Агресията

във времена на бездуховност, предизвикана от принизяване до степен оцеляване на масата от хора.
Поставям заглавието така, като теза и във връзка с нея една снимка, която намерих в нета, свързана с простести в Румъния.
Лично мен ме покруси.



Какъв е начинът да се запазим сега - в този момент?
Днес просто си пуснах на Емил Димитров "Ако си дал" и изплаках сълзи, пречистващи и отмиващи.

Какъв е начинът да се запазим сега - в този момент?
След като натупаш хубаво ченгето, се покриваш, така че да не те намери никогаш.

п.п. всъщност не разбрах, какво те покруси?

Сигурно, че в Румъния хората не са овце като тук :)

Щом когато се чувстваш застрашен ставаш агресивен, то значи че ако пребориш страха ще нокаутираш и агресията.
Някак си обаче ще ми е неудобно да го кажа очи в очи на бабата на снимката. Нейните страхове, че няма да има утре какво да яде са съвсем основателни.
Но щеше да е гот просто да си стои кротко на протеста без да рита.
Т.е. трябва малко повече да се владеем и да контролираме страха.
Агресията по-често избива в думи отколкото в дела. И макар това да е по-леката форма, пак си е агресия. Аз съм много агресивна според близките ми и още не съм се научила на контрол. Предполагам че доста хора са така.
Агресията ще си е в нас и около нас още много време и малкото което можем да направим по въпроса (според мен) е да се опитваме да се контролираме.

:)

съществува подтисничество,което води до бунтарство.налице са действие и следствие.ако се излекува диагнозата " добър християнин",може и да има развитие.аз нямам нищо против необходимата агресия и жертви в името на общото благо.между другото в половината свят има размирици.проблема може да се счита за глобален. едно неразумно човечество сме ние

La Puerta Del Cielo

Примерите за агресия, особено силна и крайна, показват колко са необятни човешките възможности и как може да се "заоре" в която и да е посока. Някой може да каже, че по-простите хора са агресивни, но наскоро гледах архивни видео кадри за това как нацистите в концлагерите изповат големи булдозери за да преместват стотици човешки тела от газовите камери. И всичко това е ставало в една от най-развитите страни в Европа и света (на чийто език е писъл Гьоте), през 20 век и не е било изолирано явление... Така че никой не е застрахован.

А германците са започнаили по същиете причини на бедност след финансовата криза от 1929. За добро или за лошо в Румъния и България, хората нямат германската ефективност и сила.

Какво да се прави? Агресивността се навива като пружина. Един ден една врътка за едно, друг ден за друго и накрая може да има неподозирани и неконтролируеми последици. Така че това, което може да правим е да наблюдаваме тези врътки и какво е състоянието на пружината ни... В ошовата Динамична медитация, във втория етап особено, човек може да разхлаби доста такива врътки без да ги насочва към някого и без да наняся вреда на други хора. Човек може да е абсолютно спокоен преди медитацията, но ако я прави както трябва, може да изкара нещата дълбоко от подсъзнаието си. И като започне да ги изкарва става по-буден за тях в ежедневието.

Аз не практикувам медитация.
Не може ли и по друг начин да се изкарват причините за агресия от подсъзнанието?

Според мен не е нужно да потискаме агресията си, а да намираме адекватни буфери за нея, където свободно да я леем, без да навреждаме на никого.

Може - с психотерапия.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Причините си излизат, просто човек не може да ги забележи. А дори и да ги забележи, не може нищо да направи. Медитацията е бавен процес и е подходяща при едни по- спокойни условия и начин на живот.

Но по- интересни са причините за агресията. Тя е свързана най- вече с недоволство от ситуацията или пък с желанието за контрол. В случаят с Румъния, хората са агресивни защото са гладни. Тези хора биха унищожили всички политици, които са ги докарали до там, което е локална агресия. Но има агресия породена от духовност. И за съжаление тази агресия може да е много по- всеобхватна, защото тя е срещу различните. Един "духовен" човек може да унищожи половината свят по религиозни или сродни причини.

Като пример в това отношение, в този клуб преди няколко дни модератора ми сложи вечен бан, защото потвърдих казани от друг думи, които се явиха малко критични спрямо Ошо. Това е също вид агресия, която трябва да бъде осъзната и касае точно духовните неща. Както казваше Кайли пукнатината на това ниво, на едно по- високо е пропаст. И човек тръгвайки по пътя трябва да е наясно с тези принципи, защото много хора са се провалили тотално, понеже им е дошла в повече духовността.

Ако имаш желание, курс по ребърдинг би свършил работа. Практика на определени упражнения, която след време ще изчисти сърдечната област. В смисъл като се установиш в сърцето да почувстваш лекота и през деня да усещаш спонтанни приливи на блаженство и ведрина. Тогава вече може да се направи неща.

След като натупаш хубаво ченгето, се покриваш

Мисля, че в България наистина има какво да му кажем на Ошо...

Не може ли и по друг начин да се изкарват причините за агресия от подсъзнанието?
Прави разлика м/и агресия от подсъзнанието и агресия от калпави управници - докато причините за първата са в съзнанието, то на втората причините са извън теб и работа с подсъзнанието не е толкова нужна. (е освен с цел да станеш кротко агънце и да те експлоатират както им е угодно властимащите)


п.п. инак като се размечтая и се питам, дали ще видя в този живот стачка-протест примерно от 50 000 медитиращи - пред парламента в София, само си представете, насядали по улици, пейки, тротоари и няма викове, няма знаменца, няма долу БКП, хората отиват казват си исканията и почват да медитират без изобщо да се разправят, кое, как, що.

Не подценявай силата на медитацията и на несъпротивата, 50 000 човека не биха се намерили, но дори и 500 биха били голяма сила.

От друга гледна точка, външният свят е отражение на нашият вътрешен. Затова се казва, каквито хората, такива и управниците. Който и да сложим, той не би бил различен, защото промяната трябва да дойде от лично ниво, а на това ниво има само недоволни. И това недоволство е толкова всеохватно, че по статистика бяхме на едно от първите места в света по негативизъм.

вечен бан та ти нищо обидно не каза, пък и да си какво от това - колкото хора толкова мнения и изкази

интересно е обаче ако си баннат как пишеш
или това е йогийска техника

:)

Ако си чела "Агресията като шанс" или си мислила или усещала в посоката на Далке (авторът), сигурно си наясно, че "агресия" не е непременно лоша думичка. От едната страна, твърди той, стои разрушението, от другата - жизненият порив.

Нужна е агресия, за да може семенцето да пробие почвата и да се покаже над земята например.

Форма на позитивна агресия е да се противопоставиш на нещо, което не е добро за теб, по адекватнен начин - с мекота и вътрешно приемане, но с твърд и категоричен външен отпор.

Негативната форма на агресия се появява в следствие на дълбоко потискане и неприемане на на позитивната й страна. Това от опит мога да го твърдя. Негативна агресия е да искаш с всички да си "добър" и от всички приет, докато жертваш личната си посока. Затова позитивната агресия предполага, ясно, смело и понякога рязко, да заявиш НЕ!

Ясно е, че нищо обидно не съм казал, нали за това говоря как всеки може да залитне в степен да загуби ориентация. Но това е нормално, на всеки се случва и на мен ми се е случвало като бях модератор. Въпроса е да се осъзнават причините, да се гледа с очите на безпристрастността.

Пиша, защото сам Ошо му се яви в медитация и му каза да го махне. Което аз наричам - "живота е най- реалният коректив".

Приемането е тема широко разработена в Тантра, както и коментирана от Ошо. На думи обаче е много лесно, но егото не би могло да се пречупи(Йога) или да се разтвори(Тантра) току така. Нищо не е лесно в този живот и никой не се променя докато не бъде принуден от обстоятелствата.

Джей Дурге, с тоз черен цвят.

Форма на позитивна агресия е да се противопоставиш на нещо, което не е добро за теб, по адекватнен начин - с мекота и вътрешно приемане, но с твърд и категоричен външен отпор.

Това е за подпис направо, мерси.

никой не се променя докато не бъде принуден от обстоятелствата

мда, съвсем съгласна

:)

Може да пробваш опростен вариант. Да изкараш агресията си на една възглавница, или на боксова круша, или чрез фитнес/спорт. И да наблюдаваш какво става.... Какво излиза... Бъди истинска в действие там, което ще ти спести да боксираш човека на живо и да се въртиш в омагьосан кръг.

След това може да наблюдаваш от какво се поражда агресията в нас/теб... Как се образуват навивките в ежедневието. Съвсем практично.

Ако накрая на тупаника (може и килим да тупаш ), се чувстваш усмихната и по-лека, значи е станало нещо по-въпроса. Възможно е да приемеш човека като човешко същество или даже изпитваш любов към него без да си непременно съгласна с него, действията му и идеите му. Въобще, колкото повече се центрираш, колкото по-малко ходиш в крайностите, толкова по-малко нужда от агресия ще изпитваш.

Джай, джай, Хунаджи