Битака!

Някак по случайност попадам на битака в неделя. Без предварителни намерения. Просто заради БДЖ-то! Съкратили влаковете за мястото, към което се бях запътила. И накъде в София, в неделя, в този студ! Ами, викам си, и без друго съм с планинарската екипировка, ще взема да мина покрай битака. Сигурно никой няма да е там, ама нейсе!
Нищо подобно! Пълно с народец и стокица!
Обичайната глъчка, майтапи и подканяния да си купиш нещо. И без друго било в промоция. Само за пеесе стотинки всичко...От някаква кола гърми люта чалга. Пъстро е. И много студено. Продава се всичко: мотор за лодка, дрехи, обувки, джунджурии, дантели, кутийки, конци, посуда....., употребявани четки за зъби....
И ракия! Замалко не си купувам една половинка... Все пак бикака е въпрос на моментно настроение. Понеже, въпреки стабилната ми екипировка, още на двадесетата минута вече слагам втори чифт ръкавици и качулка. По едно време духва свиреп вятър. Разхвърчава се онази ми ти стока, ама пък това ни най-малко не притеснява продавачите. Някои събират, други псуват и я оставят да се носи свободно из ефира. Пък си тръгват по някое време с торбите....
Какво ли са продали, не знам, ама някак, няма мъка! Всички си тръгват със смях...

Доклад какво си купих:
1. Китайска керамична чашка за мастило/стара/ - 50 ст.
2. Книжката Златното ключе, издание 1969г. /моята изчезнала книжка!/-20 ст.
3. Истинска вълнена, домашно тъкана, пъстра, покривчица /вероятно тъкана за престилка/- 4 лв. - много скъпо!


ПП. Моля те, г-жо Фандъкова, да не вземеш да пипнеш това място!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

страхотно умение е да успееш да се насладиш на такава емоция... неотдавна, обаче, четох една книга от един американски комик... имаше раздел "за вещите"... пишеше за гаражните разпродажби, но аз се сетих точно за битака, докато четях - едни хора се отървават от техните ненужни вещи, които кой знае защо стават твои... и, като тръгнеш да пътуваш, лимитираш притежанията си до два куфара... и си казваш "ама,как ще тръгна на път без скъпоценната си китайска ваза"... хубаво, опаковаш каквото можеш да вземеш в куфарите... окей, отишъл си на почивката! ама се оказва, че има предвиден двудневен круиз до друг остров... ха сега! оставяш куфарите, лимитираш съдържанието на чантата "за из път" и отиваш... с една малка чанта! настанен там, прекарваш приятно, до другата сутрин, когато след закуска ти казват, че тръгва корабче, да разгледа околните брегове... и тръгваш набързо, с най-нужното - портфейла ти! Това е, което ти трябва - портфейла! ...

виж как човек може да намери различни гледни точки, и то на диаметралата, само за една седмица... аз... ти се радвам, макар да съм нейде по средата между двама ви! обаче ми хареса емоцията от разказа ти... много хубава душа имаш ти, Котарак!

[линк]

С голям кеф ходя лятото, когато съм отпуска на местния битак. Не, че ходя специално да купувам нещо, ама имаме традиция с някои селски софиянци (и други гражданя) да ходим да ядем кебапчета (няма по-вкусни кебапчета на света!!!) на центъра на пазара и да се възхищаваме на белите, русоляви и синеоки циганки продаващи пъпеши. Ама наистина бели, русокоси и синеоки, макар и не 3 в 1. Нещо като атракция ни е. Па се спрем пред някоя сергия, па побъбрим с продавача, па си купим кой пера за чистачки, кой гумички за кранчетата на чешмите, джапанки, сандали, къси гащета.... Не, че особено са ни притрябвали, но - пазарът трябва да се уважи. Напоследък има и английски сергии, т.е. англичани седят, и продават техни си англиски неща - сувенирчета, книги.... хапнем сладолед, пием по едно кафе на центъра и огледаме сервитьорките (ний небракуваните - открито, а бракуваните - прикрито, но с насърчение от нежните си половинки), па запалим колите и се приберем обратно на село около обяд, да подремнем, щото в 6 трябва да сме на табла, бира и вчерашната наловена риба в кръчмата...

Ех, лято....

Там се ходи събота или неделя до 7, 7:30ч. От 8 нататък вече са разграбени интересните неща. Напр. може да си изпуснала парче от автентичен крак на бюро създадено от Томас Чипъндейл през късния му период. Сравнително добре запазен.


Битакът е една национална ценност! Не бива да бъде разтурен, дори с добри намерения.

Аз точно това исках да питам:
Как стои тази работа в другите градове?
Пък дори и другите страни?

Има ли такова нещо?
Няма как да няма!
Та то е уникално! И много истинско!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Нещо се появява грешка на ЛБ! Но исках да те питам в общи линии, трябват ли ти схеми на всякаква техника, понеже знам, че ти е хоби? Да ги запазя ли?

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Битаци да искаш Германия! И тук голяма пъстрота и находки.
Обаче, като за всяко немско нещо, е създадена стройна организация - в нет-а можеш да намериш графиците за всички битаци в страната, с работното време, мястото на провеждане, план и т.н. Обикновено се провеждат всеки месец (поне в околията), в големите градове на 2 седмици, постоянно май действащи няма, а се използва някой голям паркинг през лятото или някоя зала през зимата. Нови стоки почти няма, всичко е "бито".
Освен това са разделени на 2 категории - такива за антики и по-лукс неща, и такива, в които се намират всякакви боклуци. Има и тематични - например за зимни стоки, за детски играчки и дрехи, тематични по хобита, например за марки или компютърни игри и какво ли не още.
Дори и нищо да не си купиш, бирата и вурстовете са достойни за уважение.
Аз много не си падам, но понякога ги посещавам, главно зяпам хората.
Последната ми находка беше стерео радио-касетофон-дискплейър с колонки за 4 евро, взех го само заради радиото, да ми свирука в кухнята, докато готвя.
Между другото, това е сериозен бизнес за някои хора, да издирват по стари къщи разни луксозни антики, да го лъснат и полират и да ги продават.

Пък дори и другите страни?
Кой по другите страни има толкова свободно време за губене? Ти сигурно се майтапиш!

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Битакът е една национална ценност! Не бива да бъде разтурен, дори с добри намерения.

Да! Точно така! Няма такова място!

Ама направо не ми се вярваше, че в този студ може да са там!
Обаче: Какъвти 7.30-8.00??!! През зимата?!
Това би било убийствено!



Няма убийство! Всички са там!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

О, има си ги. В провинцията даже са по-истински.

Запази ги.
Това е като дипломите и др. подобни - може никога да не ти свършат работа, но може един път да ти потрябват и да ги нямаш.

Това е то - немците и от битак могат да направят контролируема скука.

Добре, че са вурстовете* и бирата, та да пробие нещо човешко и там.

-------------------------------------

Личният ми опит показва, че в Германия за ядене стават само колбасите.

Не е то до душа/ама пък какво ли е това душа ?, а до радостта от някакви малки нещица, наричани от някои - глупости!

Целувки, Парвати!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Та това си е хоби, Опти!
Поне за мене така!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Джеси, както ми го описваш, това си типично по немски!
Прекалено подредено!

Тук става въпрос за дивото, балканското и неповторимото нещо....

Дано не изчезне!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

ама много пъстро и с настроение си го написала!браво!!!
запалих се целият от спомени за стария битак до р.перловец!

смотаният редник

Все пак, моят рекорд си остава ненадминат.
Добре е да се изфукам, защото бях върл противник на битаците, но откакто си купих ново червено куфарче на Estee Lauder за нула паунда и нула пенса, интересът ми се провокира и бе последван от рекордната цена 0,50 пи за чанта с цвят от дюля, за която се бях размечтала и писах тука, но никъде не намерих в "нормален" магазин.

Друго, друго... оо, яйцето ми Фаберже за 4 паунда! Прекрассссно!

Ах, и забравих кошничката! Кокетна, сладурска и чисто нова за 3 паунда. Успя да събере 15 неща и да разкраси едновременно.

Винаги намирам находки, но и винаги забравям да отида на битак.
А без майтап, за нашя битак бяха писали във Vogue. Не се шегувам. Имаше статия - една от забележителностите била битакът в Wimbledon. Да съм знаела, хи-хи!

Странно, в Габрово преместиха битака до нас. Мноооооооого ме дразнеше, не можех да си изкарвам колата, все се разправях с продавачите.
Дойдох тука, пак до битак!!!!

Няма отърване от тия битаци, ще трябва да ги заобичам накрая!

Кой по другите страни има толкова свободно време за губене? Ти сигурно се майтапиш!

Тука ходенето по битаци им е като национален спорт.
През уикендите това им е голямо развлечение и задължителна точка от дневния ред.

В Америка не съм чул за нито един битак. В замяна на това има гаражни разпродажби, на едно семейство, на една къща, във и пред гаража. Всякакви боклуци акумулирани през годините.
Човекът който го прави си е в къщата. Бучнал няколко надписа по ъглите на махалата и това е. Всякакви боклуци могат да бъдат намерени по такива места. Включително много скъпи стари картини, собственикът на които не знае истинската им стойност и ги предлага за $5. Има хора нюхат точно за такива неща.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Разбирам. Само отбелязвам разликата.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"