Енергийна хигиена.

Чета една книжка, а по-точно "Което нашите очи не виждат" на Дейвид Ешуърд. Става въпрос за разни енергийни същности, преминаващи, прехвърляни или прескачащи от човек на човек и по-специално как се отразява тази тема на работата на лечителите. Като под лечители се разбират всякакъв род рефлексолози, масажисти, енерготерапевти, лекари, че дори фризьори. Та, си чета как трябва да се внимава да не се пренасят такива неща (енергийни навлеци) от работното място вкъщи, за да не "заразят" къщата и близките ни.
И се сещам за Клара, която разкарва Тайша до пещерата първия път порядъчно дълго време, защото "нещо се е 'лепнало'" за нея и е трябвало да вървят, докато се разкара. И се сещам и за съветите на Дънов да се ходи на дълги разходки (по възможност сред природата или парковете); и за дон Хуановите думи, че воините много ходят пеша (с километри, ако не се лъжа). И си мисля, че освен прегледът, разходките и общуването с природата (Земята) са много благотворни за изчистване на всякакви навлачени 'болклуци' от околната среда. А понякога двете - разходката и прегледът - спонтанно се съчетават и тогава е двоен 'келепир'. И кеф.

Ей таквизи неща ми дойде да ви споделя таз вечер.

Ох, пропуснах поздравчето!

[линк]

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Може ли да кажа, че ако се добави - и на бос крак, ефекта се усилва значително.

Със сигурност! Просто това не винаги е възможно или по-скоро не всеки е готов да ходи бос при всякакви условия без вреда за тялото си.
В общи линии, идеята ми е, че това е един много лесен и достъпен начин да си "срешим аурите", но за съжаление все повече го пренебрегваме, сякаш... поне повечето хора в града.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Най- вече бос по росна трева, но не и в снега.
Да и моят учител казваше, че земята най- добре отвежда отрицателната енергия, затова разходката на бос крак сред природата е естествена нужда.
И до ден днешен лятно време съм бос, даже не се усещам понякога и вероятно създавам неловки ситуации.

Ах, каква случка ми изскочи от дебрите не пеметта!

Преди 5 или 6 години беше... тогава живеех в Обеля 2 - квартал, разделен от града от обширно поле, простиращо се от двете страни по протежение на трамвайната линия. А работех в "Надежда" 5 - от другата страна на полето. Често обичах вечер вместо да чакам трамвай за една спирка, да походя пеша, особено през светлата част на годината, но пък биваше и по тъмно. И една такава... ранно пролетна вечер... тръгнах покрай линията и чух крякане на жаби. Имаше голям мочур в дългата и гъста трева - още миналогодишна, жълта - и в него се бяха навъдили жабите. И както си вървях, по едно време ме прихвана и - ръц - към мочура! Беше си още хладно времето, бях с пролетно-есенни, затворени обувки с връзки и дебели чорапи. Обаче, така лекичко, като нагазих в мочура... и тутакси се събух боса, навих си панталона и се разджапах в тъмната вода... Беше много странно усещане - водата след един първоначален миг не я усещах студена. И изобщо беше много приятно и джвакащо, такова...... По някое време се наситих, избърсах си краката с носни кърпички, обух се и си тръгнах - ни в мочур газила, ни мочур мирисала! Но в мнооого добро настроение!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

А не само разходки и кво беше? ... прегледи на филми ли? Ако искаш се отървеш от нещо може да смениш работата.

Аз познавам един човек дето напусна една фирма и отиде в друга.
А някой стигат и по-далече сменят селото с града или обратното правят. А някои даже и пътуват вместо да се разхождат както кой беше там? Дето каза че се разхождал де... ух избяга ми от акъла.

Това е върховно постижение и аз така стигам до същата мисъл. Енергийна хигиена ли го наричат? Много е яко. Може ли да ни изнесеш една лекцийка моля.

[линк]

Машала!
Познато ми е, живея на реката и ми е много познато това газене.

"Енергийна хигиена" си го наричам аз. Ама на теб все едно ти убягва от акъла какво ли не, а аз нямам никакво намерение да ти запушвам пробойните.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

"Поради бюджетни съкращения, вследствие на тежката зима, в някои области ще бъде наложен режим на светлината в края на тунела."

И се сещам за Клара, която разкарва Тайша до пещерата първия път порядъчно дълго време, защото "нещо се е 'лепнало'" за нея и е трябвало да вървят, докато се разкара.
Още един пример: ДХ казва на КК да внимава със определени завихрения/ветрове, примерно тия, които са след минаващи автомобили - те не винаги са вятър...
(В Дао има "фън" - лоши ветрове, които разболяват)

и за дон Хуановите думи, че воините много ходят пеша (с километри, ако не се лъжа).
Като рационален мъж само да допълня - много спомени се пазят в краката и натоварването на долните крайници ги изкарва на повърхността.
(В свързаните с Дао БИ, а и не само, има много ниски позиции, които както тренират качества, така и активират енергийните центрове, точки, меридиани по краката)

разходките и общуването с природата (Земята) са много благотворни з
През краката (точката "Бълбукащ извор") влиза енергията на Земята в тялото. А според шаманите, ние имаме енергиен "корен", който ни свързва със Земята. При даосите също има практики за "вкореняване", като визуализацията е на пускане на корени, а усещането е уникално.

Пример за "изкореняване":



Пример за "вкореняване":



___________

По Дискавъри дават една поредица "Двойно оцеляване". Там единият пич ходи бос от 20 години. Теорията му е, че ще накара ходилата си, да се свържат с природата така, както са били свързани на предците ни. Смята, че не може човешкото тяло да е несъвршено от природна гледна точка, че да има нужда от допълнителни приспособления, за да ходи.

Та в една от сериите ги фърлиха на някакъв канадски остров със сняг и сичките му зимни салтанати. Викам си "А ся да те видим как ще ходиш бос в снега!". И той го направи. Обу си само едни чорапи. Даже беше и по къси гащи.

Имам познат, който след едно по силно преживяване със Земята, не искаше да губи усещането и от около две години ходи бос..зиме и лете ..

В града ли?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Коуди ми е любимец, просто е образ неземен.

Чауша ходеше пък хептен бос, даже и без чорапи.

Неземен е, да. И на мен много ми харесва, особено плитките му.
Ма и ти клониш към неземното с босоногите си изпълнения. Интерсно ще ми е да влезеш така в банка или не - в Бъкингамския дворец, ако имаш път нататък.

О, зимата не тръгвам бос.
Сигурно ще ме изгонят, на кълбета при това.

Вариант за зимата:

Яко.

Като казах босоходство, нямах предвид целенасочено скандализиране или привличане на внимание. Точно обратното за неволно.