Ремисия лепило

Здравейте.Преди време в юнушеските си години (13-14) бях закачен за лепилото.Ползвах различни продукти на химическата промишленост като Кале и бронз.Когато на 15 реших да скъсам с навика минах лесно през физическата зависимост.Оттогава изминаха повече от 10 години но ми се струва че все още изпитвам някаква психическа зависимост или по-точно бариера.В смисъл от една страна всичко ми се вижда супер измамно,като знам какво се крие в мозъците ни и колко малка част от него осъзнаваме,от друга щастието ми се струва толкова трудно постижимо и дори невъзможно включително и при наличието на успешна кариера и пари.

мога да те насоча към АЛ.
анонимни лепилари.

he who packs your capsules controls your destiny.

Незнам кво да ти кажа ... аз лично съм пробвала само веднъж лепило и след шест часов разговор с Исус Христос така ме боля главата ,че реших да ми е за пръв и последен път!
Относно психиката брато , тва си е психика ще си теглиш бремето цял живот и тва си е ... или инъче казано: .. Квото си си надробил тва ще сърбаш!

аз пъ ония ден открих че съм закачена на одеколан, та се чудех към алкохолиците да се причисля или одеколона си е направо твърд наркотик. От два дена съм чиста и ръцете ми треперят, но физически се държа. За сметка на това психиката яко ме ръчка. Търкалят се едно шишенце на бащата в банята и се чудя дали да не се промъкна да го гепа. Но пък са ме заключили под строг надзор за парното и не знам как да ги излъжа да ме пуснат до банята. Някакви идеи???

Az imam no tui kato si s beleznici nqma kak da gi pro4ete6,