ябълчици

никога не съм им обръщал внимание -
така си растяха - и на село, и на вилата - невзрачни, отрупваха се с плод през лятото - ситни ябълчици, в ранната есен изпопадваха, давахме ги на прасето, понякога или ний, или комшиите ги събираха и нарязваха за ракия... понякога отхапвах някоя - ситна, па и киселее - па хвърлях остатъка... нито сме ги копали, нито сме ги пръскали, увисналите им клони понякога ми бъркаха в очите или ме одираха по врата или главата - та им режех увисналите клони, а па веднъж бях много ядосан на един клон, та го омлатих, откърших с мотиката... както каза комшията - "нека я боли, дето те е одрала"...

ябълки?
ами купувах си редовно от тия, едрите, сочните, па гледах да са все по-големи, като юмрук или два юмрука - знаех, че са помпани с торове и пръскани - ама пусто - убави на вид бяха... едри, чисти... вносни...

добре, ама сега -
точно сега - насред зима - вечер виждам на масата, в чиния между другите плодове, които така си седят - виждам по две-три ситни ябълчици - ситни, ситни, кривички, невзрачни - точно от тези, па и с някое тъмно петънце по тях...
па ги вземам, сядам на диваня, пускам талавизора да видя кво става по света - па си отхапвам от тях... чудни на аромат, ама аромат, па и на вкус - ама вкус!
па се сещам, че тая есен някой ми тикна в ръцете две-три торби да натоваря в колата - и ази, промърморвайки - кво ще се занимавам с тях - ги турих все пак в колата, щото нямаше къде другаде да ги оставя...
добреее, ама сега -
като се прибирам в къщи - първата ми мисъл е за тия ябълчици и вкуса им...
па се поразчетох из гугъля - и разбрах, че това са типично български сортове, ябълчици, които виреят само тук - и не искат никакви грижи, нито торене, нито пръскане...
само да ги обереш, па да ги туриш някъде на хладно до зимата...

па и баниците, които на времето майка ми правеше - бяха точно с тия ситни ябълчици... ама то тогава на село нямаше вносни ябълки от Гърция и Ааржентина... къде ти...

ситни, грозни, ама с божествен аромат, вкусни и "с дълготраен послевкус", както пишат в рекламите за кафето...
ситни бе, невзрачни, грозни направо...


ЕВРОПРОСТАК

Хубавко написано. Ние вече пета година ядем такива ябълки от градината на вилата, правя с тях ябълков пай, щрудел и ми се получава доста добре приготвената с тях вкусотийка. Да, такива са тези ябълчици - раждат ли, раждат. Няма край брането им. И ситнички, но много ароматни и издръжливи. И цяла зима на терасата/остъклена / не мръзнат.
А пък ракийката от тях е направо муци-калвадосче. И като отпиваш от нея, направо ти "теква великата мисъл": По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга.

Тези ябълки трябва да са карастоянка. На мен не ми харсват. Предпочитам айвания. Тя е по-сочна, мека и сладка. И е трайна до Коледа, по-нататък не знам.
а пък има някакъв сорт зимни пъпеши, малеее... красота! щото бананите ряпа да ядат пред тези пъпеши.

[линк]

Карастоянките трябва да престоят, за да поомекнат, след като им се "дръпне водата". Колкото по-късно ги консумираш, толкова по-добре. А айванията е изумителна ябълка. Не се променя с времето и ти пълни устата с вкусен сок. Е, и едните и другите трябва да се изконсумират до началото на април.

... и накрая хоп - на мармалад. тези правят чудесен мармалад, за разлика от други сортове. ами къде е оня ябълков мармалад, дето се реже с нож... сигурно в София го карат...

[линк]

Ух, теЙзи софиЕнци! Изпоядоха наготово всичко от прованса. Ушите ни сега ще започват, щото друго не остана в тази зима мразовита и страховита!
Само дано да не ги обидим, макар че чиста проба софиЕнци са май само нашите клубарчета-другарчета Тиа и Сашо, ама те "отбират" от майтап.

Аз съм селянче)))поне по род)) От бургаско съм))

няма отърване от тях, те са като италиенците все искат. обаче то така трябва да бъде, не като нас - няма хляб, ми ще меся една питка.
чакай сега, какво й е на зимата? зима като всяка друга. поВня на времето като завалеше през ноември, трупаше сняг върху сняг, та до март. Веднъж... беше толоква студено, че външния прозорец ей тука, на хола беше замръзнал - ледено перде. Ние със сестра ми надраскахме с нокът линии, уж че се е пукнало. След малко мама и тате, скупчили глави до стълото, умуват дали е пукнато... а ние се двете се кикотим...
лека им пръст на всички.

[линк]

Това ми напомня за разликата между вносните и български ягоди.
Вносните са като пластмаса, на вид хубави но без всякакъв вкус, като че ядеш гума. А българските ягоди дребнички но какъв вкус само.

Като те прочетох, се присетих за свекърва ми, тя навремето винаги избираше наЙ - големите ябълки, круши, ........ и от всичко що става за ядене.Тия дребните, малките, невзрачните плодове, пък и зеленцуци,не ги поглеждаше изоБщЕ.
Колкото и пъти да съм се опитвала да и обясня, че не големината, и формата правят плода, а мириса, тя така и никога не ме разбра, или неискаше да ме разбере.
И до ден днешен, избирам плод по мириса, взимам го в шепа, па си го помирисвам, миризмата не я ли усетя не го купувам.

Добре си го написал селски!Стилът ти наподобавя Радичков!Ужким едни дребни,грозоватички ябълчици о ти става топло на душата!

"няма край брането им", ама па зимата се оказа, че са много ценни... таз година ще ги пообера повече...


ЕВРОПРОСТАК

на село са две-три, на вилата са три-четири, ама ще им обръщам повече внимание...


ЕВРОПРОСТАК

ябълков - или ябълко-шипков мармалад, дето беше на тухли и се режеше с нож - вече не съм виждал,
ама па беше хубав... в казармата ни беше редовен на закуска...
ееех, какъв мармалад имаше на времетооо...


ЕВРОПРОСТАК

съединявайте се!
на селяните може да им се има доверие!
ура!


ЕВРОПРОСТАК

и аз така - установих, че тез ябълки миришат чудесно,
аааа - и дюлите от село...


ЕВРОПРОСТАК

северозападния край - един такъв - никакъв, ама си има съдържание, истинско...


ЕВРОПРОСТАК

Да ви пратя!....

ти кажи къде има, па ако няма -
като ходя към старозагорско-пловдивско-разградския триъгълник - ще мина да си взема...


ЕВРОПРОСТАК

Склад Вега тел 0391/62189 блок от 10кг -23,50лв