Отново

сме в изходна точка, приключихме с Рето...
Не ми се мисли като се върне, просто съм уморена.
Не го пиша да будя съчувствие и не искам разни постове, ама бъди силна, може пък и да не започне... Пиша го за да не (се) гръмна...
Да знаете ще започна и аз да друсам, сигурно ще съм най-възрастната започнала.

Колко време изкара той в Рето?

Имай предвид, че и хора, стояли по 4 години пак са почвали. Има и други, които за 6 месечен престой се освестват и не пипат.

Чакай малко, първо споко.. Какъв е точно моментът - "аз съм вече ок, писна ми от еднообразието тук, идвам си и имам планове" или друг? Аз съм ти казвала, че имам познати, които минаха по този път и част от тях доста добре се чувстваха и развиваха.. Вярно, че едното момче беше много амбициозно, къртовски бачкаше, а другото пък имаше доста силна и властна майка, която твърдо беше заявила, че ако има издънка, най-малкото ще е обратно в Рето, за да не го вкарва по затворите.. Още не се знае - не бързай да се навиваш, може пък вече, знаейки и езици, да си намери готина работа /аз все натам бия, защото бачкането винаги е било страшно важно за мен/..

Съжалявам. Изходна точка в какъв смисъл, продрусал се е масивно? Какво ти каза? Предполагам, че не е "искам да си се друсам". Може би мисли, че комуната не е за него?

Да, точно! Не е задължително връщайки се да е в изходна позиция. Човек всъщност никога не е в изходна позиция, винаги е научил нещо повече с времето.

Кой ти казва нещо, само връщам се и толкова, 6 месеца изкара. Не виждам нещо да се е променило, няма - ами аз защото или поне нещо, защо и т.н.
Вече 15 години е така и това беше последното, което не е опитвал, така че съм наясно и не съм с розови очила. Какво като се върне, ще почне работа? И като удари на камък първото какво ще е?
Аз знам как ще е...
Дори си мисля, че още от летището ще намери как да се надруса.

В отговор на:

---

Дори си мисля, че още от летището ще намери как да се надруса.

---

Идеално ...

Shit happens

Е, той все някога трябва да излезе. Недей така "изходна позиция", трябва да вдъхвате взаимно вяра, че всеки човек се учи с времето, защото е така. Всеки човек, дори когато взима, научава как да спре или да взима така, че да не се съсипва и да не създава и проблеми на околните. Това изходна позиция ми звучи много отчайващо, сякаш усилията му през тези 6м са били напразни.

Безумно му завиждам на твоето дете.. Какво ли не бих дала и аз да получавам такова отношение - колкото и да те е яд, да си уплашена, негативно настроена, но и дума няма, че ще има безрезервна и всеотдайна подкрепа от твоя страна. Леле, в нашето семейство, щях да се моля за разрешение да се върна.. Кой ти дава сам да взимаш решения при моята майка! Особено след като си признах за проблема..
Едно си спомням много добре - като се върнаха нашите познати от квартала, бяха научени на зверска дисциплина. Може би ще е добре да помислиш как да се "възползваш" от тази трансформация.. Едното момче беше устато, направо гадно и злобно, истерично хлапе, от тези, които ще скочат на възрастна дама пред магазина, че му е направила забележка за колелото, примерно.. Думи нямам какво уравновесено и позитивно същество се върна, как градивно разсъждаваше, как си намери работа в чуждестранна фирма за мебели, бачкаше тежка физически работа до десет вечерта и за година стана супервайзър на екип..
Двама от другите върнали се бяха в абсолютно същото здраво физически състояние и спокойна душевност, но за броени дни пред очите ми бързо се върнаха в стария, добре познат формат. За съжаление и родителите им се предовериха, като ги субсидираха дащно "да си поживеели децата след тежкия режим там".. За пореден път се убедих как човек знае две и двеста..

Е това е моята истина!
Човек има правото да върши каквото пожелае, да го прави умно, със собствени сили и средства, засягайки само своите емоции, без да причинява нищо на околните. Кефя се на такива хора, бачкащи или както са намерили за добре да си осигуряват битово-социалния комфорт, излъчващи кеф, ако щат да се друсат, пият, да танцуват по цяла вечер с осем болонки вкъщи, но да не причиняват нищо на никого около себе си. Щом аз съм успявала толкова време никой от семейството да не разбере, сигурно има начин. Да, доста е по-лесно да вземеш лъскавия телевизор на вашите и да го заложиш, но този кадър някакси не е от моя филм.

За толкова години, казвам ви това не е черногледство, това си е светогледство.
Никой не го е карал да ходи в комуна, не вярвам да не е разбрал какво го очаква, невярвам и да не знае, че като се върне положението няма да е различно, същите приятели, същата стагнация, същата махла.
Просто знам как е.

Виновен до доказване на противното ?

Shit happens

Те всички черногледи така казват.

Изобщо не става въпрос дали някой го е карал или не, няма нищо общо. И какво значи това: "невярвам и да не знае, че като се върне положението няма да е различно, същите приятели, същата стагнация, същата махла. "? Значи той трябва да знае, че е обречен в такъв случай ли? Значи всяко усилие, често граничещо с нечовешкото, е напразно, защото резултатът бил "същия"? От какъв зор тогава той ще се мъчи изобщо да променя нещо, след като дори завръщането му след само половин година, значи че отново е в същото положение? Ако се беше обадил година след това, там пак ли щеше да е същото?

Кажи ми как един човек ще види надежда и ще повярва, че може и че изобщо има смисъл, ако си мисли, че все е едно и също, същата стагнация. То аз се депресирам като го прочета, представям си ако след 6 месеца усилия и мъки майка ми ми го каже или покаже..

Мам, толкова пъти сме говорили.. Ако един човек няма вяра в себе си, ако никой няма вяра в него, ако му се казва/показва, че всичко дотук е било излишно, че за 15г той не е мръднал, какво ще го спре?

Те всички черногледи така казват.
О сигурно има и друг вариант - розов. Завръща се намира си супер удовлетворяваща го работа. Зарязва старите истории, среща мацката от метите си и е хепи.
Значи той трябва да знае, че е обречен в такъв случай ли?
Не съм казала обречен, за някои да друсат явно не означава да са обречени.
Ако един човек няма вяра в себе си, ако никой няма вяра в него, ако му се казва/показва, че всичко дотук е било излишно, че за 15г той не е мръднал, какво ще го спре?
Вяра... Хаха извинявам се, явно и чувството ми за хумор съвсем е почерняло, но нали беше при вярващите?

Сори, днес ми е от гадните дни.

То аз се депресирам като го прочета, представям си ако след 6 месеца усилия и мъки майка ми ми го каже или покаже..
Добре няма да коментираме какво би ти казала твоята и как би реагирал каквото и да ти каже. Според теб какво аз му казах, когато ми го съобщи по телефона? Интересно ми е да разбера дали ще познаеш.

Сигурно си му казала: "Добре маме, прибери се. Добре ли си, а защо, какво се случи?" Нещо от този сорт, не ви знам как общувате точно. Това не значи, че хората са глупаци и не усещат притеснението и ужаса зад всякакви думи. Аз си знам майката, тя може да ми говори каквото желае, знам много добре кога и се завива свят от притеснение.

Ти ме разбираш погрешно. Не е розов вариант, не изпадай в крайности защото си в ужасна ситуация и в гаден ден. Говоря за знанието, онова което те кара да гледаш тъпо когато дори той ти обяснява, че не може, просто защото знаеш, че не е така. Онова, което всеки път те кара да му казваш "няма нищо, давай още един път, още малко, ще стане", просто защото няма друга опция освен да стане.

Както и да е

Аз си знам майката, тя може да ми говори каквото желае, знам много добре кога и се завива свят от притеснение.
Перфектно си го казала!
Аз му приказвам али бали, няма страшно, всичко ще премине, аз съм с теб.
Той обаче си знае колко съм притеснена и знае, че се съмнявам и каквото и да е решил си го пази за себе си за да не ме"притеснява". Сигурно и аз не бих казала на майка ми, че нямам намерение да спирам предполагам.
И така 15 години си говорим и споделяме.

И там идва разликата между това човек да казва, че вярва (най-слабото), да се надява (малко по-добре) i да е твърдо убеден, че нещо ще се случи.

Мисля че всеки има нужда в началото някой друг да бъде убеден, че ще успее и после той сам да си намери вярата в себе си и начина по който иска да се справи. Там е ключът за бараката, не думи, не надежда, а твърда като скала убеденост. Няма никаква причина синът ти да не успее поне да си регулира живота, така че да се чувства сравнително добре, докато реши какво иска да прави, просто няма такава причина. Доколкото знам няма някакви сериозни психически или физически недъзи, значи може. Ако не го е направил, значи не е намерен правлия за него начин.

Да в началото увереността е по силна, но с всеки неуспех с всяка година става все по-слаба. След 15 години и с ясното съзнание, че нямам много време занапред може би вече не е останала увереност. Сигурно ще си кажете, ами кво ти пука, като остане сам да се оправя. Незнам защо ми пука, незнам защо го обичам, просто е факт. И думите ми бяха точно в този смисъл, сега само мога да го обичам, за съжаление не мога да (му) вярвам, дори и да не го показвам пред него или поне да се опитвам. Твърде много лъжи се насложиха.
Причини да не успее... Ох не ми се изброяват... Колко са причините за рецидив? Трябва ли да има причина дори си мисля.

Mam, можеш да вярваш, но е ясно че не е лесно- меко казано. Не смятам, че някой ще ти каже за какво ти пука. Но тези истории с рецидив и т.н. много затворничешки ми звучат и много крайни, но това съм аз..

Виж нещо интересно, аз питам за причина да не може да си контролира донякъде живота, а си говорим за причини за рецидив. В този случай обръщането не работи, има само причини да не успее. Малоумен ли е? Надали.. Силно недъгав? Не си казвала подобно нещо. Тогава няма причина. Но това не значи да не вземе, да няма някакъв период в който може дори да взима адски много, а значи да си направи живота приятен, така че да иска да го живее.

Не знам за него, ама аз наистина ако срещна мацката от мечтите си, ще спра. Не издържам да съм сам, затова почнах да се друсам, ако има поне една жена, която да ме обича и която аз да обичам съм готов да се пържа и в ада заради нея. Поне като се друсам не съм сам, а с херцата или по-точно понасям самотата някак си без да се побъркам. Да, едно момиче наистина може да бъде вълшебница за мен, стига такова да съществува изобщо. Омръзнало ми е от скапания циничен свят, не виждам нищо друго хубаво и истинско в него. Да, има монаси, виждащи "смисъла" в издържането на пороците (но прочетете Хесе и "Сидхарта" например) и самотата, да, съжителството е пълно с проблеми, имаме отговорност към общество и роднини, любовта изчезва за три години и пр. и пр. Но аз не мога. Да, слаб съм, за подигравки съм, имам нужда от жена, която да обичам и да ме обича, ако не, май предпочитам да се друсам. В крайна сметка не е толкова сложно и да вземеш свърхдоза, цепиш минутата на две и готово. Сори, че пиша в темата, просто ми е зле, главата ме цепеше допреди малко и се хванах за това изречение, щото ми хареса. Дано пичът да не се друса повече и да зарадва така майка си, пожелавам му го искрено, на нея още повече.