quest

Хорааа, време е за задача. Ако я решите минавате нивото Сега да не вземете да ме гледате под лупа, споко не съм минал нивото, вероятно съм по-зле от вас... Всъщност важна е задачата а не кой и защо я дава. Та така:

От какво зависи дали ще сме в състояние да приложим някакво знание? Или с други думи как дадено знание да стане приложимо? И с трети: как да действаме съобразно узнатото?

От където ми дадоха задачата, дадоха и жокер. Било свързано с ....

Ха, ха всеки търси лесното, а? Няма жокери, пълна импровизация по темата

носталгия по безкрая

Предай на Бонд много поздрави!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

ЗОР !!!
това е , нищо друго не може да ни накара да се размърдаме.
като ни опре гърба в стената и няма накъде повече да отстъпваме и действаме.
ама само тогава, иначе опитваме някои неща, ей така, за разкош и да видим дали това действа.
та така, само като дойде неволята и се напрягаме.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

всичко зависи от случайността

То, куестът, буля, ни йе кат вижън куестът. Пак мъжка гълвотевина няква, ма ми са чини гачи по-инаква жа доди. Па знам ли ги и азе тез мъжове, дето се накво не им е тъй и се нещо има да куестват, да чоплят и да разузнават. Гачи целия куест не ги щипи по гагата денонощно, та се одят да го дирят намкъде, на баба си у фустата.

Дай пет лефа да си мълча, докат сички са изредят да си почешат... мозъците. Инак та връщам с ено ниво по-назад и ша седиш там наказан, докат не ти кажа!

Въпроса не е зададен коректно:
Една хипотеза трябва да се приложи, да се извърши нещо, да се постигне желания резултат и тогава става знание.
Така работи емперичното познание, по системата проба-грешка и пак проба' до дупка.
Иначе тъй нареченото знание си остава една ментална фантазия.

Бонд, имаш много поздрави от Л-то!

носталгия по безкрая

като ни опре гърба в стената и няма накъде повече да отстъпваме и действаме.

Много си прав, само дето сме по-склонни да се щадим отколкото да се пришпорваме. Така че не е това.

носталгия по безкрая

Демек от нас не зависи. Май все пак зависи и от нас нещо?!

носталгия по безкрая

Па знам ли ги и азе тез мъжове, дето се накво не им е тъй и се нещо има да куестват

Не ти трябва да ги знаеш, те сами знаят какво да правят. Мъжете държат посоката, все пак.

носталгия по безкрая

Инак та връщам с ено ниво по-назад и ша седиш там наказан, докат не ти кажа!

Празни приказки! Нямаш власт да връщаш никого, само себе си.

носталгия по безкрая

Тез неща не ги разбирам. Виж в темата за сентенциите колко хубави и полезни неща има. Въпроса ми е що не се получава прилагането им? А те са изпробвани много време от много хора, за да са станали сентенции.

носталгия по безкрая

Аха. А жените какво правят?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Действат, в това ги бива.

носталгия по безкрая

Глупости говориш, та се не усещаш.

В света на обикновения човек единственото неотменимо нещо е смъртта. В света на воина неотменими са неговите решения и действия.

А според твоите думи излиза, че само жените стават за воини и каква посока ще държат мъжете тогава?!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Ехее, ти като адвокат цитираш закона. Воините действат, и мъжете и жените. Но мъжете са по-склонни да държат посоката, целта. Мъжете не забравят за къде се тръгнало и гледат напред, в перспектива. Жените от друга страна са повече тук и сега, в детайлите, нехаят за обяснения, методи и посоки. Трезвостта е присъща на мъжете, практичността и тласъка на жените. Така мисля.

носталгия по безкрая

Как кво? Боса, бременна и до печката!!

(Задачка-закачка за Ехо: що пък боса? )

Въй, как мий любимо мъж да ми са изтъпани и да ми обяснява кво мога и кво не мога

И как по-точно поддържате посоката без да действате, би ли ме светнал?

Ерго, в какво се изразява еволюционната ви поддръжка, щом не е в действия?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...