Честит ви празник!
7 отговора
0 прегледа
Богоявлeние - празникът на светлината
Честит Празник на всички.
Кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан е един от 12-е големи, т.нар. Господски празници, в Православната църква. Рождество Христово и Неговото Кръщение, когато се явява Св. Троица, са свързани помежду си и разкриват тайната на Богоявлението. В древността някои от православните църкви са ги празнували заедно като общ празник, т.нар. празник на Божиите явявания. Писмените извори го съобщават за първи път по повод празниците на гностиците, по-точно на общността около Василид. Климент Александрийски (починал през 215 г.) в първа глава на съчинението си “Стромата” говори, че “общността на Василид празнува и Христовото кръщение, като прекарват цялата предишна нощ в четене. Те казват, че то е станало в 15 година на император Тиберий”. Гностиците също отбелязвали Богоявление на 6 януари. Този ден съвпадал с чествания в Египет “ден на светлините”.
По това време водите на р. Нил почервенявали, вероятно от съдържащи се железни соли минерали, което било считано за божествено знамение. Съпровождали го литийни шествия със статуята на бог Нил до реката, хвърляне на приношения във водите и други. С празника на Богоявление, когато се явява за света истинската светлина на истинския Бог, Църквата се противопоставяла на езическия празник. Затова през този ден древната Църква, по Александрийска традиция, е отбелязвала и чудото на Христос, извършено на сватбата в Кана Галилейска, когато Той превръща водата във вино. Поводът да се отбелязва този ден било естественото почервеняване на водите на река Нил от железните соли в почвите на Етиопиия, през която реката преминавала. Древната Църква се противопоставяла по този начин и на друго езическо предание, според което в нощта срещу 6 януари Дионисий превръщал водата на избрани от него места във вино. В Западната църква на този ден се отбелязвало и поклонението на мъдреците от Изток (Мат. 2:1-12).
Изворите показват, че през 4 век Богоявление се е чевствал в цялата Източна църква. Отбелязвали го на 11-ия или 15-ия ден на месец Туби, което съответства на 6 или 10 януари. Било съхранено езическото му наименование «празник на светлините» - преведено в старобългарските богослужебни книги като «просвещение». В «Пътеписи» на испанската монахиня Егерия от 4 век се отбелязва, че на Богоявление в Йерусалимската църква били служени две литургии - първата в базиликата във Витлеем, а втората след литийно шествие в храма «Възкресение».
Денят преди Богоявление и определен за пост, като вероятно това произхожда от времето, когато празникът е бил общ с Рождество Христово, предшествано от няколкодневен пост.
Съгласно църковното предание проповедта на св. Йоан Кръстител, съответно и кръщението на Христос, са се осъществили на мястото на древен брод през р. Йордан, на около 5 километра от вливането й в Мъртво море. Още по времето на цар Давид тук бил поставен сал за преминаване на реката, а през 19 век мястото е наречено «Поколнническия брод», поради хилядите поклонници, които се стичали, за да се потопят във водите на свещената река. Оттук, 12 века преди раждането на Спасителя, древният Израел, предвождан от Иисус Навин, влязъл в обетованата земя. Оттук са минавали реката пророците Илия и Елисей, а през християнската епоха оттук преминала в пустинята бившата блудница, св. Мария Египетска, за да оплаква своите грехове. Днес, недалеко от това място, има гръцки манастир «Св. Йоан Предтеча».
За Православната църква Богоявление е празник с дълбоко богословско съдържание. Св. Йоан Златоуст говори, че Църквата проповядва за две Богоявления – едното, което вече се е осъществило, и второ, което предстои да се случи в деня на славното и страшно Христово пришествие.
В западните страни празникът на Кръщението Господне, 6 януари, остава на заден план – през този ден с голяма тържественост се празнува денят на “тримата влъхви” или “тримата царе”. Става дума за тримата мъдреци от Изток, които следвайки звездата, намерили Младенеца и Майка Му и поднесли своите дарове – като за цар, първосвещеник и пророк. В католическите държави след празничната меса момчетата обикалят из града, облечени в бели роби, с корони на главите и жезли със звезда, пеят от къща в къща и благославят домакините. Според обичая на всяка врата са изписани началните букви от имената на тримата влъхви – Каспар, Мелхиор и Балтазар - С+М+В и съответната нова година. През този ден коледната елха се запалва за последен път и се счита, че рождественските празници са приключили. В някои държави като Италия «празникът на тримата царе» е неработен ден.
По "Литургика" на архим. Авксетий
[линк]
Кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан е един от 12-е големи, т.нар. Господски празници, в Православната църква. Рождество Христово и Неговото Кръщение, когато се явява Св. Троица, са свързани помежду си и разкриват тайната на Богоявлението. В древността някои от православните църкви са ги празнували заедно като общ празник, т.нар. празник на Божиите явявания. Писмените извори го съобщават за първи път по повод празниците на гностиците, по-точно на общността около Василид. Климент Александрийски (починал през 215 г.) в първа глава на съчинението си “Стромата” говори, че “общността на Василид празнува и Христовото кръщение, като прекарват цялата предишна нощ в четене. Те казват, че то е станало в 15 година на император Тиберий”. Гностиците също отбелязвали Богоявление на 6 януари. Този ден съвпадал с чествания в Египет “ден на светлините”.
По това време водите на р. Нил почервенявали, вероятно от съдържащи се железни соли минерали, което било считано за божествено знамение. Съпровождали го литийни шествия със статуята на бог Нил до реката, хвърляне на приношения във водите и други. С празника на Богоявление, когато се явява за света истинската светлина на истинския Бог, Църквата се противопоставяла на езическия празник. Затова през този ден древната Църква, по Александрийска традиция, е отбелязвала и чудото на Христос, извършено на сватбата в Кана Галилейска, когато Той превръща водата във вино. Поводът да се отбелязва този ден било естественото почервеняване на водите на река Нил от железните соли в почвите на Етиопиия, през която реката преминавала. Древната Църква се противопоставяла по този начин и на друго езическо предание, според което в нощта срещу 6 януари Дионисий превръщал водата на избрани от него места във вино. В Западната църква на този ден се отбелязвало и поклонението на мъдреците от Изток (Мат. 2:1-12).
Изворите показват, че през 4 век Богоявление се е чевствал в цялата Източна църква. Отбелязвали го на 11-ия или 15-ия ден на месец Туби, което съответства на 6 или 10 януари. Било съхранено езическото му наименование «празник на светлините» - преведено в старобългарските богослужебни книги като «просвещение». В «Пътеписи» на испанската монахиня Егерия от 4 век се отбелязва, че на Богоявление в Йерусалимската църква били служени две литургии - първата в базиликата във Витлеем, а втората след литийно шествие в храма «Възкресение».
Денят преди Богоявление и определен за пост, като вероятно това произхожда от времето, когато празникът е бил общ с Рождество Христово, предшествано от няколкодневен пост.
Съгласно църковното предание проповедта на св. Йоан Кръстител, съответно и кръщението на Христос, са се осъществили на мястото на древен брод през р. Йордан, на около 5 километра от вливането й в Мъртво море. Още по времето на цар Давид тук бил поставен сал за преминаване на реката, а през 19 век мястото е наречено «Поколнническия брод», поради хилядите поклонници, които се стичали, за да се потопят във водите на свещената река. Оттук, 12 века преди раждането на Спасителя, древният Израел, предвождан от Иисус Навин, влязъл в обетованата земя. Оттук са минавали реката пророците Илия и Елисей, а през християнската епоха оттук преминала в пустинята бившата блудница, св. Мария Египетска, за да оплаква своите грехове. Днес, недалеко от това място, има гръцки манастир «Св. Йоан Предтеча».
За Православната църква Богоявление е празник с дълбоко богословско съдържание. Св. Йоан Златоуст говори, че Църквата проповядва за две Богоявления – едното, което вече се е осъществило, и второ, което предстои да се случи в деня на славното и страшно Христово пришествие.
В западните страни празникът на Кръщението Господне, 6 януари, остава на заден план – през този ден с голяма тържественост се празнува денят на “тримата влъхви” или “тримата царе”. Става дума за тримата мъдреци от Изток, които следвайки звездата, намерили Младенеца и Майка Му и поднесли своите дарове – като за цар, първосвещеник и пророк. В католическите държави след празничната меса момчетата обикалят из града, облечени в бели роби, с корони на главите и жезли със звезда, пеят от къща в къща и благославят домакините. Според обичая на всяка врата са изписани началните букви от имената на тримата влъхви – Каспар, Мелхиор и Балтазар - С+М+В и съответната нова година. През този ден коледната елха се запалва за последен път и се счита, че рождественските празници са приключили. В някои държави като Италия «празникът на тримата царе» е неработен ден.
По "Литургика" на архим. Авксетий
[линк]
Честит ви празник!
У нас е двоен празник - на Богоявление баща ми има имен ден, а на Ивановден е родена майка ми :) Напоследък празникът е троен - бащата на приятелката ми също е именник. Да не говорим, че всички имаме и доста приятели и роднини Йордановци и Ивановци. Тъй че честито на всички ни, а да не забравяме и хубавата история за Спасителя, кръстен от Кръстителя.
Коля и беся
[линк]
Коля и беся
[линк]
