Съвет от колега?

Здравейте колеги,
Бихте ли дали някакви идейки относно казуса?

Издадени фактури на стойност 2000 лв/не данъчни/, за услуга, като са подписани и от двете страни, но липсва договор, както и други документи, протоколи, които да удостоверят извършването на услугата. Същите са цедирани.Подадохме заявление, на което очаквано получихме възражение и сега сме в срока по установителния иск. Изискванията за редовността на цесията по ЗЗД сме изпълнили, както и вписали вземането по реда на 182 ГПК. Дължимите суми са записани в счетоводството на ответното дружество, но все пак, търся съвет с който да се противопоставя, ако евентуално оспорят съществуването на вземането

Благодаря и хубава седмица..

По реда на 182 не се вписва нищо, 182 просто казва, че вашите счетоводни книги може да ви служат като доказателство дори във ваша полза, ако са редовни.

След като имате фактура, подписана от тях, плюс отразяване в тяхното счетоводство, не би трябвало да имате особени проблеми. Но защитата срещу възражения на ответника зависи от конкретните възражения, общ съвет не виждам как може да се даде, след като никой не знае какво ще твърдят те.

La Maritza c'est ma rivière...

Така е, спор няма ;). Имам в предвид, ако оспорят първоначалното облигационно отношение между цедента и самите тях-ответници в настоящото производство. Мисля си в ИМ като особено да поискам ..в случай че оспорят фактурите да се назначи СЧИ?

Ма зависи какво им оспорват, какви доводи излагат, какво твърдят при това оспорване.

La Maritza c'est ma rivière...

...."че изобщо не е извършена такава услуга". Поне, такава теза долавям от разговорите с техни представители, без естествено да съм на 100 % сигурен.

Ми ваша е поначало тежестта да докажете изпълнението (то е положителен факт и вие го твърдите), но те би трябвало да дадат правдоподобно обяснение защо са подписали фактурата като получател и защо са отразили задължението в счетоводството си.

Някой счетоводител ще може да обясни по-точно, но доколкото знам, фактура не се издава, без да има или доставяне на стока / извършване на услуга, или плащане, поне едното (а плащане тук няма). Важи и за фактурите извън ЗДДС. Мисля, че това - изпълнението - е, което счетоводителите го считат за за "стопанска операция", а не просто устно сключения договор без фактически разменени... хммм... престации.
Та ако не са получили услуга, според мен не биха подписали за получател и не биха отразили фактурата.
Иначе можете и други доказателства да си ангажирате за изпълнението на услугата - свидетели в частност.
Вещо лице счетоводител също ще свърши работа - освен другото, и да обясни какво значи фактурата и може ли да е издадена и получена, без да има извършване на услугата.

Отделно счетоводството на цедента, ако е редовно водено, може да се преценява по реда на чл. 182, но според мен много по-голяма "тежест" има счетоводството и подписът на длъжника, точно щото не е в негов интерес.

Благодаря, мислим в една посока ;)
За свидетели, ако доведат ще влязат в хипотезата вече на НК ;)) услуга наистина има извършена.

Само да вметна: защо да е тяхна тежестта на доказване?
Купувачът се е подписал на фактурата, където е потвърдил, че е получил стоката. Вписал е тази фактура в дневника си за покупки. С други думи е съставил частен документ, който е доказателство, че съдържащите се изявления са негови.

Тежест на доказване е "първоначалната" тежест с оглед твърденията, не оценката на представените доказателства. Като казвам, че носи тежестта на доказване, нямам предвид, че ще му е тежко да докаже.

Тежестта на доказване зависи от вида на факта, който твърдиш, и не се променя от това, кой с какви доказателства разполага. Като разполага с доказателства - добре за него, ще си докаже онова, което тежи върху него да доказва.

Най-лесно е да се представи така: имаш предявен иск, едната страна казва "извърших услугата", другата казва "не си", двете си стоят на ушите и не представят доказателства - при това положение чието твърдение се приема за вярно, другият е носел тежестта на доказване.

П.П. Тук най-добре е счетоводител да се намеси, но фактурата не е разписка за получаване на стока, т.е. формално тя не съдържа изявление "получих стоката".

Като се абстрахираме, че обикновено в горната лява част на фактурата пише "получател" - не е разписка. "Ключът за палатката" на питащия е в товарителници, пътни листи, приемно-предавателни протоколи, складови разписки и тем подобни. Факт обаче е, че често не се съставя такава съпътстваща документация. И когато купувачът трябва да плати цената, той заявява, че нищо не е получавал, макар че се е подписал като получател и е ползвал ДК. Защо ищецът трябва да носи доказателствената тежест в този случай? Не разполага ли с подписан от ответника документ удостоверяващ факта на получаването, още повече, че ответника /купувач/ е представял този документ пред НАП и е извличал определени благоприятни за себе си последици от това? Не представлява ли твърдението на ответника, че не е получавал стоката - признание, че е съставил документ с невярно съдържание?
Трябва ли на ищеца да бъде възложена доказателствената тежест, в случай, че ответникът изрично не оспорва истинността на подписаната от него фактура, а се ограничава в твърдението, че не е получавал стоката?

Не ме разбираш нещо какво имам предвид.
Доказателствена тежест е това, което следва от твърденията. Само.
Обикновено положителните факти се доказват, тоест тежестта е върху този, който ги твърди.
"Извърших услуга" е положителен факт. Изпълнение се доказва, неизпълнение - не.

Кой какви документи има, е въпрос на представяне на доказателства, а не на тежест на доказване. Документите са доказателства. Представянето им е следствие, не е "определител" на тежестта на доказване.

Така че въпросът "като имам документ за изпълнението, защо трябва да нося доказателствената тежест за изпълнението" е малко без смисъл.
Всъщност щото я носиш, затова ти трябва документ (или друго доказателство), иначе гориш.
Ако го имаш документа, това значи, че си доказал онова, което носиш тежестта да докажеш, а не че се променя тежестта.

***
При фактура за авансово плащане пак същите страни ще са отбелязани като доставчик и получател на стоката, но стоката / услугата може и да не е получена. Затова казвам, че тя не е разписка за получаване.

Май двамата не можем да се разберем...
Предполагам, че това ще бъде, или може би вече е хит в междуфирмените дела - ответникът, макар и да е осчетоводил фактурата, да заявява, че всъщност не е получил доставка.

Аз си мисля, че те разбирам, а ти мен - не, ти сигурно си мислиш същото.

Не знам къде е хит, разсъждавам по въпроса, както klondajk го поставя - имаме фактура, подписана от тях, но те май въпреки това ще твърдят, че услуга не са получавали.

Именно.
Какво правим, при условие, че имаме само фактура и респ. осчетоводяването и в двете счетоводства?

Ако имаме само това и нищо друго като доказателства - уважаваме иска.

La Maritza c'est ma rivière...

Амин!

Има хубаво решение на ВКС по реда на 290, защото тези въпроси са силно актуални, както ти казваш. Та ето го:
" Фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място."

Аха. Всъщност дори няма нужда ВКС да го казва.

Можели номера на Р?