Котаракът Леополд)))

[линк]


След едночасово пътуване (не се загубих нито веднъж, не погледнах на кой автобус се качвам, но пристигнах на моного удобно място), пристигнахме при лекарите. Първата ни спирка беше клиниката, тест дали сме здрави, ваксина. Държахме се като най -медената котка (цитирам двамата младежи дето ни мачкаха, чесаха, галиха, носиха...разбира се два пъти ни боднаха, но това не ни попречи да пърпорим като трактор, да им се катерим по ушите. Бил някаква порода младежът, с издължен нос, но не са сигурни. На около 4 чесеца сме, здрави и бодри. Прибрахме се, оставихме чантата да я подуши кучето..тук аз бях леко изненадана.кучето му се радва, но котаракът му фучи и кучето се дърпа леко страхливо. Изучихме апартамента, влязохме навсякъде и дори в гардероба. Открихме, че до телевизора кучето ни е далече и го плашим седейки там натаралежени, но поне не нападаме, не съм го оставяла да доближи де, ама и не се хвърля. Леко съм притеснена...дано да е от стрес....
Сега се катерим по секцията, много внимателно като балерини и идваме за малко да се погалим и да помъркаме......та така....Оф, дано се разберат с кучу

Олелеее, горкото кученце...
Тази идея откъде ти дойде?
Всъщност да ти е честито мяу-то...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Видях го в сайт, видях го сред кучета в приемен дом......дано да е от големия стрес, ваксини, пътуване.

Седи на креслото, на облегалката и не спира да мърмори, като тракторче е)) Идва, целува ме, и пак отива някъде)) Сега малко се успокои и легна))

Да ти е добре дошло котарачето. Пусни снимка да го видим как фучи.

Опитва се да спи))преуморен е май от емоция...ще го снимам утре и ще пратя..Уф, дано да спре да фучи

Майка и децата го харесаха..........притеснена съм, ама мисля, че ще се справят.

[линк]

иначе е това, това е от приемния му дом))оранжевото тигърче, че там са много)))

Ще се справят. Важното е да се влюбят в него.

Мдааам и ти не си малко луда...
Аз пък замислям - и то много сериозно - да си отворя кучкарник...просто не мога да ги изтърпявам тия погледи на тия нещастни изхвърлени душици...
Обаче проблемът е, че още 7 години ще работя и нямам нито книжка, нито кола... а имам пространство само около селската къща на 60 км от София... А и не знам какво е нужно - уплашиха ме с някакви разрешителни и още Бог знае какво...а мен хич ме няма в контактите с администрациите...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ние сме, дано и той да заобича кучето..защото кучето определено няма нищо против него....щеше и да му се зарадва, ама този му се нафуча)))

Душата то...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Добре дошло коте в къщи.

тъкмо ще ти лови мишки



[линк]

Тези снимки ги виждах. Мисля, че не е тигърче а пантера. На точки.

Рзрешителни, санитарни изисквания, изисквания на Ес, лекарско наблюдение и помощ от хора. Медикаменти, храна, препарати за чистене...не е леко. Тази девойка кара три магистратури и социализира животни, много оправна....котки, кучета, боа, хамелеони. ))) Намерила съмишленици, доктори от лесотехническия и помагат, абе чудо е девойката.

Браво на девойката.

Накакво такова, не е ясно много))с дълго носле....не спира да преде, от почти час))

Огън момиче, води по операции..много тежки случаи. Предложих да помогна поне на другите животни за храна.....неееее, в никакъв случай. Голяма фурия е)))))))

Значи му е добре, щом преде.

Не мога да му купя мишки.....))))))))сърце не ми дава)))