява и ти става господар за този един момент само. Усещам го толкова плътно, а той продължава да ме мъчи с бавни и сластни прониквания... около две минути.. а после ме размаза.

Този мъж е толкова секси. Но това, което е много секси е стилът му - цялостното му излъчване, мъжкарството, отношението към живота, към мен. Това е мъж, в който се оглеждам и виждам обожанието в погледа му, но той не губи личността си. Този мъж си заслужаваше всяка една секунда от моето отлагане, чакане и очакване на момента, в който ще поискам да се дам на мъж.

Какво ще се случва, когато се върнем във вторник обратно към реалността?
Нямам идея и не ме и вълнува. Аз съм тук и сега и смятам, след като завърша това изречение, да го събудя по един много секси начин и да взема отново това, което искам да си взема точно в момента...

Ах, колко съм щастлива да прочета това, което прочетох току-що. Поздравления!

..rude & not ginger...

Eeeeee искаме подробностииииии. Страхотно си го написала, събуди разни спомени.

Идън, имаш страхотни постижения!
Твоето е Файнд енд Инджой!

Ти си една разкошна и осъзната гадина. /в най- хубавия смисъл на думата/
Кефиш ме.

Шах и мат!

Всички ние се надяваме той наистина да е шашардисан, щото иначе не знам после кво ще правим с нараненото его на лирическата героиня. На мен поне той ми изглежда по- добре позициониран.

Мхм..добра история, но защо 4/5 е посветена на договори, а не на ласките и на Мъжът, питам се..(моля те виж как списва Смайл - истински виртуоз е тя).

Не вярвам, че това е Дъ Чоузън уан, Специалният, Мъжът..който се чакаше толкова време. Отказвам да приема тази версия..твърде..тривиално е, обикновено някак, постно ми е, липсва ми тръпката от дълго чакана развръзка..

Ексте, бъзикаш радиото ми се струва. Не може това да е краят на историята, мне - не за зачита.

Убих го от секс.
Размазах го този мъж.......
Усещам го толкова плътно, а той продължава да ме мъчи с бавни и сластни прониквания... около две минути.. а после ме размаза.
Последно, кой кого размаза

Виж!

Добре. Обеща в предишната си тема, че ще пуснеш текст с реализиран секс, направи го.

Предисторията със служебното запознанство освен ненужно поразтеглена за сметка на конкретното събитие, не звучи много достоверно и се поотегчих, докато стигна края. По-интересно щеше да е да разкажеш как и двамата сте се озовали на другия край на света и от досегашно приятелство се е получило леглото. Защото: подробно описание единствено на първия контакт, година и половина претупани, липсва интригата в предисторията на последната среща и се получило малко "от вратата за краката" като хронология.

........браво майна, хак да му е, накарай го да вие като вълк срещу луната, това заслужват мъжете, да ги убиеш от секс и после с каишката на диамантите

всичко е в ръцете ми .......мамка му

браво, радвам се за теб. Аз винаги съм гледала да не правя секс с колеги, но той не е колега...а и пишеш, че сте станали и приятели - това дава съвсем друга светлина.
Колкото до "усещането да не си чувствала мъж в себе си от повече от година и какво точно е усещането той да те сложи на леглото, да разтвори краката ти по един много нежен, но много непоколебим начин и да си го вкара бавно" мисля че е като да изпиеш първата чаша вода след дълъг преход в пустиня...диети не правя, но познавам ефекта след седмица на житен режим: всяка една хапка и от най прости ястия ти се топи и те разтапя и има невероятен вкус и аромат! Представям си го умножено по сто и на сексуална вълна, когато са в играта всички възможни рецептори

А така!

Кур за хейтърите,оле!

Отивам са да вкарвам голове, по-късно ше направа по-очевидна мексиканска вълна, брао!

Малко в стил "Арлекин", ама - важното е, че най-сетне ти излезе късмета.

Браво на него! Радвам се, че е успял!
Само ми е чудно колко ли ще те държи това удовлетворение ... предвижданията ми са съвсем срочно да те напусне и да го впишеш в графата - исках го, имах го.

I wanna do bad things with you

.. нещо е секса, нали ?! Особено момента с бавното проникване, когато си мислиш: "ех, да може ся да ме прибута малко по-близо до нощното шкафче, че да грабна тоя ми ти лап-топ (предвидливо и грижливо положен на него място малко преди сюблимния миг) и да пиша, да пишааа .. ама ще изчакам малко, баш ся не е удобно. Дано само, като свършим, сме по-близо, че като заспи дъ-онли-уан да мога да си предавам он-лайн на виртуалните другарчета и едновременно да усещам топлия му дъх по кожата си". Ох .. завидях ти !

Това доминантно-флегматично положение изобщо не ми хареса. Секса с колега пък, още по-малко. Година и половина...съвсем зле, прекалено дълго е, че по принцип или се харесвате или не, останалото е за запълване на свободното време в подходящи моменти. Т.е. връзка без бъдеще. Иска ми се да вярвам, че колегата не е обвързан сериозно и с друга жена. Извод - по-добре да беше хванала тренера.

Голямо гушкане на клавиатурата е падало. Мдам.

Благодаря. Аз пък се радвам да го споделя. Преоткривам секса и някои усещания, които само при много дълго лишение можеш да ги оцениш и да им се насладиш по начина, по който прекарах последните 24 часа.

Писах ти, писах ти подробности, но реших накрая да ги спестя. Само ще кажа, че този мъж буквално ме разхвърля по леглото и всъщност навсякъде в стаята. Беше ми ясно, че ще е мой тип заради стила му в бизнеса, но нямах никаква идея, че ще е такова животно и ще чука по този доминантен начин. Голям мръсник е.

Планът беше да сме 4 нощи заедно в хотелски апартамент, той да се чуди всяка нощ преди да заспи дали ще го посетя, да се дразни, че не се появявам. Чакал ме е толкова време, исках да го мъча до последно и да го изчукам в деня преди да си тръгнем, но не издържах и го размазах на втория ден. От тогава той ме размазва.