За споделянето

Натоварва ли ви споделянето?
Ако някой близък ви сподели, че таи лоши чувства към друг заради негови грешки, това може ли да окаже влияение върху постъпките ви в бъдеще?

Конкретно мен ме товари, особено емоциите, които споделят с мен близки хора.
В тази връзка днес постъпих грешно в ситуация, която ме изненада, казах едни неща, които не трябваше. Упреквам се за което, непрекъснато, че съм издала информация от първа ръка, за което си говорим само близки.
Не мога да се справя, о-о-ох боли.

Изхвърлила съм от мисленето си понятия като лош, грешно ,грешка , както и вина ,виновен. Но ако се опитам да разсъждавам на твоя език, бих ти казала следното:
Можеш да предложиш на човека съчувствие, състрадание, разбиране ,приятелско рамо. Но същевременно да останеш неутрален в ситуацията. В смисъл не да не взимаш страна в спора , а в смисъл да останеш незасегнат, независим от чувства и емоции .Тогава разумът може да разсъждава логично,и човек намира баланса между разума и чувствата.
Ако смяташ, че има невинен, жертва, помогни му да се защити ,като му предложиш някаква алтернатива как би могъл да се защити .Ако виждаш ''виновен'', можеш да му кажеш,че не одобряваш неговите постъпки и действия.
Но никога не можеш да си сигурен кой е крив и кой е прав, защото всеки знае кое е правилното и доброто САМО за самият него.Да, човек лесно вижда чуждите грешки,но защо трябва да мрази хората заради грешките им. Човек не не е неговите грешки,нито неговите правилни постъпки , въобще човекът не трябва да се оприличава с неговите постъпки .Защото дори добрият човек понякога, дори често прави лоши неща .
Така че ако няма агресия, насилие , емоционално изнудване и прочие ''лоши ''неща,а ''някой просто таи лоши чувства към друг заради негови грешки'', ами да си ги таи! Щом като е избрал това, да си му бере последствията ,да си се трови от лошите си чувства. Проблемът си е негов .Ти защо поемаш този товар върху себе си?

Днешната мисъл-утрешна реалност.

Благодаря, че ми писа!
Чудех се някой ще посмее ли да ми напише нещо в такава сложна ситуация между близки хора, където никой не може да остане неутрален.
На мен ми стоварват лошите си чувства спрямо свой приятел, от своя страна аз съм толкова разтревожена, че споделям всичко когато ми звъни майката на този приятел. Оплетох конците на цялата история, сигурно никой няма да иска да вижда никого, тъй както аз също не искам, докато не мине дълго време и всеки не се захване да се справя с проблема си.

На мен специално вчера ми се поразсърдиха, че всичко съм "изпяла" и нямало да споделят повече с мен, защото всичко ме шокирало. Кофти обвинение, мда. Едва ли не трябва да съм неутрален психолог в кабинет, където хората споделят всичките си лоши емоции. О,не, изглежда не ставам за тази работа, не, не мога да нося.

Но повярвайте ми, не е лесно да кажеш истината, всичко каквото ти е на сърцето, даже и друг да го е изцапал. Не, не олеква! Наранена, наранявам следващия. Наранявайки другия, наранявам и себе си.
Това разбрах в цялата ситуация, за сложността на която явно бях неподготвена.

" A difficult Relationship helps the individual to develop Patience, Tolerance and Forgiveness."МСКs

Е, да изпееш това, което ти е споделено баш пред този, пред когото не трябва, не се сърди, но си е основателен повод за "сърдене". Макар че - да не са ти споделяли като не искат някой да разбере.

..rude & not ginger...

По принцип не споделям неща, които не трябва да се знаят.

Щом ти е кофти, за друг път ще знаеш. Но отговорността си е на този, който си е пуснал мислите "в оборот".

..rude & not ginger...

Всеки знае какво трябва да направи "по принцип" и "отдалечено".
Майката те вика на кафе. Трябва да отида, да я гледам лице в лице и да лъжа, че нищо не знам, нали?
Ами нали след това ще научи все пак? Всичките проблеми ще й се стоварят като гръм от ясно небе. Как ще погледне на това, че съм дошла и съм се усмихвала и държала така, все едно не е било? Как да дойда на гости и да лъжа и да слухтя какво става? Това е много подло. Аз изпях всичко, което ми е на душата и казах, че няма да дойда. Сега съм зле. Истината наранява, но лъжата убива!

Аз се оказах между чука и наковалнята. Но прекалено добре знам сходна ситуация при родителите ми, когато нещата не им вървяха, какво е да научиш последен, че домът ти гори! Че не е имало скрито-покрито за никого, освен теб самия, който се самозалъгваш. Че приятелите са знаели всичко от-до, цялата история и никой нищо не ти е казвал и ти е правил мили очи и е душил наоколо с тайна клюкарска страст!

А за това мое приятелче, което е пуснало негативните си мисли в "оборот" пред мен, също не е света вода ненатипа, също си има мъжка криза на средната възраст, иначе щяха ли да го тресат толкова остро тези негативи и катарзиси спрямо действията от личния живот на любимото другарче?

Абе не е лесно да си жив. Грешни хора сме.

Значи, то добре, че аз те чета тука и не пиша... направо се благодари, че лично аз не пиша..

Добре, че ху-то като сухарка-критикарка пише, поне не влага емоция, щот аз ко взема да пиша, само на мат и маскара ще ми станеш.

Добре, че не пишеш.
Нямам нужда да изслушвам следващото "другарче" и да поемам негативите му. Казах, че не ме бива за практика на психиатър с кабинет.

Чакай сега,че аз малко бавно загрявам ,май нищо не съм разбрала пак и май това дето съм написала няма връзка.
Значи твой много близък приятел ти споделя ,че таи лоши чувства към друг ваш общ приятел( така ли?), защото е направил някакви лоши неща , грешки както ги наричаш. Какви са тези грешки, не казваш, сигурно не е толкова важно за разказа .Добре де ама първия твой приятел с какво е толкова засегнат от грешките на другия, какво го касаят тези грешки, ощетен ли е, наранен ли е,огорчен обиден ли е и защо?
Кво ми влиза на мен в работата ,че някой си прави грешки Всеки прави,важното е какво ще научи от тях И зависи все пак какви са тези грешки и ма ли потърпевши и засегнати от това Ако няма засегнати ще си замълча Но ако някой убий, насили ,открадне, пристъпи закона (макар че не вярвам за такива неща да са грешките на твоя приятел- отивам и изпявам начаса Други по-дребни неща не бих изпяла,не е моя работа. Така че кажи все пак за какви грешки и деяния става въпрос.
На каква майка си изпяла всичко? Майките които не умеят да се отграничават от поведението на децата си и се индентифицират с тях, приемат прекалено болезнено, понякога патологично болезнено,когато им приказваш какви лоши неща вършат децата им. Такива майки могат да се нахвърлят върху теб, те ще отречат всякаква вина на техните деца и може дори да хвърлят вината върху теб .Други умеят да те ислушат спокойно и да кажат. Да ,това е моето дете и аз го обичам. Той,тя прави много неразумни неща и аз ще направя каквото зависи от мен.
Така че познаваш ли характера , темперамента и ценностната система на тази майка, преди да й наговориш лошо за детето Й?

Днешната мисъл-утрешна реалност.

"Е, да изпееш това, което ти е споделено баш пред този, пред когото не трябва, не се сърди, но си е основателен повод за "сърдене". Макар че - да не са ти споделяли като не искат някой да разбере."

Като си разстроен от нещо, което са споделили с теб можеш ли да отидеш на кафе и да се усмихваш все едно ти няма нищо? Можеше и да откажа под някакъв предлог, но много ме изплаши обаждането й. Бях сигурна,че всичко знае и е в течение, следователно никога няма да ми звънне, защото ще й е неприятно някой да я разпитва какво става и защо така.
За изненада - случи се. Не знаех какво да правя, казах всичко както си е. Отказах да дойда. Тя приключи внимателно и дипломатично разговора /майката е обиграна във всякакви ситуации, питай патило, на кой ще се метне синът й ако не на съпруга?/

Много кофти. Изморих се да ги мисля.

Чакай сега, твой приятел ти е споделил за проблеми в брака си и то за неща, които жена му е направила? И ти си го разказала на майка му? Или на майка й?


В такива случаи винаги има някой, който ти е най-близък. В случая си постъпила все едно майката ти е най-близка? Така ли е?



Има и един друг принцип - в отношения на двойка не се бъркаш и не им препредаваш думите. Той може само така да си е говорел, за да му мине и точно за да не си изпусне емоциите в семейството.
Иначе сега вече няма да ти споделят, но е имало и по-подходящ начин - казваш: не ми споделяй, защото после не мога да си държа устата затворена. Това е честно поведение, защото ти не си искала пред нея да премълчиш, но него си го подвела, като си го оставила да ти сподели.

..rude & not ginger...

сухарка-критикарка

Гррр

..rude & not ginger...

Ами много е възможно жената по-спокойно от теб да го е приела. Не знам, изобщо не става ясно от историята ти защо точно ти си толкова разстроена от чутото. Според мен си му го върнала за това, че те е разстроил, като си казала на майка му и не че ти е пукало, че на нея казваш, а по-скоро тя е била първата насреща, пред която да разтовариш. Но това е мое предположение, понеже ти не разказваш какво точно е станало, а на час по лъжичка.

..rude & not ginger...

Казваш че е достатъчно някой да ти е по-близък, за да постъпиш по-правилно ?
И след това да кажеш на този който си избрала за по неприятен да не ти споделя, защото си избрала страна ?
Не вярвам на очите си

Ако съм искала да кажа това, съм щяла да го кажа така.
По-скоро, че човек ако е лоялен към всички, не е лоялен към никого.

..rude & not ginger...

Разглеждаш 2-те крайности , а ключа винаги е посредата.
Едната крайност която каза току що не е опция, но и другата не е , защото ако заемеш страна на един от двамата в дадено семейство , то никога няма да си част от това семейство. Така този който си пренебрегнала няма да гледа с добро око на теб , а другия ще се обляга на теб, само когато има скандали в семейството, но не и когато са двамата заедно.
Средния вариант е такъв, че трябва да си наясно със ситуацията и то не толкова като някакви действия , които представени от различни хора могат да изглеждат различно , а по скоро с това, какво искат двамата в това свое начинание.
Ако видиш че искат да се разделят, то тогава най-добрия вариант е да не се бъркаш, но ако искат да са заедно, то може би трябва да си изиграеш картите така, че двамата да се оправят възможно най-бързо , а не да говорят най-много, защото говоренето провокира подсъзнателни бариери , което с времето и в зависимост от характера на хората може да се окаже фатално, макар и наглед да изглежда толкова безобидно, дори за самите тях.

Точно така е. Това е подсъзнателната причина. Негативният начин, по който ми е било казано. Че не съм била лоялна към всеки поотделно и в равни части също е главното ми мъчение.

Участниците освен мен са едно негативно към историята другарче, което ми споделя като на психоаналитик (роля, която не мога да издържа спокойно), негово 40 годишно приятелче и дипломатичната майка, която уж ми е приятелка и понякога влиза в ролята на моя майка. Главният герой - 40 годишният юнак винаги успява да всее смут, защото никога не си решава проблемите сам. Отива и се излива на мойто приятелче, моето приятелче се държи юнашки и само клати умно глава, след което идва и си излива задържаните емоции пред мен, при което аз съвсем оплитам конците, когато ми звънва нищо неподозиращата майка, с надеждата да ме покани на кафе да разведря скучния й възрастен живот.

и развръзката се очаква след известно време като се запролети ще ви държа в течение. Голяма тъпотия.
Не се занимавайте вече с това!
Извинете ме, че ви занимавам.
Приятна вечер желая на всички. Много усмивки и знайте, че заслужавате приятелите ви да ви сервират нещо по-добро от проблемите си!!!

Аз не точно, че те четох, по-скоро броих колко пъти написа трябва.
Шегувам се, но не съм сигурна, че разбираш какво имам предвид под думата лоялност. И си отишъл в едни територии, които ни най-малко не ме вълнуват - пиши на авторката на темата, тя има... ситуация.

..rude & not ginger...

Да ти кажа, аз не бих искала приятелите ми да премълчават пред мен проблемите си.

Иначе дам, при теб положението е много оплетено като в турски сериал.

Тези другарчета и приятелчета като са на по 40 не им ли е време вече да станат приятели?

..rude & not ginger...