нищо

възможно ли е желанието да се изявим,да бъдем нещо, се поражда от чувството, че сме нищо?
ставаме сутрин от леглото и се чувстваме празни и започваме да топуркаме за някаква трошичка победа.започваме една епична и тайна от другите борба да се изявим като личност,чрез различни идеи да се почувстваме значими.съществувуваме за да запълним постоянно изкачащите празнини?
тъкмо се харесаме и се появява някой неуспех и започваме да се чувстваме отново слаби,неспособни,че сме празни, вътрешно бедни и,че не сме се старали достатъчно.полагаме усилия за да избягаме от вътрешната празнота чрез размишления,придобивки, остижения или власт. такава ли е нашето всекидневие…. ???

смотаният редник

Това, което описваш е по-скоро противоречие между знаенето и низнаенето, а не падение в своите и чуждите очи. Има моменти на зацикляне, когато си мисля, че съм ужасно глупава и случайно съм попаднала в науката. Когато осъществя пробив си казвам, че още ме бива. Като цяло нормално поведение за хора с повече от две мъзъчни клетки.

не става дума за зацикляне!
не ме бива да обяснявам особенно добре

аз съм на противоположно мнение,че животът се основава единствено на усилия,на някакви волеви прояви.
май не можем да си представим действие без волеизява, без усилия.
живот ни се основава на тях в социален и икономически план,полагаме ежедневно серии от усилия, които винаги постигат някакъв резултат като висок статут или финанси.

нали имаше един сериал"богатите също плачат" - защо?
имат всичко към което се стремим,а не са щастливи?

смотаният редник

възможно ли е желанието да се изявим,да бъдем нещо, се поражда от чувството, че сме нищо?

Честно казано, в момент, когато се чувствам като нищо (глупава и незначителна) нямам и желание за нищо. Амбициите ми и последващите ги усилия се хранят от усещането, че мога и (не много често, но и това го има) че ако не аз- кой друг?!
Не съм съвсем сигурна за какво ти се говори- успех, усилия, амбиция, смисъл...
Първото, което ме замисли от темата ти всъщност беше това: една епична и тайна от другите борба да се изявим като личност. Не разбрах защо е тайна борбата, тоест усилията?


Everything is a mirror...

Тайните на живота ли ти трябват? Не са повече от десетина на брой, но от тях произлизат безброй разнообразия.
Който реши да ги узнае трябва само принципите да разбере, останалото е игра на карти!
Все пак да кажа нещо конкретно по темата:
Нашият живота е замислен така, че да се учим от грешките си.
Логиката е, че каквито и действия да извършваме то винаги ще грешим.
Което пък трябва да ни покаже, че резултата не зависи от нашите действия, а от първозамисленото свързано с учението и грешките.
Никой и да не си помисля, че знаещият това знание може да надмогне живота и да заживее по- друг начин.
Разликата е че знаещият човек при действията си се ръководи от това знание, а незнаещият човек действа подтикван от собствената си природа.

А ти вероятно искаш да посочиш, че разочарованията ни идват от нашите очаквания?
Да, така е и решението е в горенаписаното от мен.
Основното в действията ни трябва да е, че няма нещо по- важно от нещо друго.
Еднаквостта за действият ни не ги обезличава, защото нещото по което решим да действаме е най- важното действие за нас...но само защото ние сме го направили такова...но резултат да не очакваме, той сам си иде и без наша намеса...

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

аз с много и с малко съм чувствал липсата на свобода и пълно щастие.
щастие за мен беше да имам по много от всичко,да сваля някоя засукана мадама,да се напия "порядъчно"с приятели.
обичам защото мен ме обичат,а това си е долна търговия в която няма истински чувства
един ден се събуждам и чувствам огромна празнина в себе си и нищо от материалното или успехите в моята работа или спорта може да я запълни.
нищо не ме радва,от нищо и никой не ми трепва душата.

борбата е тайна,защото прдполагам не би искала всеки да знае за твоите слабости,стремежи,планове и т.н.

смотаният редник

А ти вероятно искаш да посочиш, че разочарованията ни идват от нашите очаквания?
да,едно от нещата за които споменах.

написаното от теб е чудесен финал за темата

смотаният редник

Няма пълно щастие... къде четох наскоро за формулата на щастието, което освен от разни други неща, зависи и от чувството за хумор .
А за тайната борба попитах, щото се подсетих за едно суеверие, което съм чувала много често преди- не говори предварително за плановете си, че може и да не се осъществят... Един вид да не подразниш някого, да не инициираш негативни енергии в най-добрия случай или саботаж на плановете, в най-лошия. От известно време говоря без страх за плановете си и така ми е по-добре, надъхвам се допълнително... Е, ясно че споделянето на планове с конкуренти може да е проблемно.


Everything is a mirror...

Не може да е финал на темата, още никой не е казал на някого колко е прост!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

А има ли пълно нещастие?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

има щастие,но го търсим в неща които не водят до него!
остави суеверитя,погледни тук как се самоизяждат и се нападат с грозни реплики при всяка възможност!

смотаният редник

признавам си,че съм прост и всичките ми действия са прибързани и необмислени!

би трябвало да е достатъчно?

смотаният редник

погледни тук как се самоизяждат и се нападат с грозни реплики при всяка възможност!

И аз си мисля понякога какъв разход на енергия, време и емоции са тия препирни. Като че ли другомислието не е съвсем нормално .
Което пък ме навежда на мисълта, че и рецептата за щастие сигурно е различна за различните хора, че и за един човек в различни етапи от живота му.
пп. Допреди време дефинирах щастието си като свързано с най-близките- мъж, дете. Сега, дали защото синът ми е вече голям, а тогавашния мъж не е актуален вече, съм по-склонна да го виждам като свързано повече с мен самата, не очаквам от никой друг да мисли за него, но и не го жертвам заради никого, то е моите успехи, моите пътувания, моите страсти. Дано не звуча егоистично, не е така.


Everything is a mirror...

пръщи от негативна енергия!

плахо ще предположа,че щастието е състояние на духа и познание за самите нас....ама съвсем предпазливо го пиша

смотаният редник

упс, добавих горе, преди да съм те прочела, но май в съгласие с тебе.


Everything is a mirror...

нищо де,нали се разбрахме!

смотаният редник

...си го подкарал

"В този свят чуден
макар да вярваш , че си буден
то сън е може би това..."

...както е казал пак ШекспирТ

усещаш пулса на темата

да,да бъда или да имам!

понякога ми се случва да ме връхлитат какви ли не прашни мисли

смотаният редник

Абе не се кахъри толкоз...едни 50-60-70 години все ще ги отхвърлим криво -ляво...и на мен туй ми е кахъра, ама и потъването в размисли не е най-добрият начин за отговори...придържай се към гравитацията, физичните закони тук са такива:))

я си земи една булка, че да ти осмисли битието, ъхъ!