Дон С.

1 отговора 0 прегледа
#1

Дон С.

Това е историята на един индианец алкохолик не съм я превел цялата ,но това което съм превел е доста интересно ще оставя и линк на мястото от което можете да я слушате на английски,в оригинал е много по добре.Нямам много добър слух ако някой преведе останалата част ще съм му много благодарен,че тоя пич взе да говори много бързо и неразбрано.
[линк]
Казвам се Дон и съм алкохолик.
Също така съм член мохиканската нация,произлизам от клан Костенурка от майчина ми страна,а от бащината ми кланът Койот и индианското ми име е Татако Уамбли,което ми е дадено от старейшините,както и ми дадена отговорността да бъда пазител на това което ние наричаме,““Свещенният обръч““ състоящ се от 100 орлови пера.
Старейшините винаги ни казват,че когато се съберем заедно каквото и да предприемаме трябва винаги да отделяме време да се свързваме един с друг ,това е най важното нещо което трябва да правим.Знам ,че тук има възрастен човек който е трезвен 61 години,и с тегово разрешение ще направя това въведение на което са ни учили нашите възрастни.И другото което ще направя е да се опитам да разведря обстановката,тук духовете са различни.Значи как старейшините ни учиха да правим това е като се свържем един с друг ние го наричаме““въведение““.Първо можем да изложим тези четири цвята пред нас,бял,жълт,червен и черен,и като ги поставим пред нас ние си напомняме,че когато създателят е създал същество,не е създал 4 раси а е създал една раса.И както има различни цветовецветя и както има различни цветове птици,и така всеки от нас когато се намира в утробата Създателят му определя земено облекло.И така се раждаме с облекло,но няма 4 раси има една.Искаше ми се да има начин да има стая в която преди сбирката тук да си съблеча земното облекло,и да се оттърва от него.Би било супер,няма да се налага да внимавам ,нали ме разбирате,просто ще съм си пияница и ще говоря за възтановяването.Би било супер.И така как се свръзваме посредством някакъв цяр,и как вярваме,че всяко племе си има цел,всичко има цел създателят е създал всичко със някаква цел.Но ние хората не сме съгласни винаги с това,виждаме определени растения не ги харесваме наричаме ги плевели,тъпи плевели как са се озовали тук?Но и те са за някаква цел да нахранят нещо,да направят нещо.Понякога не харесваме определени животни,всички онези домашни любимци.Слагаме етикети на нещата които не харесваме.И за съжаление го правим помежду си понякога,не си викаме домшни любимци или плевели.Но казваме,нали знаеш тия са някакси......Но ние всички наистина не случайно сме тук,и как се свързваме помежду си с това точно определено растение наречено,Мъдрец(градински чай).Във всяко растение има лекарство и ние трябва да намерим начин да го извлечем.Някои ги накисваш във вода правиш чай и го пиеш,Мъдрецът като се запали се превръща в дим и лекът е във дима,за тези от вас които които са опитвали и си палят по много малко защото знем за конфликта мажду технологиите и тредициите.И тогава как разпределяме лекарството,като го запали то започва да пуши и лекът излиза чрез дима ,и тогава вземаме нещо като орлово ветрило,това е перо ,то ни е дадено от Бил Арнмарксън(не съм сигуре дали това е името)и тогава лекът се вдишва и се издишва,и отнима дълго време докато подейства и ни помогне да се свържем един с друг.Както във тази програма,си мисля ,че в стъпките е написано Ние не аз,защото не мога да направя това без вас.И също искам да ви благодаря ,че ми позволявате да се изкажа.И тогава старейшините ни казват ,че когато и да сте в присъствието на орловото ветрило,не може да лъжете,трябва да го почитате.Какво ще напрява в този случай ще оставя ветрилото настрана защото съм алкохолик.
Първо искам да изкажа благодарността си ,че съм тук.Много от нашите традиции сочат,че когато гост е поканен в племето се отнасяш с почит и уважение към него.И Джеймс трябва да е нашият домакин,но ние започнахме да го харесваме и го дразнихме като го нарекохме скаут(прислужник).Но така беше за мен тук,чувствах се точно по този традиционен начин,чувствах се част от вас.Още като излязох от колата и Джеймс ни посрещна и всички бяха толкова дружелюбни.Чуствам се добре дошъл в лагера ви и за мен е чест ,че съм тук.И също така искам да почата дъщеря си Аманда ,тя е тук,би ли станала?Аманда в момента се възстановява и аз много я уважавам и съм горд с нея,тя е както ние му викаме млад човек с с (здрав)възрастен дух. Тя е благословия за семейството ни.Искам да кажа специално добро утро на роднините ми от общностите тук.И искам да кажа добре дошли на нашите двама ветерани във възстановяването,те са нашите воини,защото този процес работи и за вас също,и за нас е чест ,че сте сред нас.И винаги съм искал да призная на АЛ Анон,ако не бяхте вие нямаше да открия тази програма,по това време бях женен и си спомням ,че когато тя започна да ходи в Ал Анон,не знаех за какво става на въпрос,но ми хареса,защото когато тя тръгнеше по този път аз тръгвах по другият.Но не бяха изминали няколко седмици ,помня много добре уикенда когато тя схвана за какво става на въпрос и тогава целият ми живот се промени извънредно много.Наистина съм Благодарен на Ал Анон,програмата ви е страхотна,преди три години отидох при Ал Анон имах нуждата да го направя и това промени цялата ми АА програма.И тогава разбрах каква е разликата,тайната която знаеха ,че аз знам.Така ,че си беше живото променящ опит,идването ми в лагера ви.Значи това което ме научихте...........изглежда ,че всичко..............и понякога се чустваш накак си,каквото и да кажа ,че всичко което знам вие ме научихте на него,така ,че вече знаете какво ще кажа.И всичко което е стойностно за мен ,като живота ми можех да променя ,това го имам от вас.Едно от нещата на които ме научихте е да споделям своят опит,сила и надежда.Какво се е случило,как съм се чувствал и как съм сега,така ,че ще го направя.
Когато за пръв път дойдох при вас не я схванах програмата веднага,идвах и си отивах няколко пъти,докато не попаднах Спикър сбирка в Днвър Колорадо,и там срещнах Дон К.,кигата му беше толкова износена,че беше като бани и листове се показваха от нея.Той беше там и ме погледна,имаше присъствие човека,тези от вас които го познаваха знаят за това.Така се случи седнах там.И той ме погледна с тези сини очи и ни разказа история в която се припознах веднага,предполагам,че в нашата култура историите са много стойностни.Веднага разбрах за какво става на въпрос,той ни разказа история за боксов мач.
Той е казал,че на ринга в единият ъгъл е стоял една човек с бели гащета това бил алкохола ,а в другият ъгъл с черните бях аз.И хората започнаха да пристигат,а ние с алкохола се гледахме малко.На такива събития като това винаги се отцепват предните места,те са запазени за семейството ви,така ,че да имам най добрият изглед.И така семейството ми пристигна,махнаха лентата която показваше ,че са запазени местата,и се настаниха,чакайки да видят какво ще се случи.И така часът настъпи и реферът ни извика и каза ,че има правила.Не се удряйте под пояса и когато кажа да се разделите от клинч разделяйте се,обясни правилата и ние със алкохола се съгласихме,ударехме си ръкавиците,и направихме сделката.Отдалечихме се един от друг,но някак си ние с алкохола бяхме свързани,ние се гледахме и се изучавахме много много внимателно.И така гонгът удари и ние взехме да се обикаляме и се боксирахме,не мина зле дори беше някак си забавно.Свърши първият рунд и аз седнах,вторачих се в алкохола а той имаше тази усмивка на лицето си,сякаш знаеше нещо.Станахме и започнаме да танцуваме да се боксираме,и не знам как стана ,явно гардът ми нещо е паднал за секунда и алкохола ме нацели доста добре.Това ме изненада и алкохола ми каза ,че това е било просто щастлив удър можеш да ме победиш.И когато каза това,някак си,дълбоко в себе си знаех,че това което алкохола ми каза беше вярно,знаех,че имам силата да победя алкохола.А след първите няколко рунда алкохола започна да го прави това по често,дори веднъж ме удари под пояса и аз погледнах към рефера ,а той не направи нищо ,все едно не виждаше какво става.Някъде между рундовете докато си стоях видях ,че хората започваха да се разотиват.Мисля ,че разбраха какво ще се случи ,мачът беше много скучен.По средата на мача се бях съсредоточил върху алкохола,но той успяваше всеки път да ме закове,и веднага казваше:
-Можеш да ме победиш!
И всеки път като го кажеше дълбоко в себе си знаех,че беше прав,аз можех да го победя,със тайното уръжие което имах ,МОЯТА ВОЛЯ.И към края на мача се огледах всички си бяха отишли освен семейството ми,все още стояха на първият ред.Очите ми бяха подути и затворени от аркади и наистина болеше,усмивката не слизаше от лицето му сякаш имаше някаква сила бях привлечен от това ,знаех,че имам сили да го победя.Накрая седнах на стола и почуствах,че някой ме докосва по ръката,беше една от дъщерите ми,погледнах я и казах:
-Какво?
-Мама каза хайде да си ходим,в къщи.Казах и дъще кажи на майка си само още един рунд,ще направя едни движения,кажи и само да стои и да гледа.И така станах и не можах да маневрирам точно както исках да го направя.Алкохола нарочно ме удряше под пояса,и правеше доста неща които не са правилни,а реферът не виждаше нищо.И наисти получих сериозни повреди седнах и едва виждах с едното око,всичко беше замъглено.
Тогава усетих пак докосването по ръката,този път беше синът ми,казах му:-Каква?А той:
-Мама каза ,че ще си тръгваме искаме да дойдеш със нас,моля те,моля те татка ела с нас.Погледнах надолу към него и му казах само още един рунд,но гледайте,имам тайно движение ще го направя сега,стой тук и гледай.
Този път алкохола ме повали на колене и не спираше да крещи:-Можеш да ме победиш.А аз продължавах да си повтарям,мога да го направя,мога да го направя.Той продължаваше да ме удря рита,удър след удър синина ,след синина,обезобразяваше ме.Не съм съвсем сигурен кога си е тръгнало семейството ми.Но са го направили защото не са могли да понесат какво се случваше там.Докато гледах обувките на алкохола разбрах,че той лъже,мисля ,че знаеше как да ме победи и го направи.Така че изпълзох от арената,започнах да се лекувам,говорих с няколко човека за една книга (селф хоуп)за засилване на вярата в себе си.И един ден започнах да мисля(смях в залата яко)имаше едно движение което знаех,и така сложих си ръкавиците и слезнах долу не знаех дали алкохола ще бъде там или не ,но когато отидох той беше там в ъгъла с ръце на въжетата.Казах му:
-Алкохал върнах се.
-Знаех си ,че ще се върнеш,защото меш да победиш.А аз казах:-Знам едни движения,старейшините ме научиха на едни движения.Но отивайки при него не ми позволи дори да се допра до въжетата.Алкохолът ме нокаутира на момента,от веднъж.Още веднъж гледах обувките на алкохола,и така изпълзях от арената и си намерих нова книга за закоравяване на волята.И започнах да мисля отново за алкохола,и след като се възстанових малко сложих пак ръкавиците и отидох пак там.
-Алкохол върнах се.-Знаех ,че ще го направиш.И историята беше същата,веднага се озовах с лице до обувките му.Зве каквото взе,но дойде този момент в който можах да разбера това което пише в Голямата Книга:““Признахме,че сме безпомощни пред алкохола и ,че животът ни е станал неуправляем““.Това бе повратната ми точка да осъзная и презная ,че съм алкохолик,че имам тази болест това се случи на 08 август 1978г. Слязох от тази арена,и не намерих за необходимо да се върна на тази арена.
И так се наложи да дойда при вас,чувал бях за АА,не знаех за какво става на въпрос,но знаех за какво се отнася,тогава живеех в Колорадо Спрингс в центъра и там имаше сбирка.Така един следобед открих и отидох на адреса не бях казал на никого,че ще отивам,пристигнах малко преди сбиркатаи хората които пристигаха започнаха да паркират в района.А точно пред врата стоеше място за паркиране.И аз си помислих,че ще обиколя този блок с колата и ако мястото е още е свободно ще влезна.Така обиколих блока и мястото си беше там,и изглежда ,че всички бяха паркирали от другата страна на улицата,така ,че намалих скоростта на старата си кола,и погледнах към това място и си казах ,ще обиколя блока още веднъж и ако е все още там там ще влезна вътре.Карах толкова бавно колкото можеше тази кола,около блока,бихте ли предположили,че това място си беше още там.Така ,че паркирах ,качих се по стълбите ,а там имаше човек““посрещач““,мисля ,че ако го нямаше щях да си променя решението.Както и да е ,той ме поздрави и ме покани ,аз влязох и от първите ми наблюдения си казах.-О господи това са само бели хора.Както и да е налях си чаша кафе и седнах на стола,не си спомням много от тази сбирка,но си спомням нещата които не харесвах.Едно от нещата които не харесвах,въобще не можех да повярвам,че тези хора говореха за слабостите си,че са егоисти ,нечестни,егоцентрични,страхливи.Човек това само глупави бели хора,защо говорят така.От там кадето идвам никой не казва на никого нищо.Другото нещо което ме побъркваше беше смехът,само да кажеш нещо и всичко започват да се смеят чак се държат за коремите от смях,а то нямаше нищо смешно.Мног по късно разбрах,че там имаше чувство ,не можех да си го обясня ,но имаше нещо.След извесно време ми беше казано ,че трябва да направя определени неща в АА ,но не желаех да ги правя,първо не исках да си избера спонсор.Защото винаги съм правил всичко сам.И така когато се запих последният път всичката ми съпротива беше избита от мен,не ми бе останала съпротива когато дойдох при вас.Каквото и да беше това което ми липсваше алкохолът ми го беше отнел.Бях готов така,че знаех,че трябва да си намеря спонсор.Наблюдавах един човек от доста време по сбирките беше груб човек.Но имаше нещо в него беше като старейшине,твърд старец.Той имаше това от което бях привлечен.След сбирката знаех къде ходи и отидох да го попитам дали ще ми бъде спонсор.Каза ми да си взема кафе и да седна ,той беше на около 66-67г.и беше голям човек.Беше целият в белези и никога не се съмняваше дали някой е алкохолик или не.И по мое мнение е беше ударен от гегата още много много млад.И след като си поговорих с него за известно време разбрах ,че едоста саркастичен и критичен.И както си говорихме започна да ме оглежда от горе до долу,сканираше ей така,гледаше ме.Каза ,че е трезвен над петнадесет години и ,че ме наблюдавал как идвам на сбирки и сядам най отзад.Каза ми:-Закъсняваш малко,и си тръгваш по рано никога не казваш нищо стоиш на задният ред.Хората те мислят за много странен,не казваш нищо не знаем какво мислиш,и не схващаш нещата.Не знам когато сте били деца ,някой ви подари малко кученце и започнете да го дразните като го хванете за муцуната,и то започне да се побърква,и вие го дразните още малко,така правеше той с мен:
-Вие момчета не ги разбирате нещата........Нещо не си в ред!
И си спомням стоях и го гледах право в очите ей така,свикнах да го гледам право в очите взирах се в него,спомням си ,че си мислех:-Ще ти покажа аз на тебе бял кучи син,ще го направя.Но тъкъв бях тогава.И той каза:
-Реших току що,че ще съм ти приятел до края на живота ти.Все едно аз не съществувам:-Аз реших да бъда твой прятел!Има някои неща които мога да ти дам едното е ,че ще ти бъда приятел ,а другото е ,че ще ти дам надежда.Защото аз знам нещо което ти не знаеш.Знам как да остана трезвен.Ти не знаеш как да останеш трезвен значи аз имам нещо което ти искаш.Също ми каза щети кажа нещата които не съм:
-Не съм ти такси,не съм ти банка,не съм ти хотел,имаше цял списък с неща които той не беше.
Как ще се получат нещата? Той взе голямата книга на АА и ми я показа бяха 164 страници.Тогава каза.
-Ако правиш точно каквото е написано в тези 164 страници няма да ти се наложи да пиеш повече.Тази програма ни е дадена от нашият Създател и ако имаш желанието да следваш тези инструкции няма да ти се наложи да пиеш отново.
И тогава за пръв път усетих,че ще заплача,усещах как буцата ми засяда на гърлото.Не бях свикнал да плача.Защото опитах всичко................(тука плаче)И когато чух това каквото и да беше знаех,че ми казва истината.
-И така той направи график,като ми каза:
-Ще посещаваш 6 сбирки.Аз ще избера сбирките които ще посещаваш.Имаше проучване на Голямата книга,Традициите,в събота беше сбирка по мой избор.Можех да отида на която си сбирка исках.И тй ми каза:
-Като отидеш на тази сбирка,стани и кажи аз съм Дон и съм алкохолик,но не споменавай нищо друго,защото нямаш нищо на никаква стойност което да е полезно на който и да е.Нищо не знаеш.Докато не направиш стъпка 3,тогава можем да обсъдим да кажеш някои неща.И аз ходех на тези сбирки и следвах това което ми казва,но на тези места всички знаеха кой ми е спонсор и знаеха ,че не трябва да се изказвам защото той така иска.И так аз отидох там.
И той ми показа един ден инструкциите в Голямата Книга,защото аз не виждах такива, това беше най скучната книга която съм чел някога.И тогава той започна да ми показва тези страници бяха инструкциите за стъпките,и така той ми показа страниците,за първа стъпка и каза:
-Това което става с живота ти в момента е ,че действията са направили живота ти доста по прост от колкото си мислил ,защото точно сега единственият проблем който имаш в момента са стъпките с които се захващаш.Другите ти проблеми в момента се променят.И не зависимо на коя сбирка ще идеш ако си на първа стъпка,ще слушаш от гледната точка на първа стъпка.И така аз ходих всяка вечер на сбирки както той ми каза.И някъде към четвъртият месец отивам на сбирка и след мен влиза една индианка.И мого да кажа по начинът по който ме гледаше ми беше хвърлила око.Ние бяхме свързани.Тогава седнах и си мислих7
-Няма да отбележиш никакви точки ако кажеш ,казвам се Дан и съм алкохолик,и не кажеш нищо,това не е дабре,поне тряба да цитираш нещо от книгата,направи нещо,ръйш.И така дойде моят ред да говоря и така и направих:-Страница 86.....Тя имаше най голямата усмивка на света ,знаех ,че ще има поне кафе след сбирката.И така пихме кафе,аз бях толкова щастлив,отидохме в малкия ми апартамент и се чуствах ,нали знаеш ....супер.15 екунди след като влезнахме в апартамента и телефона звънна.Аз бях толкова приповдигнат,толкова щастлив,вдигнах телефона и казах Хельоу.И се сещате кой беше нали.Спонсорите са като интернет,където и да отидеш знаят всичко.Продължих да ходя на сбирките и приключихме със първа стъпка,първите 43 страници.И преминахме към втората част от първа стъпка,и той ми показа това което наричаше параграф на неуправляемост.Отидохме на страница 52 от голямата книга.Той каза,имаме проблеми с нашите лични взаимоотношения,не можехме да контролираме емоционалната си същност,бяхми пълни със страх.Накара ме да преобърна това изречение във въпрос ,трябва да разгледам моите взаимоотношения с другите.Затова сложих децата си там ,приятелите ,работата и това което трябваше да видя там и над което трябваше да разсъждавам беше.Когато си взаимодействах с тези хора,не това което те правеха ,а как аз се отнасях?И това което видях е ,че бягам ,съдя,разочаровам ги,егоцентричен съм,отмъщавам си,отвръщам на удъра,и така имахнещо съвсем ново,винаги съм мислил ,че вината е в тях,не знаех ,че реагирам по определен начин,това не го виждах преди не знаех как да погледна в себе си.И когато видях моята емоционална натура,когато съм ядосан какво правя,когато съм депресиран какво правя,когато съм щастлив,когато се самосъжалявам какво правя.И започнах да виждам целият този свят във който живея и започнах да разбирам защо животът ми е станал неуправляем.Тогава видях първа стъпка,видях,че животът ми е станал неуправляем,можах да видя безсилието ми пред алкохола.Нормалната реакция за мен беше да си отмъщавам да отвръщам на удъра,така ставаше.И така се прехвърлихми на главата ние агностиците,трябваше да я прочета 25 пъти.И така когато бяхме на стъпка втора той накара да измисля 9 гледни точки.Той каза,че стъпките са свързани една с друга.Всяка зависи от другите по много естествен път.И така започнах работата си по стъпка втора.Тогава се вгледах във личните си взаимоотношения и моята невъзможност да управлявам нещата.И тогава изградихме образ на Бог като си казах:-Какво ли би било ако Някой ми помага.С други думи,допуснахме ,че сила по висша от нас може да ни върне здравият разум.И тогава ще се сдобия със здрав разум,но трябваше да поработя над това за да се сдобия с идеята,че това ще ми помогне.Той ми каза,когато правиш това трябва да имаш желание,можеш да имаш желание на половина,можеш да имаш нещо като желание,може понякога да имаш желание през вторниците и петъците това е повече от достатъчно за да проработи,и повечето от работата ще бъде свършена извън настоящата ти система за вярвания.И когото свърших със това.И му го показах.Той каза:-Това ще бъде духовното ти пробуждане за стъпка 12.И тогава бях още женен и си помислих ,че трябва да съм мил ,толерантен,любящ и прощаващ.И тогава докато работех по това сякаш някакви малки хора стояха на рамото ми и ми казваха:-Кого се опитваш да излъжел,да бе щял да бъде мил ,толерантен,любящ.Но той каза не се тревожи кога ще се случи това и как ще се случи?А вярвай,че възможността я има силата съществува и е възможно да го направи.И от там отидохме на 3 стъпка,имах някои колебания към тази стъпка.Каквото и да избереш за Бог както го разбираш,това всъщност ме спаси.И начинът по който Франк работеше програмата,той смяташе ,че всяко изречение във Голямата Книга беше инструкция:-Трябва да ги свържем със твоят опит.Значи животът ти е бил управляван от самоволието.Когато стигнахме до там аз трябваше да споделя с него какво е значело това според мен,базирайки се на личният си опит.Аз бях актьор манипулирах,дори се опитвах да съм мил,бях егоцентричен и така приключихме с това и той ми показа в книгата.И каза:-значи трета стъпка ти дава 5 схващания за висша сила.Имаше момент в трезвостта ми когато ме караше да гледам всяка дума от книгата в тълковният речник ако има 4 или повече букви:-Това го правим заради ума ти,той обичаше да ми напомня за ума ми.И така ходих на сбирки и тогава гледната ми точка беше от 3 стъпка.И тогава настъпи трудно време за мен ,поради няколко причини едната беше ,че имах някои резерви.

Отговор
в отговор на maharadjata1 #2

Re: Дон С.

Благодаря ти, страхотна работи си свършил.

Продължавай, плодове има.

Вчера ме попита какво правя с резентмънтите, като дойдат.

Радвам се много на факта, че сега, като дойдат и като се стоварят
страховете ми, аз не изпадам в паника, както преди, ами ги посрещам
доста по-смело и знам, че това е част от живота ми, че те ще идват,
не се заблуждавам, че няма да ги има, но знам, че има ИЗХОД от тези състояния,
също така вярвам, че Бог няма да ме остави да страдам повече,
отколкото са ми силите и ти си го показал ясно с превода си :

Сбирките
Спонсора
Програмата
Алкохолиците, ние заедно


И разбира се, не на последно място, защото той е всъщност във всичко, изброено до тук - БОГ.

Отговор