Асоциации
6 отговора
0 прегледа
Асоциации
Кой път да поема от тук? - попита Алиса. - Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак. - Няма значение - отвърна Алиса. - Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът. - ...стига да стигна някъде - допълни Алиса. - О, това със сигурност ще се случи, - каза Котаракът - стига да вървиш достатъчно дълго.
Така си представям и играта на асоциации. Мисъл след друга. И двете в задруга.
Ще ми е приятно да прочета нечии мисли без посока.
Ето ги моите, че последния път не отговорих на собствените си въпроси, добре, че сега "отговорът" предшестваше въпроса
Не спазвам обещания. Заричам се и бягам след това към себе си. Или от себе си избягвам скритото. Което търся винаги и често го намирам на половина. Всичко помня. Случвам спомените като пъзел, нареден разбъркано. И променям ги по мръкнало. Случвам грешки. Непростими. Малки, глупави, раними. Случвам ги и ги изрязвам от кората на дървото. И мечтите си порязвам. Но без болката, защото аленото обожавам. И съвсем не се предавам. Обещания не спазвам. А обичам да се вричам. В теб. И в нашето прекрасно незапомнено обичам. И неказаното сбогом. Мисли дълги, мисли много. Изграфирани в дървото. Сам към хълма странник тръгна. И подхлъзна се, а после бавничко се претъркулна. Май че се задава буря, каза гарванът на роза. Ще си окача чадърче на листото като брошка. Каза розата на гарван. Няма да поискам прошка.
..rude & not ginger...
Така си представям и играта на асоциации. Мисъл след друга. И двете в задруга.
Ще ми е приятно да прочета нечии мисли без посока.
Ето ги моите, че последния път не отговорих на собствените си въпроси, добре, че сега "отговорът" предшестваше въпроса
Не спазвам обещания. Заричам се и бягам след това към себе си. Или от себе си избягвам скритото. Което търся винаги и често го намирам на половина. Всичко помня. Случвам спомените като пъзел, нареден разбъркано. И променям ги по мръкнало. Случвам грешки. Непростими. Малки, глупави, раними. Случвам ги и ги изрязвам от кората на дървото. И мечтите си порязвам. Но без болката, защото аленото обожавам. И съвсем не се предавам. Обещания не спазвам. А обичам да се вричам. В теб. И в нашето прекрасно незапомнено обичам. И неказаното сбогом. Мисли дълги, мисли много. Изграфирани в дървото. Сам към хълма странник тръгна. И подхлъзна се, а после бавничко се претъркулна. Май че се задава буря, каза гарванът на роза. Ще си окача чадърче на листото като брошка. Каза розата на гарван. Няма да поискам прошка.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на
в отговор на Doctor Who
#2
Re: Асоциации
Прякорът ми изтрещя. Взе и се напи без да мисли за снега. Който пък дори не се топеше, а само смърдеше. На крака. Мексико в 68-а, трудно е стигнал до 69-тата в година на троха. Не мога да мисля, когато ям, а само премислям какво ям. В суха суша ще се давя, а живота си минава в безследно изчезнало зачатие. Кога ще се помиря и ще кажа - КРАЙ. Стига съм била, нека бИда.
[линк]
[линк]
Редактирано от lMXer на
в отговор на Doctor Who
#3
Re: Асоциации
Малкият принц се прозя. Съжаляваше за изпуснатия залез. Освен това вече малко се отегчаваше:
- Няма какво повече да правя тук - каза той на краля. - Ще си замина.
- Не заминавй - отвърна кралят, който беше много горд, че има един поданик. - Не заминавай, назначавам те министър!
- Министър на какво?
- На... на правосъдието!
- Но тук няма кого да съдим!
- Не се знае - каза му кралят. - Още не съм обиколил кралството си. Много стар съм, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пеша.
- О- каза малкият принц, който се бе навел, за да хвърли поглед към отвъдната страна на планетата, - вече видях. Там също няма никой...
- Тогава ще съдиш сам себе си - отговори му кралят. - Това е най-трудно. Много по-трудно е да съдиш себе си, отколкото другите. Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец.
- Аз - отвърна малкият принц - мога да съдя себе си където и да съм. Не е необходимо да живея тук.
- Хм, хм! - рече кралят. - Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш този стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го пазим, ти всеки път ще го помилваш. Един-единствен ни е.
- Няма какво повече да правя тук - каза той на краля. - Ще си замина.
- Не заминавй - отвърна кралят, който беше много горд, че има един поданик. - Не заминавай, назначавам те министър!
- Министър на какво?
- На... на правосъдието!
- Но тук няма кого да съдим!
- Не се знае - каза му кралят. - Още не съм обиколил кралството си. Много стар съм, тук няма място за каляска, а се уморявам да ходя пеша.
- О- каза малкият принц, който се бе навел, за да хвърли поглед към отвъдната страна на планетата, - вече видях. Там също няма никой...
- Тогава ще съдиш сам себе си - отговори му кралят. - Това е най-трудно. Много по-трудно е да съдиш себе си, отколкото другите. Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец.
- Аз - отвърна малкият принц - мога да съдя себе си където и да съм. Не е необходимо да живея тук.
- Хм, хм! - рече кралят. - Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш този стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го пазим, ти всеки път ще го помилваш. Един-единствен ни е.
в отговор на Doctor Who
#7
Re: прости зрителни асоциации
охлюв
свещ
[image][линк][/image]
бързай бавно
спасение
турчин
свещ
[image][линк][/image]
бързай бавно
спасение
турчин