офф.... Здравейте!

Отдавна следя клуба. Имам обаче един въпрос, на който не мога да си отговоря. Българският език е един от най-трудните и да ви призная в граматиката много, много не ме бива. Интересно ми е обаче, за каква граматика и правопис говорим при хора, които говорят на диалект? Случвало ми се е, когато ходя по България, да посещавам места, където дори неразбирам какво ми говорят. А как тези хора пишат? Много ще ми е интересно да споделите вашите впечатления, ако имате такива.
ПП Не искам да бъда разбрана неправилно. Далеч съм от мисълта по някакъв начин да обидя някой с това питане... просто ми е интересно...

Интересно ми е обаче, за каква граматика и правопис говорим при хора, които говорят на диалект?


[линк]

____________
Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать.

Интересно ми е обаче, за каква граматика и правопис говорим при хора, които говорят на диалект?

Граматиката и правописът нямат нищо общо с диалекта. Едното не изключва другото. Владеещите езика, колкото и диалектно да говорят, се справят безупречно при писане.

Благодаря ти, за отговора! Да задам този въпрос, ме провокира една моя роднина от гр. Сливница. Там говорят на диалект, но във фейсбука си пише перфектно. Много странно ми се видя фактът, че говори по един начин, а пише по друг, няма ги тези диалектни думи, които използва при общуването на живо.

Диалектите също имат своите правила за говорене и писане. Та - може и на диалект да се пише грамотно.

____________
Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать.

Търся книгата, която излиза на първо място в линка ти - Говорът на Ново село, Видинско, Максим Младенов, БАН 1969 г.
Ще бъда благодарен, ако някой може да помогне.

Така си е!
Може и аз да говоря меко, ама можеш ли да познаеш по правописа?
Добре дошла в клуба! Чудно клубче с хубави хора. (време за самореклама!)
И никой не се сърди, когато му поправят грешките!

...където дори неразбирам какво ми говорят...
За "неразбирам" имахме отделна тема - пише се отделно.

Далеч съм от мисълта по някакъв начин да обидя някой...
Кого да обидиш? "Някого"!

Много странно ми се видя фактът, че...
Може да си добавила "фактът" допълнително, но
тогава той трябва да е "странен".

Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг

И никой не се сърди, когато му поправят грешките!


А, сЪрди се, сЪрди се. И се жалва чак на шефовете. И банани се раздават даже.

"Защо да е лесно, като може да е трудно...MADE IN BG"

Благодаря!
Аз не говоря, за мекото говорене... а за диалект.
В гр. Сливница има такива изрази - оттуд... отдовуд /реката/... съжалявам, но дори незнам как да го напиша, действам по слух. Углен - въглен... и т.н.
А, колкото до забележките и градивната критика... какво по-хубаво от това?
Нали знаеш, човек се учи докато е жив!

Мен ли визираш? Ако човек не може да понесе градивна критика, няма как да се научи, но нали правиш разлика между критика и заяждане?

Имах я едно време, но... изчезна някъде.

____________
Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать.

незнам

Не е критика, не е и заяждане. Добронамерена съм.

Още вчера ми направиха впечатление грешките, за които говори Привет, но понеже не те познавам, си премълчах... Понякога човек толкова много се сраства с грешките си, че му е невъзможно да ги отстрани... На мен например много ми влияят неправилно употребяваните изрази. Ако ги чувам прекалено често и в продължение на много време, в определен момент губя увереността си. От страх, че мога да се изразя неправилно, използвайки накои от тях, предпочитам да ги извадя от употреба, По тази причина съм спряла да си служа с доста думи и изрази и речникът ми е обеднял. Не знам дали мога да осъдя някого за кражба.

При теб обаче нещата са малко по-сложни, защото не можеш да не използваш думите, които грешиш. Те са глаголи- непрекъснато си служиш с тях. Почти всяко изречение има глагол. Когато пред глаголите стои отрицателната частица НЕ, тя се пише разделно от глагола. Изключително просто е: не знам; не мога; не искам; не трябва; не виждам...

Не знам дали мога да осъдя някого за кражба.

Ти не можеш. Съдът може да го осъди. Но - само ако имаш валидни доказателства...




Те са глаголи- непрекъснато си служиш с тях. Почти всяко изречение има глагол.

[линк]







____________
Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать.

Още вчера ми направиха впечатление грешките, за които говори Привет, но понеже не те познавам, си премълчах...
-----------------------------
Благодаря ти! С премълчаването не ми правиш добро, напротив, за да осъзнае някой грешката си, друг някой трябва да му я покаже.

Тя само моите грешки поправя Валенсия...
Ама не и се сърдя. Така го прави, че чак ми е приятно...
Ама аз затова и съм тук. Не съм от експертите!
И аз не те познавам, то това е временно и поправимо.
Но все пак някой трябва да ти каже здравей, добре дошла
в клуба... както подобава!



Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг

Не ме познаваш ли? Помисли си!!!............ Аз те познавам...

Мого ти благодаря, че ми припомни това уникално стихотворение!
На изключителните хора глаголи не им трябват, може би само един.

Смяташ ли, че ако представя неопровержими доказателства, съдът ще признае за виновни, ограбилите думите ми?

Аз също благодаря! Не бях го чела, страхотно е!

Амииии... Първо, трябвада докажеш, че въпросните думи са били твоя собственост. Там нотариални актове, завещания, касови бележки - документи си трябват. После - трябва да докажеш кой коя дума е откраднал. Така де - всеки трябва да бъде наказан съобразно неговата си вина...

А стихотворението.. оказва се, не е било чисто негово... кавър версия е направил.

[линк]

____________
Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать.

Не, те са собственост на държавата, респективно бяха и моя собственост. Все още са държавна собственост, което е хубаво. Това, което не е хубаво обаче е, че аз вече нямам никакво право на ползване. Трябва да ги заобикалям, да ги прескачам, да прелитам над тях... Че как да докажа каквото и да било! Върху свидетелите, които имах, беше оказан натиск и бяха принудени да оттеглят показанията си, а аз бях притисната да оттегля обвиненията си...Думите ми са безвъзвратно изгубени. Знам, че няма да има осъдени. Това ще е поредното престъпление, останало ненаказано.

Изписах толкова много глупости. Извинения на авторката на темата. Уважаема, Дама Пика, това няма да се повтори!

Това, което съм казала за изключителните хора, продължава да е валидно (за мен), без значение кой е авторът. И на мен ми се върти в главата, че имаше някакви спорове относно авторството. В Радой-Ралиновия вариант обаче имаше един глагол, а във варианта на Тома Измирлиев- няма. Стихотворението е много хубаво, а за нас, читателите, това е най-важно.