Американци

Отдавна бях обещала на Оптимиста, че ще постна още снимки от американската ми обиколка.
Обаче се оказаха толкова много, че реших да пускам на порции, тематично или по някакъв повод, така че и тема да става, а не само гледане.
Тук показвам американците такива, каквито ги видях аз. Тъй като нямам много опит във фотографията, на място установих, че да снимаш хора е много тънка работа - местят се непрекъснато, застават в посока слънцето, така че нищо да не излезе от фотото, и най-важното - трябва да го правиш дискретно и разбира се, точно в този момент ще натисна я грешния бутон от вълнение или батерията ще издъхне. Имах доста подобни сакатлъци (един път изтървах батерията в пропастта на един каньон, но друг път ще разкажа случаката )
Освен това в САЩ е забранено да се снимат хора без разрешение. Проблемът е, че когато поискаш и получиш такова, обектите застават в някакви дървени пози и вече снимането не е чак толкова интересно. Имам само няколко подобни кадъра и те се разпознават веднага . Та искам да кажа, че пропуснах много интересни образи поради изброените причини, но каквото-такова.


Тази двойка са едни от любимите ми в колекцията, затова директно ги показвам тук.









Албумът с останалите:

[линк]

ми, може да бяха за Оптимиста, обаче аз ти благодаря! Харесва ми техния Свят усмихнати и спокойни хора!

Е, щом ги показвам тук, значи не са само за него .
Той ми беше вдъхновителя, така да се каже.
Радвам се, че ти хареса.

Браво, Джес, снимките ти са супер, имаш репортажно око:)

Чудя се, коя да посоча като най-добра, обаче са няколко и не мога да се реша.
Може би все пак тази, защото има много танц и движение в нея
Индиански танц

Но и няколкото минималистични, паркове с по една или няколко човешки фигури, усещането за пълно отпускане. Също и една улична с двойка младежи в анфас и всички други обърнати с гръб. Абе с една дума - благодаря за удоволствието:)

Разкажи нещо за този индиански фестивал, или пък за онзи водач в каньона /а! и неговата седнала снимка е много добра!/

Индианският събор беше страхотен - в Америка се правят такива постоянно, някои от тях са традиционни, т.е. провеждат се всяка година. Този, който ние посетихме в Стоктън, трае 3 дни. Провежда се на територията на "Пасифик юнивърсити" - частен университет, с всичките му удобства. Беше адски горещо и добре, че можехме да ползваме обществените заведения в университета (тоалетни, кафенета и ресторанти), където отвреме навреме отдъхвахме от жегата на климатик . А както се вижда на снимката, някой джапаха из басейнчето



Индианците се събират от най-различни краища, условието е да имат поне малко индианска кръв, защото вече и те много са се омешали. Пеят, танцуват, показват си обичаите, за да не се забравят. Състезанията в танците са по видове и възрасти. Направи ми впечатление, че по едно време се постла едно одеяло в средата на поляната и помолиха, който иска да сложи някакви пари, които ще бъдат дадени на едан индианка (казаха и името), останала сама с 4 деца след като съпруга и загинал в катастрофа. Зрителите трябва да спазват определени правила, например е забранено снимането на индианците извън мястото за танци, само с разрешение. Или е абсолютно забранено да се взима паднало перо от земята - в този случай се уведомяват старейшините, те се събират, правят си някакви заклинания и тогава го вдигат, а ритуалът е абсолютно забранено да се снима - ако не се спази всичко това, ще се случи нещастие. А бе индианска му работа . Движех се малко като на тръни там.
Иначе много шарено, красиво, интересно и малко тъжно, бих добавила.

За водача в каньона - абсолютна капия! Понеже влизането в каньона става през едно доста тясно място

линк: [линк]


и каза, че той е мярката за ширина . който е по-широк от него, да се връща . Помагаше на хората, напътваше ги, обясняваше, даваше съвети как да стават най-хубави снимките, даже ми взе фотоапарата да ми направи една (не помня коя беше обаче). Много готин образ!

П.П.Имам още много снимки на събора, но реших, че ще е досадно да кача поне 100 броя само индианци

Чудесна снимка!
Благодаря, за удоволствието от цялата колекция!

Пак заповядай .

Ти не си ли ходила натам? В Антелопе кениън имам предвид?

Браво, повече такива теми, браво Джеси.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Е тук вече ме изненада, Пътнико

Винаги съм искал да говорим за света на хората, а не за външния мизерен свят.
И темата ти е точно такава.
Можем се поучи, чрез снимките ти, как"загиналите" индианци пазят все още традициите си и се гордеят с тях... а ние живите българи...
Да хубаво е да има повече такива теми.
А и визуално са живи и красиви!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Аз не се ли похвалих, че нося куфари много добре!
Страхотен носач съм.


(да го имаш предвид, като затръгваш)

очарова ме индианката в бяло, май на осемнадесети кадър
невероятна, фина, благородна
благодаря ти, джес.

когато телепортацията стане факт и аз ще посетя америка.

и на мен - поздравления.

Забавно

ако искаш да се почувстваш звезда, сядай на елхата

Джес, наистина имаш око!
А освен око каза, че имаш и още снимки.
Ще почакам.

Тази индианка и мен много ме впечатли. Първо я видях, когато се разхождаше извън поляната за танците. Отличаваше се много от останалите, и по физиономия, осанка и облекло, явно принадлежеше към някакво съвсем друго племе, в сравнение с останалите участници ( не знам защо, но ми се струва да е от дакота, шайени или нещо подобно, от тези, които живеят на север). И ходеше изправено, както ти казваш - с благородство, бавно, гъвкаво, все едно плуваше. Опитах се да я хвана в анфас, но беше много трудно поради забраната да се снима извън поляната. И когато я видях там, по- късно, веднага я заснех, макар и малко в гръб. Тя обаче не взе участие в танците, само дефилира един път с останалите участници.
И придружителят и беше различен. Въобще двамата много се отличаваха.

Пожелавам ти от сърце (и без телепортация) да посетиш някога Америката. Аз бях предварително много скептична, но видях такива красиви неща, които не си представях, че съществуват.

Ще почакам.

Лека-полека, ести. Да не ставаме досадни на околните, не знам дали много хора се интересуват от подобни неща.

Съгласна, макар много багаж да не носих. Ако забеляза, балните рокли останаха у дома, предимно се блъскахме по камънаците (както каза една немска приятелка: не ви ли втръсна 2 седмици по камънаците", имайки предвид каньоните ).

Кажо нещо за снимките, коя ти беше най-интересна. Знам, че не са върхово постижение на фотографията, но на мен ми е по-важна емоцията при снимане и кадърът да разказва нещо повече от това, което се вижда на него.

И на мен ми направи впечатление, че няма нито един усмихнат индианец, ама реших, че ще да е заради ритуалните танци. Много сероизни изглеждат на всички снимки. А ти защо казваш, че е тъжно? Може би, защото са събори на изчезващ народ?
Това с перата много странно, видях на една от снимките жена с ветрило от пера. За пръв път мисля виждам индианско ветрило с пера. Каква е символиката на перата?

Много хубава снимка на каньона:) Ако имаш качени още снимки, дай линк да погледам:)

о, мога и да снимам, няма проблем

ПП: за снимките веднага прави впечатление, че си търсила по-скоро лица, коне и събития - т.е. навсякъде би ги търсила. На мен лично ми се нрави снимката на онези двамата с гръб (оня с плитката за Гинес) и зад тях - каньон. Като си помисля за американец и веднага ми хрумва за нещо чалнато, този с плитката ми пасва идеално. Все такива американци познавам, до един не са стандартни.