Пръстен

Случи се така ... Помислих си, че съм го загубила завинаги.

Изведнъж , както седях спокойно и слушах леко отнесено, потърках с палец безименният си пръст. Нямаше го. Не беше там. Погледнах стреснато ръката си. Липсваше. Огледах се, доколкото можах в тъмното, разбира се без резултат. Шепот :

"Пръстенът ми го няма." ....
"Какво?" ...
"Пръстенът ми." ...

Особено е усещането, когато осъзнаеш че си загубил нещо. Навиците ти към него изведнъж губят форма и вкус. Убил си го с това. Когато съм нервна или изобщо когато, въртя в кръг пръстен, подарен от леля ми, още докато съм била бебе. Не съм чакала години за да ми стане, не съм го носила на врата си. Нещата се случват, когато. Малък е, с още по-малки блестящи камъни. Сантиментално, но факт.

И после паника, все едно си загубил ключа си от вкъщи : "Къде е паднал? Кога? Да не би в банята докато съм си мила косата? Сигурно е някъде вкъщи...Няма как...не може да...". И надеждата, че ще бъде намерен. Обезумяло съзнание.

Вечерта се усмихвах, но вътрешностите ми пееха "Няма гоо..няма гоо, няма го вече, сега ще се разхождаш с бял кръг на пръста си, който да ти напомня, как някога е бил". Гупаво усещане за притежание.

Когато загубиш нещо, спомените обвързани с него те доунищожават. Ако им позволиш. Обикновено те разкъсват на ленти.

Хиляди пъти поглеждах ръката си. Изглеждаше смешно. Празни пръсти , а на единия сигурно му се плачеше. След като обърнеш всичко наопаки идва примирението. Няма го. Обикновено не усещаш как нещо си отива, особено когато плавно се спуска накъдето.

Сутрин. Разбира се, досадното ми ранно събуждане. Поглеждам часовника с надеждата че е поне 11:00.

7:32 ...е. Кафе, гранулите подрънкват в купичката, спомени от снощи, емоции, усмивки, целуване и едно тъпо усещане в корема.

Боси крака се движат към бюрото ... Обръщам въртящия се стол, за да седна.
Стоеше там, блестейки на черния кожен фон.
Не е възможно. Все едно ми се усмихваше. Или май това бях аз.

Как е попаднал там?
Няма значение. Сутрешно чудо.

"Здравей, липсваше ми, къде беше ..."
"Близо до теб..."

Когато някой си отиде и знаеш, че това е завинаги, и вярваш в тежестта на тази дума, заприличваме на пръсти с избледнели овални кръгове ...

Губили ли сте нещо ценно?

Най-страшното нещо на света е жена, която няма страх от нищо....

Пръстен не съм губила....,но годежния изхвърлих с хъс през терасата месеци след развода си...и както ти описваш страшно много липсваше на пръста ми....После го смених/трябваше да скрия белия кръг/ с друг,не венчален и го нарекох на човека,когото обичам,макар венчавка никога да не се осъществи...още го нося...Дали е просто навик или глупава сантименталност?!...
Но по-ценно нещо съм губила-човек,ценен,достоен,обичен.....а го изгубих някъде в буреносния облак на надпреварата с вятъра....Така и не разбрах как точно позволих това,но се случи,бавно и сигурно...Боли...

Хм, сигурно не съм била достатъчно ясна. Коригирам се.

Разбира се, че не става въпрос само за пръстен, цвете, чорап или там каквото. Говоря за загубата, като чисто физическо състояние.

Най-страшното нещо на света е жена, която няма страх от нищо....

Не,беше ясна и беше раязбрана....
Просто човек,когато чете нещо и му излизат негови си асоциации.Надявам се не ти е било неприятно,че се включих с моята...

Не ми е било непрятно. Аз се надявам повече хора да се включват с асоциациите си и там изобщо с каквото им се иска.

Най-страшното нещо на света е жена, която няма страх от нищо....

Хм,и аз се надявах,ама клуба нещо е заспал като че ли...

Не е заспал. Просто няма никой. Не се говори. Не е интересно, провокативно, ново.

Отегчително е.

ми като пишете за някакви вещи със сантиментална стойност, каква активност очаквате. И аз мога да пиша оди за гладиуса, ама съм тактичен и не искам да отегчавам аудиторията.

Да, следващият път ще разкажа за лилавите си бикини и в частност за липсата им.

Знам. Написала съм го.

.напротив, направо ще я събудиш за нови идеи ....моля те ,не се отказвай

всичко е в ръцете ми .......мамка му

е, за бикините по-бива, макар че човек не трябва да се захласва толкова по вещите си /независимо дали са в наличност или не/.