Въпрос ....
27 отговора
0 прегледа
Re: Въпрос ....
Много добър въпрос! Наистина четем разни изтъркани клишета от рода "системата дава резултати" - вероятно дава - но какви резултати са това, какъв е елементът на субективизъм в тълкуването им, къде започва автохипнозата - това не се уточнява. Подобни въпроси се избягват поради простата причина, че собствените илюзии са доста увличащи.
Привет, Дрона!
(аз съм безпътният, ако ме помниш... познаваме се)
Привет, Дрона!
(аз съм безпътният, ако ме помниш... познаваме се)Re: Въпрос ....
В отговор на:
Автор: Drona
Тема: Re: Въпрос ....
какво е "резултатност".....
Не се ли самохипнотизираме като търсим "очакван" резултат"?
Би ли обяснила малко повече въпроса си? Най добре дай пример за "резултатност" и след това обясни защо мислиш че е самохипнотизиране?
ПП Между другото за самохипнотизирането, от гледна точка на йога до момента на просветлението, човек е хипнотизиран, сънува, сомнамбул, живее в илюзорен свят...
Автор: Drona
Тема: Re: Въпрос ....
какво е "резултатност".....
Не се ли самохипнотизираме като търсим "очакван" резултат"?
Би ли обяснила малко повече въпроса си? Най добре дай пример за "резултатност" и след това обясни защо мислиш че е самохипнотизиране?
ПП Между другото за самохипнотизирането, от гледна точка на йога до момента на просветлението, човек е хипнотизиран, сънува, сомнамбул, живее в илюзорен свят...
Re: Въпрос ....
В отговор на:
Автор: Drona
Тема: Re: Въпрос ....
Ти в друга тема пишеш, че човек трябва да си поставя "невъзможни за постигане цели". Когато си поставяш "невъзможни за постигане цели" не си ориентиран към резултата, който така или иначе е недостижим и се избягва автосугестията.
Човек живее едновременно в много дименсии, в много измерения, има много неща да прави. Затова е нормално човек да си избере и много цели, много идеали. Някой от тях са по маловажни, други са кардинални.
Най важните цели или идеали може и трябва да бъдат избрани възможно най най високо, да са недостижими. Те са само като посока в която се движи, те не са нещо което може да бъде достигнато. Те са компас. Основното не е да се достигне целта, а да се движи напред, нагоре безспирно. Самото движение към някакъв идеал е най висшето.
От друга страна когато се медитира, всички идеали дори и най висшите трябва да отпаднат. В медитация или когато човек иска да бъде АБСОЛЮТНО ОБЕКТИВЕН дори и най висшите идеали стават незначителни дреболии. Но това е само за медитация.
С други думи коато функционираме на нивото на обусловено съзнание, трябва да имаме идеали. Когато се придвижваме към абсолютното, когато сме на нивото на необусловено съзнание, тогава идеалите и целите отпадат напълно.
Но в живота не се живее с необусловено съзнание, в живота се живее с обусловено съзнание със идеали и цели за постигане. Двете не трябва да се бъркат!! С необусловеното съзнание ние само се ОСВОБОЖДАВАМЕ от васаните, от предрасъдъците, от идентификациите, от тези които са ненужни, които ни пречат. Онези които са нужни ги запазваме!!
Автор: Drona
Тема: Re: Въпрос ....
Ти в друга тема пишеш, че човек трябва да си поставя "невъзможни за постигане цели". Когато си поставяш "невъзможни за постигане цели" не си ориентиран към резултата, който така или иначе е недостижим и се избягва автосугестията.
Човек живее едновременно в много дименсии, в много измерения, има много неща да прави. Затова е нормално човек да си избере и много цели, много идеали. Някой от тях са по маловажни, други са кардинални.
Най важните цели или идеали може и трябва да бъдат избрани възможно най най високо, да са недостижими. Те са само като посока в която се движи, те не са нещо което може да бъде достигнато. Те са компас. Основното не е да се достигне целта, а да се движи напред, нагоре безспирно. Самото движение към някакъв идеал е най висшето.
От друга страна когато се медитира, всички идеали дори и най висшите трябва да отпаднат. В медитация или когато човек иска да бъде АБСОЛЮТНО ОБЕКТИВЕН дори и най висшите идеали стават незначителни дреболии. Но това е само за медитация.
С други думи коато функционираме на нивото на обусловено съзнание, трябва да имаме идеали. Когато се придвижваме към абсолютното, когато сме на нивото на необусловено съзнание, тогава идеалите и целите отпадат напълно.
Но в живота не се живее с необусловено съзнание, в живота се живее с обусловено съзнание със идеали и цели за постигане. Двете не трябва да се бъркат!! С необусловеното съзнание ние само се ОСВОБОЖДАВАМЕ от васаните, от предрасъдъците, от идентификациите, от тези които са ненужни, които ни пречат. Онези които са нужни ги запазваме!!
Редактирано от oтБpaxмaн на
Re: Въпрос ....
Брахман е прав, че живеем в много измерения.
От едн страна е глупаво човек да е вторачен в резултатите и по този начин да се проваля сам; от друга страна е също толкова глупаво, да продължава да прави едни и същи безрезултатни и безсмислени действия, само защото нехае за резултатите.
Всяка крайност не е добра, затова се търси златната среда.
___________
От едн страна е глупаво човек да е вторачен в резултатите и по този начин да се проваля сам; от друга страна е също толкова глупаво, да продължава да прави едни и същи безрезултатни и безсмислени действия, само защото нехае за резултатите.
Всяка крайност не е добра, затова се търси златната среда.
___________
Re: Въпрос ....
Пак по темата - човек може да си изгражда въображаеми планини до безкрай и съответно да си ги изкачва, т.е. да напредва в собственото си въображение. Може и да навлезе още по-тежко в илюзиите и да започне по принципа на автохипнозата да генерира преживявания (примерно подобни на халюцинациите), които да "свидетелстват" за "напредъка" по системата - примери безброй - обладаване от "Светия Дух", пътувания извън тялото, видения на Исус, Дева Мария, Шива или Кали (в зависимост от внушенията на съответната система от вярвания), вдигания на "Кундалини", кастанедиански сънувания, въртене на енергии по микро орбити, говорене на езици, стигмата, екзорсизъм и т.н. многообразия от авто-генерирани преживявания, свидетелстващи до колко човек "напредва" в конкретната система.
Възможно е човек да приеме за напредък нещо, което на чисто субективна основа се приема за такова - като примерно свобода от егото, спокойствие, вътрешен мир и т.н. Дори това, макар и не толкова зловещо като по-горе генерираните "преживявания", може да се превърне в игра на егото.
Многобройни са капаните на егото, които сами си залагаме в стремежа да си докараме/ самовнушим определен "духовен напредък".
Възможно е човек да приеме за напредък нещо, което на чисто субективна основа се приема за такова - като примерно свобода от егото, спокойствие, вътрешен мир и т.н. Дори това, макар и не толкова зловещо като по-горе генерираните "преживявания", може да се превърне в игра на егото.
Многобройни са капаните на егото, които сами си залагаме в стремежа да си докараме/ самовнушим определен "духовен напредък".
Re: Въпрос ....
В отговор на:
Автор: Drona
Тема: Re: Въпрос ....
Моят въпрос е във връзка с практиката.
Тъкмо си мислих че съм разбрал въпроса и ти пак ме обърка За каква практика става дума?
Въпросът беше:
какво е "резултатност".....
Не се ли самохипнотизираме като търсим "очакван" резултат"?
Та за каква "практика" става дума в този въпрос?
Автор: Drona
Тема: Re: Въпрос ....
Моят въпрос е във връзка с практиката.
Тъкмо си мислих че съм разбрал въпроса и ти пак ме обърка
За каква практика става дума?
Въпросът беше:
какво е "резултатност".....
Не се ли самохипнотизираме като търсим "очакван" резултат"?
Та за каква "практика" става дума в този въпрос?
в отговор на бeз ycилиe
#11
Re: Въпрос ....
В отговор на:
Автор: бeз ycилиe
Тема: Re: Въпрос ....
Пак по темата - човек може да си изгражда въображаеми планини до безкрай и съответно да си ги изкачва, т.е. да напредва в собственото си въображение.
Това е вярно, много добре е казано. Но в същото време трябва да се разбере че НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЖИВЕЕ БЕЗ ДА СЕ ПОСТАВЯТ ЦЕЛИ И ИДЕАЛИ! Дори за да отиде до тоалетната, човек трябва да си го постави като цел. Ако не си го постави като цел, тогава най вероятното ще си напълни гащите и няма да го забележи дори. В същност той дори и това няма да направи, защото ако няма цели, той дори няма да яде
Човек трябва да умее да си служи с интелекта и трябва да го развива също, да има добро различаване. Тогава човек ще може да отбира това което е наистина нужно и полезно и необходимо и в същото време да отсява глупостите и прищявките на егото.
Възможно е човек да приеме за напредък нещо, което на чисто субективна основа се приема за такова - като примерно свобода от егото, спокойствие, вътрешен мир и т.н. Дори това, макар и не толкова зловещо като по-горе генерираните "преживявания", може да се превърне в игра на егото.
Ако човек запази обективност и не се идентифицира с никакви очаквания, тогава няма опсаност от егото. Човек си дава ясна сметка че всичко което е постигнал или което не е могъл да постигне е резултат на обективни причини и реално действащи закони. Може да е имал късмет, може тялото и умът му да са в по добра или по лоша форма и т.н. Всичко това не е основание за да се гордее или да се самопорицава. Той знае че при тези условия и обстоятелства толкова е можело да се постигне. Дори и да не ги познава всички фактори той пак знае че крайният резултат е едно съставно зборно от множество съставки и го приема като закономерност. Той приема резултата така както един математик приема резултата от сумата на няколко събераеми. Няма причина нито да се гордее нито да се самопорицава.
Автор: бeз ycилиe
Тема: Re: Въпрос ....
Пак по темата - човек може да си изгражда въображаеми планини до безкрай и съответно да си ги изкачва, т.е. да напредва в собственото си въображение.
Това е вярно, много добре е казано. Но в същото време трябва да се разбере че НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЖИВЕЕ БЕЗ ДА СЕ ПОСТАВЯТ ЦЕЛИ И ИДЕАЛИ! Дори за да отиде до тоалетната, човек трябва да си го постави като цел. Ако не си го постави като цел, тогава най вероятното ще си напълни гащите и няма да го забележи дори. В същност той дори и това няма да направи, защото ако няма цели, той дори няма да яде
Човек трябва да умее да си служи с интелекта и трябва да го развива също, да има добро различаване. Тогава човек ще може да отбира това което е наистина нужно и полезно и необходимо и в същото време да отсява глупостите и прищявките на егото.
Възможно е човек да приеме за напредък нещо, което на чисто субективна основа се приема за такова - като примерно свобода от егото, спокойствие, вътрешен мир и т.н. Дори това, макар и не толкова зловещо като по-горе генерираните "преживявания", може да се превърне в игра на егото.
Ако човек запази обективност и не се идентифицира с никакви очаквания, тогава няма опсаност от егото. Човек си дава ясна сметка че всичко което е постигнал или което не е могъл да постигне е резултат на обективни причини и реално действащи закони. Може да е имал късмет, може тялото и умът му да са в по добра или по лоша форма и т.н. Всичко това не е основание за да се гордее или да се самопорицава. Той знае че при тези условия и обстоятелства толкова е можело да се постигне. Дори и да не ги познава всички фактори той пак знае че крайният резултат е едно съставно зборно от множество съставки и го приема като закономерност. Той приема резултата така както един математик приема резултата от сумата на няколко събераеми. Няма причина нито да се гордее нито да се самопорицава.
Re: Въпрос ....
Обаче откъде си сигурен, че резултатът към който се стремиш, е резултатът в действителност?
Тръгваш да практикуваш с очаквания - очаквания какво ще се случи. Подчиняваш практиката си на очакванията си.
По време на практиката ти се променяш без да го осъзнаваш,но твоето съзнанието е фокусирано не върху това, което реално се случва, а върху това, което очакваш да се случи. Твоето очакване те хипнотизира.
Нещо такова имам предвид.
Като казвам "тръгваш да практикуваш" нямам предвид лично теб, а който и да е ....
P.S. А на въпроса как така ще седна да правя нещо без да знам предварително какво ще стане - ами така, просто сядаш.
Тръгваш да практикуваш с очаквания - очаквания какво ще се случи. Подчиняваш практиката си на очакванията си.
По време на практиката ти се променяш без да го осъзнаваш,но твоето съзнанието е фокусирано не върху това, което реално се случва, а върху това, което очакваш да се случи. Твоето очакване те хипнотизира.
Нещо такова имам предвид.
Като казвам "тръгваш да практикуваш" нямам предвид лично теб, а който и да е ....
P.S. А на въпроса как така ще седна да правя нещо без да знам предварително какво ще стане - ами така, просто сядаш.
Редактирано от Drona на
Re: Въпрос ....
Обаче откъде си сигурен, че резултатът към който се стремиш, е резултатът в действителност?
За какво са учителите и дебелите книги? Освен това, помагаме си и хора, които практикуваме едно и също - пробваме, тестваме, споделяме, сравняваме.
Тръгваш да практикуваш с очаквания - очаквания какво ще се случи. Подчиняваш практиката си на очакванията си.
Всеки е тръгнал да практикува по грешната прична т.е. с егоистични цели и очаквания. Това няма как да се промени. И не е проблем. Проблемът е в невежеството и глупостта, които карат човек, който нищо не знае и не може, да си мисли, че знае и може всичко. Ако няма кой да го приземи, тогава е проблем. Но вселената е милосърдна и винаги се намира я човек, ч някакво обстоятелство, което да раздруса и събуди търсещия човек.
По време на практиката ти се променяш без да го осъзнаваш,но твоето съзнанието е фокусирано не върху това, което реално се случва, а върху това, което очакваш да се случи. Твоето очакване те хипнотизира.
Ако въпреки това, човек продължава да практикува, в един момент натрупаната сила ще разбие очакванията му. Стига да практикува правилно, няма значение какво очаква, в крайна сметка ще стигне до правилните резултати, защото всяка практика, преди да изгради нещо, разрушава друго - заблудите. Мога да дам много конкретни примери, ако пожелаеш.
Накратко: Всяка система на обучение си има своите контролни прекъсвачи, които подсигуряват, че ученикът ще се движи в що годе правилна посока. А те са:
- Учител
- Писания
- други ученици
- външни фактори / съдба
___________
За какво са учителите и дебелите книги? Освен това, помагаме си и хора, които практикуваме едно и също - пробваме, тестваме, споделяме, сравняваме.
Тръгваш да практикуваш с очаквания - очаквания какво ще се случи. Подчиняваш практиката си на очакванията си.
Всеки е тръгнал да практикува по грешната прична т.е. с егоистични цели и очаквания. Това няма как да се промени. И не е проблем. Проблемът е в невежеството и глупостта, които карат човек, който нищо не знае и не може, да си мисли, че знае и може всичко. Ако няма кой да го приземи, тогава е проблем. Но вселената е милосърдна и винаги се намира я човек, ч някакво обстоятелство, което да раздруса и събуди търсещия човек.
По време на практиката ти се променяш без да го осъзнаваш,но твоето съзнанието е фокусирано не върху това, което реално се случва, а върху това, което очакваш да се случи. Твоето очакване те хипнотизира.
Ако въпреки това, човек продължава да практикува, в един момент натрупаната сила ще разбие очакванията му. Стига да практикува правилно, няма значение какво очаква, в крайна сметка ще стигне до правилните резултати, защото всяка практика, преди да изгради нещо, разрушава друго - заблудите. Мога да дам много конкретни примери, ако пожелаеш.
Накратко: Всяка система на обучение си има своите контролни прекъсвачи, които подсигуряват, че ученикът ще се движи в що годе правилна посока. А те са:
- Учител
- Писания
- други ученици
- външни фактори / съдба
___________
пример от йога
За да не говорим празни приказки:
В началото започнахме с раздвижване на тялото. За да има осъзнаване, трябва енергия, а хатха йога си е кундалини йога и си работи директно с чакрите, дори и без човек да го знае. За чакри говорихме половин година след началото на заниманията...
Та раздвибихме тялото с най-елементарни упражнения, които да раздвижат ставите и да заздравят големи групи от мускули. Обясненията бяха малко, но достатъчни - казаха ни, че комплексът е антистресов и антиревнматичен. Говорихме много за стреса, за напрежението в ежедневието, за здравето. -> всяка добра система се стреми да реши належащите и важни проблеми, които има ученика, който се захваща с нея. Било то здравни, психологически и прочие.
После прибавихме дишането, после се опитахме да включим и осъзнаването на движението, като насочим това осъзнаване към точно определено място. Накрая, след няколко занимания, ни питаха какво всеки усеща в конкретните области, с които работим и ЧАК тогава ни казаха, какъв е търсения ефект и как работи.
Та ето системата: 1. обяснения по изпълнението -> 2. Личен опит, като постепенно се вкарват всички елементи от практиката -> 3.Накрая се сверява кой какво усеща и се казва какъв трябва да е резултата, съпроводен с детайлни обяснения - 4. Практика, която постепенно минава на следващо стъпало, като ползва резултатите и уменията от предходното.
Просто е и е много ефективно. В случая теорията е, че съзнанието следва дишането, енергията следва съзнанието, а кръвта следва енергията. Като краен резултат се получава затопляне в определени области - при Паванмуктасана това са ставите.
В групата ни доста хора споделиха, че имат затопляне, преди да ни кажат, че това е търсения ефект. Но практикувахме много бавно и концентрирано. Имаше моменти, в които, лично аз направо изпушвах.
Горния принцип се затвърждава и практикува със всяка следваща практика - практика с осъзнаване и насочване на енергията.
___________
В началото започнахме с раздвижване на тялото. За да има осъзнаване, трябва енергия, а хатха йога си е кундалини йога и си работи директно с чакрите, дори и без човек да го знае. За чакри говорихме половин година след началото на заниманията...
Та раздвибихме тялото с най-елементарни упражнения, които да раздвижат ставите и да заздравят големи групи от мускули. Обясненията бяха малко, но достатъчни - казаха ни, че комплексът е антистресов и антиревнматичен. Говорихме много за стреса, за напрежението в ежедневието, за здравето. -> всяка добра система се стреми да реши належащите и важни проблеми, които има ученика, който се захваща с нея. Било то здравни, психологически и прочие.
После прибавихме дишането, после се опитахме да включим и осъзнаването на движението, като насочим това осъзнаване към точно определено място. Накрая, след няколко занимания, ни питаха какво всеки усеща в конкретните области, с които работим и ЧАК тогава ни казаха, какъв е търсения ефект и как работи.
Та ето системата: 1. обяснения по изпълнението -> 2. Личен опит, като постепенно се вкарват всички елементи от практиката -> 3.Накрая се сверява кой какво усеща и се казва какъв трябва да е резултата, съпроводен с детайлни обяснения - 4. Практика, която постепенно минава на следващо стъпало, като ползва резултатите и уменията от предходното.
Просто е и е много ефективно. В случая теорията е, че съзнанието следва дишането, енергията следва съзнанието, а кръвта следва енергията. Като краен резултат се получава затопляне в определени области - при Паванмуктасана това са ставите.
В групата ни доста хора споделиха, че имат затопляне, преди да ни кажат, че това е търсения ефект. Но практикувахме много бавно и концентрирано. Имаше моменти, в които, лично аз направо изпушвах.
Горния принцип се затвърждава и практикува със всяка следваща практика - практика с осъзнаване и насочване на енергията.
___________
Редактирано от mo32® на
Re: Въпрос ....
В отговор на:
Автор: simran
Тема: Re: Въпрос ....
Практическият реалист не търси резултати
Така е, резултата е важен само за да даде насоката в която да се движи човек, но не е важно постигането му...
ПП Чувала ли си за Тяги и за Саняси, които са обяснени в Бхагават Гита??? Това е отговора за Дрона, ще и го дам догодина
Автор: simran
Тема: Re: Въпрос ....
Практическият реалист не търси резултати
Така е, резултата е важен само за да даде насоката в която да се движи човек, но не е важно постигането му...
ПП Чувала ли си за Тяги и за Саняси, които са обяснени в Бхагават Гита??? Това е отговора за Дрона, ще и го дам догодина