Пак не успях...

Здравейте, от много години се боря с алкохола. Знам, ще кажете, че не трябва да се боря, а да се предам...правила съм го...предавала съм се, не еднократно и какво от това? Той ме побеждава винаги, но го прави лежерно, малко по-малко, докато ми изпие цялата сила, която съм си мислила, че имам. Правих опити да не пия примерно месец или два и си мислех, ей отървала съм се от този демон...но той си стои, дреме там някъде и ме чопли...нашепва ми пий, пий, малко може, и аз пия, но не може малко...няма такъв филм...и се запивам и после ми е супер гадно и се тормозя и се мразя и се самосъжалявам и искам да умра, просто да ме няма.
Знаете ли какво е чувството да искате да ви няма...никой да не се интересува от вас и все едно не съществувате на този свят?

Аз съм алкохоличка и не пия от 9 месеца. А ето много преди мен един много по безнадежден случай от мен описан в Голямата книга. Той говори наситина сам по себе си. Нямам какво да допълня. Аз съм само още едно, поредното доказателство за това, че е ВЪЗМОЖНО да се спре.



........След това те начертаха духовния отговор на проблема и програмата за действие, която стотици от тях бяха приложили успешно. Въпреки че само номинално се числях към църквата, не ми бе тръдно да приема интелектулно техните предложения. Но програмата за действие, макар и напълно разумна, бе много драстична. Тя означаваше, че трябва да се откажа от някои свои дългогодишни схващания. Това не бе лесно. Но в момента, когато реших да премина през този процес, изпитах странното усещане, че положението ми на алкохолик се подобрява и бъдещето действително го доказа.

Също толкова важно бе откритието, че духовните принципи могат да разрешат всичките ми проблеми. Оттогава животът ми стана много по-задоволителен и, надявам се, по-полезен. Старият ми начин на живот не бе лош, но не бих заменил и най-добрите му моменти за най-лошите, които имам сега. Не бих се върнал назад, дори и ако мога да го направя.”

Разказът на Фред говори сам за себе си. Надяваме се, че той ще достигне до хиляди като него. Той бе преминал само през първия кръг на преизподнята. Повечето алкохолици са доста осакатени, преди наистина да опитат да решат проблемите си.

Меги, аз се борих със зависимостта си от алкохола от 2007 година, когато тогава започнах да пия от сутринта. В събота ставах обикновено в осем, пиех си кафето, започвах да си домакинствам и издържах до някъде десет часа и край, налагаше се да пийна, малко, за да продължа да си върша работата.
Това продължи до 2010 година, когато постъпих в психиатрията в града, където живея.

Много добре те разбирам, много добре знам какво е да искам да ме няма, да искам да не съм вече на този свят, знам го това, и затова ти отговарям.

Алкохолът, това, дето стои и дреме и иска, и иска, и иска, и не спира да иска, това е наистина демон, правилно си го усетила, това е демон, и даже и да не пиеш алкохол, той си стои, живо е и си дреме и чака, просто чака, и е вярно това, той те побеждава и го прави много леко, без да се усетиш, и после пиеш, и после съжаляваш, и заради това още повече пиеш, и после още повече, а после ти става физически и психически гадно и много зле и после ........ кръгът се затваря, това се повтаря отново и отново, така е, всичко, което си описала е така.

Сега, обаче, обаче, има добра новина, след като всичко, което си описала е като при мен, има надежда, има начин, има някакъв изход, защото аз, след като постъпих в психиатрията на 09.03.2010 г., от тогава досега, до този ден, днес, не съм пила, и съм страшно много, изключително много, не мога да ти опиша, защото не ми достигат думите, колко благодарна, че не съм пила и не се въртя вече в онзи адски омагьосан кръг.

Това мога да ти споделя, само това мога да кажа, което съм преживяла и изпитала, но искам да ти дам надежда, надежда за спасение, за измъкване, за свобода, има такова неща, не е измислица, може да стане, може да се живее без алкохол, и без лекарствата ми, и без цигарите ми даже, ИСТИНА Е ТОВА.

Сама няма да се измъкнеш от този демон,
сама няма да го победиш,
просто НЕ Е ВЪЗМОЖНО, НО ИМА СИЛА,
КОГАТО СМЕ ДВЕТЕ,
ИМА СИЛА, КОЯТО ВЕЧЕ Е ПО-ГОЛЯМА ОТ ТЕБ САМО,

АКО СМЕ ТРИ, Е ПО-ГОЛЯМА ОТ ТЕБ САМО И

АКО СМЕ ЧЕТИРИ, ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА

И ТОГАВА БОГ НИ ПОДАРЯВА ЕДИН ТРЕЗВЕН И СПОКОЕН ДЕН.

ТОВА НЕ Е ПРИКАЗКА, ТОВА Е ИСТИНА ...........

Да, знам какво е чувството да искам да ме няма, никой да не се интересува от мен и все едно, че не съществувам на този свят... От 10 месеца, откакто почина приятеля ми алкохолик, често ми се случва да имам това чувство, включително и по празниците, но

нито веднъж не ми мина през ум и не ме притегли да удавя мъката си и това безнадеждно чувство в алкохол...

Ще кажеш, ама ти не си алкохоличка и не знаеш как се чувства един алкохолик. Напротив, знам... и знам още, че на мен като неалкохоличка, не ми е по-малко тежко, болно, безнадеждно, отколкото на алкохолика...

даже, напротив... смятам, че на мен ми е 100 пъти по-тежко отколкото на един алкохолик, защото не се налюсквам, за да забравя, за да приспя болката и отчаянието, ами се оставям да стигна до дъното й, след което да изтръгна от себе си някакви сили, надежда, упование да продължа...

алкохолика и той непрекъснато стига до собственото си дъно, но него всъщност го няма там, за да го разбере и да събере всички сили, които са му останали от отломките на разбития му живот, за да продължи ...

не знам защо всички алкохолици са си въобразили, че на тях им е по-трудно от всички останали да преживеят мъка, отчаяние и безнадеждност... това, което аз виждам е, че на мен ми е много по-трудно в пълно съзнание и трезв ум да преживявам и да се изправям сама срещу всички тези неща, да гледам отстрани, какво се случва с мен, как преживявам бавно и продължително ужасно болезнено страданието, мъката, отчаянието от невъзвратимата загуба... и всеки път, всеки ден да умирам по малко...

А какво прави един алкохолик!? Просто от най-малкото нещо прави слон, налюсква се до безобразие с алкохола и край... нито помни, нито преживява, нито знае, какво е да те боли безкрайно дълго и силно и да се изправиш срещу тази болка с широко отворени очи, в ясен ум и пълна трезвост...

Така че, не ми говори, какво зная или не... горе момичетата-алкохолички са писали, че знаят от твоята позиция на алкохоличка... е аз знам от моята - на неалкохоличка и като потърпевша от алкохолизма на близък, знам и какво е от негова... и смятам, че моите чувства са не по-малки, не по малко дълбоки, силни и болезнени от твоите...

Здравей Мила искам да ти кажа нещо което може и да не знаеш аз съм алкохолик,и знам какво става със хората които живеят с такива като мен повреждат се и те доста сериозно,и те имат нужда от лечение точно като нашето в АА,защото ние алкохолиците имаме проблеми най вече с нашият начин на мислене,а алкохола е само симптом,но това е дълга тема.Мисълта ми беше ,че можеш да се оттървеш от тази болка за която разправяш,има начин потърси ""Ал.Анон.""това е движение за близки на алкохолици,които са били""заразени""от нас.Сигурно си казваш ,но на мен нищо ми няма аз не съм като вас,не си права си,но и ти не виждаш красотите на живота в този момент.При вас също се получава някаква зависимост знам много малко по въпроса нещо от сорта е:-Дори да се разделиш с човека до себе си(съжалявам за начина по който ти си се разделила с твоя)след време пак търсиш алкохолик несъзнателно,имате нужда да обгрижвате да се грижите едва ли не за инвалиди,в каквито се превръщаме ние,и да ни променяте ли не знам,но зная ,че всъщност това се превръща в доста страшна съзависимост.Не е случаен и факта ,че влизаш да пишеш точно тук,не отлагай,а потърси Ал Анон или Анонимни Алкохолици които могат да те свържат с близките си.
Успех

Заблуди,заблуди..контролирано пиене и успех....илюзии и заблуди.Раз!!!От раз,това му е майката.За всичко важи.Нещата които те разрушават,трябва да разрушиш от раз и завинаги.Без поглед назад.Това ме спаси мен.Освободи се от илюзиите си.Това е предизвикателството пред човечеството.Да се раздели с илюзиите,егото и аза си.И токава баланса ще се върне постепенно.

.....and the grass grows by itself-Basho

Знаете ли какво е чувството да искате да ви няма...никой да не се интересува от вас и все едно не съществувате на този свят?




Да знам го.И все пак опитвай да излезеш от "тъмната стая" не спирай да опитваш.
.

то всички тук взехте че се изкарахте въздържатели

е няма начин да е така
грях е да си жив

Много благодаря на всички Ви, нуждаех се от вашата подкрепа, помогнахте ми в труден момент. Няма да спирам да опитвам, колкото и да е трудно!

...ratna, не ми спами темата, ако обичаш, пий си на воля, щом така ти харесва.

На Ратна и кажи ела имам едно копче ей тука ако го натиснеш ще заличиш целия свят заедно с теб,ще дойде и ще го натисне ,и аз бях като нея преди около 7 месеца и аз щях да го натисна,но в АА при тия дето се правят ,че не пият открих това което съм търсил и в момента и аз се правя на въздържател и се чувствам все по добре ,край мен има други хора,които също се чувстват все по добре и по добре смеят се работят радват се на живота.Така ,че Ратна ела при нас и пробвай само няколко месеца ,има какво да ти предложим,ще погледнеш нещата под друг ъгъл няма да се налага да мразиш и обвиняваш всички гарантирам ти,не забравяй ,че аз бях на твоето място, и не само аз ще видиш колко хора са били като теб,ще имаш възможността да видиш как стават ЧУДЕСАТА,които до скоро си мислех ,че не съществуват,или ако съществува чудо то няма как да се случи на мен.

Благодаря за загрижеността. Знам за групите за близки на алкохолнозависимите. Знам програмите, по които работят. Проучвала съм ги.

За щастие или нещастие, с приятелят ми не живяхме толкова дълго, че да успея да развия съзависимост. Нищо не си казвам, а реагирам на това, което виждам тук написано. Красотите на живота ги виждам и точно те са, които ме зареждат и ми дават сили да продължа своя живот. Това не означава, че няма или не може да има период на болка и тъга, особено ако си обичал някой човек и си го загубил. Това да скърбиш по свой начин за някого, който си е отишъл от света, независимо дали е бил алкохолик или не, все още не означава съзависимост.

Никога не съм била в обкръжение, в което е имало алкохолик преди да се запозная с приятеля ми и нямам болезнената нужда да обгрижвам алкохолици или незрели индивиди от мъжки пол. Влизането ми в този сайт е вид бавно сбогуване с приятеля, с когото не успях да се сбогувам подобаващо преживе.


Също и четейки историите на алкохолици тук, се опитвам да си отговоря на някои въпроси, както и да разбера от друга гледна точка, как точно изглежда проблемът с алкохолизма. Това би могло да се класифицира нещо като ретроспекция, осмисляне на минал опит от друга гледна точка, поглед отстрани, един вид. Не искам да изпадам в положението на алкохолици, които не могат да се видят отстрани и упорито твърдят, че не са като другите и могат да се контролират, но определено мисля, че моето поведение е нормално поведение на тъгуващ човек, независимо дали той е или не е съзависим. Бъдещето ще покаже дали, имам ли не точно този проблем.

А засега, докато болката от загубата, (ако това е съзависимост, значи всички, които са загубили близък, независимо алкохолик или не, страдат от такава и обикалят всичко свързано с обичния човек) е още рано да се дават категорични отговори. Освен това, аз съм човек, който се грижи за себе си и ако установя, че имам някакъв проблем, който не мога да реша сама, нищо няма да ме спре да потърся помощта, която ми е необходима.

Успех и на твоите усилия да водиш трезвен и осмислен живот.

Ами така помагаме, чрез споделяне, моят опит, труден, мъчителен, ужасен, непоносим, какъвто и да е бил, да помогне сега на друг човек, та да може и някой друг да поживее с ясно съзнание и ведрина в дните си.

А ти няма да спираш да споделяш и няма да спираш да опитваш да се осбвободиш от мрака, колкото и да е трудно !

П.П. Такива като Ратна обаче ми се виждат също много полезни, светът е шарен, все пак ?!

След години със спомени вчера....... се напих... отново.... Срам ме е, страх ме е, изпитвам вина ... Намерих бутилка скрита не знам от кога си и ... " се пробвах"... Не става... Не минах само с нея... Иде ми да се гръмна...

След години със спомени вчера....... се напих... отново.... Срам ме е, страх ме е, изпитвам вина ... Намерих бутилка скрита не знам от кога си и ... " се пробвах"... Не става... Не минах само с нея... Иде ми да се гръмна...





Искаш да кажеш че след години на непиене се проби,така ли е.

Ясно е какво се казва, аз само искам да го поясня, ясно е, след година непиене човек може да се пропие отново, това е реалност, и съм го видяла.

Братовчедка ми беше много сериозна алкохоличка, успя да не пие една година, така, стиска зъби или и аз не знам точно какво стиска, но успя, след това отново започна да пие, много, тя е вече покойница.

Аз съм жива сега, но бях започнала да пия подобно на братовчедка си, всеки ден, през целият ден, натоварващо и изморително, много важно е, започнах да пия така, че това ми пречеше да живея, а не можех да спра, пиех не за удоволствие, а за да живея, за да продължа да живея.

Това ме беше притеснило, не знаех защо се получава така, не знаех какво да направя, за да го спра това, не знаех с кого да споделя, защото криех, защото се срамувах, от което още повече се изнервях и още повече пиех, и това стана най-страшния затворен кръг в живота ми, който искаше да ми вземе живота и почти това беше започнало да се случва, почти....

Преди година и десет месеца постъпих на лечение за този проблем в специалицирано заведение, защото не можах да спра алкохола, не можах да спра да пия сама, разрушавах се, бях "грохнала", според думите на лекуващата ме психиатърка, и самата аз се видях, че съм уморена, грохнала, съсипана, усещах се, че нямам изход и бях без надежда, без нормална мисъл....

Успяха да ме изчистят от въздействието на алкохола в това заведение, след четири седмици ме изписаха и веднага тръгнах на сбирки на Анонимни Алкохолици, в гр. Стара Загора.

Веднага започнах да работя по Програмата на Анономни Алкохолици, веднага направих това, което ми се предложи, защото бях много измъчена, обезверена, отчаяна и безпомощна...

Продължавам и до днес работата си по Стъпките на Програмата, опитвам се да прилагам Програмата в живота си, посещавам сбирките, и сега аз показвам Стъпките на Програмата на Анонимни Алкохолици на болни като мен жени.

Това е гаранция за трезвостта ми, така е написано в Голямата Книга и е проверено и е гарантирано от много болни алкохолици, които са намерили спасение чрез тази Програма.

Не, че не съм пила, но пиех в компания...разумно...без да прекалявам... На 9-ти " се пробвах" сама.... и не стана.... Продължавам "битката" пак.... Слава Богу за сега всичко е о'к... Сама за себе си стигнах до извода, че не трябва да започвам пия сама....никога....

Човече! Какво значи "сама" или "в компания"?! Нито глътка и нито капка! Ако искаш да живееш. От една бира, изпита най-лекомислено след година въздържание, преди време се бях върнала на точка А - т.е. водка от сутринта. Трябваше наново да се лекувам цял месец, наново да преживея целия срам, ужас и отчаяние... Оттогава си го зная - една глътка и пак съм в капана. А и, честно казано, не разбирам що за удоволствие ти доставя да ближеш чашата "контролирано" и "в компания", ако вътрешно трепериш от страх да не прекалиш случайно и да се пропиеш пак. Няма ли да ти е по-спокойно да си пиеш
кока-колата на воля, без излишни притеснения? Звучи като да ти се карам и май наистина ти се карам. Не за друго, а заради глупавата самонадеяност, че може да командваш дявола.

Имам познат - беше си защил от тези ампули...поне 20 години живя с нея и не близваше нито капка.

"Защо да е лесно, като може да е трудно...MADE IN BG"

"Знаете ли какво е чувството да искате да ви няма...никой да не се интересува от вас и все едно не съществувате на този свят?"

Здравей,меги-123.

През м.януари 2006 година,след като бях преживял поредната си кома и с диагноза "Остър панкреатит",за пореден път твърдо бях решил наистина вече повече да не пия,но...пих само след две седмици около две седмици,след като излязох от болницата......
Още няколко месеца след тоя запой постоях сух(без да пия),после още веднъж се запих през лятото за около двайсетина дни,после през м.септември си паднах на главата от олоко три-четири метра,не умрях,но мразех от дъното на душата си тия колеги,които са ме спасили докато дойде "Бързата помощ" след около 20 минути.
След тежка мозъчна травма и след като,и този път не успях да умра по "естествен начин",мразех най-много тия двама колеги,които ме върнаха обратно в тоя свят,който презирех повече от всичко,за което се сетя.Всъщност за да бъда честен,аз мразех само едно "нещо" повече от света и хората в него-аз мразех най-много себе си и то поради това,че загубих всичко,което можеше да изгубя(освен живота си),но най-вече се мразех за това,че исках да спра да пия,не можех да спра да пия,обвинявах себе си за това,че не мога и ето защо вече накрая въобще не исках да живея.Спомням си как много пъти като си легнех вечерта в леглото,затварях очи се молех съвсем искрено за това-утре да не се събудя,но така или иначе отново се събуждах и Кошмара почваше отново-ден по ден и нямаше никакво значение за мен дали съм сух,или пиян като талпа.Просто вече не можех да живея нито с алкохол,нито без алкохол и нямаше вече накъде да мърдам,и когато при един следващ запой-два месеца след тая травма на главата,след излизането ми от изтрезвителното щях да скоча през терасата,Бог ми прати човек от Анонимни Алкохолици и брагодарение на това сега имам този невероятен Шанс да напиша това-тук и сега.

Ще съм ти благодарен,меги-123,ако ми пишеш на оставения ми е-меил на профила или на лична в дира,за да можем да си пишем или поговорим.

Бъди здрава и трезвена,и до скоро,меги-123.

Бъди себе си.