Аз съм

Като проявиш съчувствие, захранваш точно тази част от него, която се самосъжалява. Естествено, че някой може да сподели, но да разкаже какво реално го мъчи, а не да пробва да ни вкарва в шок с такива мантри. Представи си наживо както си си вкъщи, твой близък вместо да дойде и да ти каже - много ми е зле, еди какво си стана, без никакво обяснение да почне да си удря главата в стената, повтаряйки "Аз съм второ качество". Ми ще откачиш! И ако му дадеш това, което иска и почнеш да му пълниш Егото колко прекрасен човек, колко го обичаш, как не е вярно това и извадиш 200 доказателства, че е първо качество, на него ще му стане хубаво и следващия път като има нужда отново от Его-пълнеж, ще си го поиска отново по същия начин, защото е видял, че е успешен.
Всеки има право да сподели, но да го направи адекватно. А не по начин, по който вкарва другите в шах и мат.

..rude & not ginger...

Ако всички наоколо са трето, то ти си над тях.

Ако всички наоколо са първо - то можеш да се опиташ да усъвършенстваш характеристиките си и повишиш качеството.

Освен това има и съотношение качество/цена, което също от значение.

Illusion is the first of all pleasures!

мислиш ли, че човек в момен на някакъв срив може да с държи винаги адекватно

мене честно ми се струва нереално, определено ще ми представлява интерес мнението ти

Не, естествено, че не може. Аз пиша с идеята, че вече й е минало, това е от снощи. Просто не искам да съм подкрепяща това поведение. Защо? Защото вярвам, че тя може и по-добре. Защото мисля, че има развитие. Защото мисля, че ако тръгна да я утешавам, ще й направя лоша услуга. Защото иска да става майка - значи ще трябва да се бори с тези кризи да ги споделя по по-нетравматичен за другите начин.

..rude & not ginger...

така вече звучи иначе
Благодаря!

И всъщност наистина - сподели за какво конкретно става въпрос. Не ни оставяй така, да предполагаме. Дай му име, назови го с него и ще изгуби от силата си върху теб.

Първото, което са ме учили, е да свързвам емоциите си с конкретни случки, защото иначе човек може да се изгуби в собствените си чувства. Ти сега не искаш да кажеш, че си второ качество жена. Искаш да кажеш, че нещо те е накарало да се чувстваш така. Извади нещото на пангара, няма как да се борим с едната гола емоция - това са вятърни мелници.

И ако съм те засегнала по някакъв начин или смяташ, че съм реагирала безчувствено, това е защото имам опит с близък човек, който реагира импулсивно и крайно и до ден днешен някой като направи така като теб го възприемам като цирк и ми се качва гнева, и нямам никакъв толеранс, защото се чувствам насилвана. И веднага слагам бариерата. Зная, че искрено страдаш, но го сервираш по жесток начин. Например това, което си написала на Жана. Мислиш, че ти си жертвата, но по този начин е много възможно у много хора да оставяш усещането, че ти си насилника. И те затова да не ти дават това, от което мислиш, че се нуждаеш.



..rude & not ginger...

снощи бях на обучение за родители. така го наричам аз, защото дефакто е такова.
обучителката държи да ме нарича осиновителка.
прочете ми хартата да правата на детето, в която се казва, че най-доброто за детето е биолгичното семейство, на второ място осиновяването, после приемната грижа и т.н. бла-бла.
напъва се да ми излиза с разни ролеви игри, писане на цветни листчета и мултимедии - тя където отива в теория на комуникацията, аз оттам се връщам - ходила съм поне на 100 трениги и семинари и уъркшопи, макар и на сруга тема, обаче методите са ми до болка познати. жената обаче държи да е нещо повече от мен. понеже има биолгичен син. чете ми материали, в които като се спомене някоя психотерапвитчно школа, тя прескача, казва, това не е важно, не е нужно да го разбираш, аз ще ти обясня по-обикновено...не посмях да спомена, че съм доста наясно с нещата, поне повече от нея...

осиновените деца, това, осиновените деца онова, те били осиновени, азъ съм била оснивотелка.
казах й, че не приемам, че съм осиновителка, че аз съм майката на детето и че няма НИКАКВА РАЗЛИКА дали аз съм го родила детето или не.
тя каза, че има, че не било същото.
каза, че аз съм била благородна, защото съм щяла да се грижа за едно изоставено дето.
аз й казах, че моята майка не ме е родила от благородство....
така и аз, вземам мота дъщеря не от балгородство, а защото я обичам и тя обича мен.

не посмях да й тегля майната, нали съм зависима от нея и от нея очаквам да напише благоприятен доклад за мен, за да се включи той в обобщения доклад.

тя ми предложи, да се срещам с други семейства-осиновители, за да сме се подпомагали. аз й казах, че ако имам нужда от помощ, ще питам комшийката, която има момиченце, каето ще е на близка възраст и че моите приятелки ще ме подкрепят, ако имам нужда. тя каза, че проблемите на осиновените били специфични.

също така и казах, че ме гледат по вифолт като некачествен човек и неспособна майка, щом ми предлагат да ме обучават за нещо, което аз нося в гените и инстинктите се.

тя каза, че гените на детето не били моите гени. аз й отговоорих, че това няма никакво значение. имало проблеми през пубертета. казах й, че всички тинейджъри са смахнати, и моето дете няма да е по-различно от тях.

казах й, че все пак имам привилегията да бъда обучавана, а разни биологични родители не - тя се съгласи и изказа съжаление, че да, законът бил такъв, не можели да принудят биологични родители да посещават подобни курсове, защото децата били техните собствени. отговорих й, че моето също е мое собствено. тя каза, че не било същото.

аз й казах, че не съм осиновител, а родител. тя каза, че съм осиновител.

но трябва да стискам зъби, защото от нея зависи доклада.

върхът беше като ме накара да й опиша как ще посрещна детето вкъщи. някакви идиоти били написали над входната си врата "добре дошла у дома" за детето си. това било много красив и значим жест, според нея.

аз ий казах, че първо като вледем, ще я питам пишка ли й си, жадна ли е, иска ли нещо да хапне, ще видя дали й си спи и ако да - ще я сложа да спи. после ще се къпем :-)

тя попита за дрехи, играчки - а бе, кой нормален човек не купува дрехите и играчките на детето си, божеееееееееееееееее :-(((((((((((((((((99

съгласих се, предния път й бях казала че купувам поредица детски книжки, детски енциклопедии, защото като дойде детето може да не издават точно тогава...

та така - аз съм била осиновителка, не родителка, не майка...

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Еми жената толкова си може. Обяснили са й нещата в такива термини - осиновители. Опитала се е да ти каже, че това дори е по-благородно от родители, но явно доста формално. Тя си върши задълженията, както са й предадени. Не е тя критерият, който ще ти каже родител ли си, осиновител ли си, майка ли си, каква си. А ги говори тези неща, защото не те познава и няма как да знае кой колко е готов. На разни обучения и аз се дразня като ни третират като малоумни, но това е защото си има точна методология как е прието от държавата да се провеждат тези неща. И жената няма индивидуален подход, върши си стриктно работата. Не ми допадат такъв тип "учители" определено, но какво да се прави - ако не ми е била важна оценката, съм се чупила. Но ако е важна, като теб - стоя, леко апострофирам, но вътрешно държа контрола. Даже понякога съвсем не съм реагирала, защото като се познавам, ако се обадя за нещо малко и ми се отговори, може да ми избие да се кажа всичко.
Добре, че си се удържала. И хубави неща си й казала. Изобщо толкова ти е подредено, адекватно... Това от снощи предполагам е гневът към нея, който все някъде е трябвало да вентилира. Не го връщай към себе си. Не ти ли се иска да беше написала, например - Бахти тъпите шибани стандарти и хора. Кой ще ми казва на мен майка ли съм какво съм. Да ходят да се шибат някъде, да си ги начукат обученията и биологиите и тетралогиите и всичко! Аааааа, ще ме изнервят и няма да мога да отреагирам, щото завися от тях. Само да не зависех, ама само да не зависех, щях да й покажа откъде изгрява слънцето и какво отразява луната. И т.н. не ме бива много в псувните.

..rude & not ginger...

Не, казвам ти, направо ми писна от зловредни лигли... тука всячески се стараеш да им влезеш в положението, мъчиш се да не ги дразниш, не им отговаряш сума време, въпреки че те ровят ли ровят, ако решиш да им отговориш, не го правиш директно, а заобиколно, опитваш се да обърнеш всичко на шега, опитваш се да погледнеш философски, все си казваш "болни бедни души", съжаляваш ги, разведряваш атмосферата, викаш поне по празниците да е малко спокойно, тихо и радостно...

не, не и не... болни били, неразбрани били, обидени били, мирови страдалци били, потискани били, пренебрегвани, съдени, обсъждани и осъдени...

а си отвориш устата, да им се скараш -злобен си, а се пошегуваш - жестокосърдечен си и не им разбираш болките и страданията, а си замълчиш - кроиш нещо, а ги съжалиш - лицемер си

ма откъде-накъде в тоз клуб тряба да влизат само с психодиагнози и да си разиграват коня, откъде-накъде всички, които са специве трябва винаги да им влизат в положението и да се оставят клуба да прилича на сополива и сълзлива мрънкалница, откъде-накъде някой ще иска аз да се отнасям с разбиране към някакви виртуални никове, откъде -накъде аз да влизам в положението на разни жевели-плевели, види - миди, розмарита-караконджулита, мариота-халюцинати и т.н. а те не влизат в мойто положение, не ми уважават язвената диагнозата, коят веднага ма заболява като ги видя тука да драскотят вечно едни и същи михлюзини и ми тровят виртуалното пространство катадневно...

що мойта язва да е по-не болна от техните депресии, разстройства, шизофрении, А? бе ти знайш ли как ма боли мене язвата, като я видя тая синята какви ги драскоти.. знайш ли ти, как почва да кърви и не ми минава с дни, а... ма да си ма чула да идвам да досаждам и да та карам , да ма спасиш от хленчовете им...

Бе как веднъж не станаха в добро настроение от сън, как веднъж не са усмихнаха, как веднъж не пуснаха една весела тема, как веднъж нещо не ги зарадва, как веднъж не мина от тях и не обърнаха внимание на лошото настроение на някой друг, как веднъж не решиха да не се засягат?

Ма болни били и такава им била болестта! Ма как веднъж не влязоха в ремисия, бе, как веднъж не съжалиха мен, например, че не искам да им чета винаги изпълнените с хленч, жлъч, злоба, мрак писания...

Ма тука да не е психиатрично отделение, бе.. защо само едни и същи ще се опитват да поддържат добър тон, весело настроение, смислени теми и т.н... Откъде-накъде логиката на клуба трябва да е, че щом се казва "Психоанализа и психотерапия", трябва само депресии, психо-разтройства и шизоидност да лъха... откъде-накъде в някакъв си такъв клуб, само едните да трябва да разбират и влизат в положението на другите.. Откъде-накъде някой да идва да ми казва, как да приемам един обикновен клуб, ако и темата да му е такава, как съм длъжна да им приемам психичните изцепки, ааа не заболявания било... ми що те не ми спестят нервните кризи, предизвикани от вечните им страдания, пак ша го кажа, директно ми се отразяват на язвата , що мойто да е каприз, пък тяхното да не е...

Щи кажа що... щото никой не е толкова болен на тоз свят, че поне от време-навреме да не му просветлява, дори и на раковоболните им просветва, дори и Достоевски, дето е бил хиляди пъти по-зле от тях е казал, че "Животът е пълен с комизъм...", щот в крайна сметка, ако бяха чак толкова зле, нямаше да идват тук да се самонавиват, да висят на врата на всеки от клуба и да молят за разбиране, а като най-човешки не щеш да ги разбереш, точно, както те не са в състояние теб да те разберат, почват да злобеят, да оревават орталъка и да пищят кански, че едни били привилигировани за сметка на други...

на многоуважаемата синя до морава жевел, хич не й минава през ум даже, че аз заради нея почвам да се чувствам зле и че не аз, напротив тя е тука привелигированата, щот сичко живо са втурва да я успокоява, да и бърше сополите и да подлага рамо, на което да хленчи и да се оплаква...

на мен някой да ми е правил нещо подобно, някой да ма е успокоявал, някой да ме е милвал по главичката и да ми е казвал, че ша ми мине... ей сега на, някой ша дойде ли мене да ма успокои, като ма видите, колко съм зле, как язвата ми е пак прокървила, се ено съм яла люта чушка, като знам, че ми е забранено... ми не.. сички ша ми кажат, ми що я четеш жевел, като не ти понася, що тровиш празничното пространство, ша ми кажат.. и утешение няма да видя от никого в тоз клуб...

А, не... ти модератор за мене и за всички ли си или само за жевел, вида и сие...
я им свий сърмите малко, въведи някакъв ред на оплакванията, мрънканиците, злобеенето, поне от време-навреме човек да влиза със спокойно сърДце тука...

честна дума, писна ми... обещавам, че ще гледам да се въздържам тука покрай празниците (настоящото словоизлияние да не са брои), но минат ли празниците, край! Не са ли вразумят някои хора, ша се отдам на разпердушинване на клуба и или сама ша са докарам до бан, или ще докарам бан на някои хора, или ша банна целия клуб и ша създам нов, послучай новата година, нов късмет!

Толкоз.

а защо този, който готви програмата за обучение, използва този термин?

ние не сме осиновители, ние сме родители на децата си?

човешкото общество е тъпо, и жестоко.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Ако знаеш, аз какви усилия полагам де се държа прилично в присъствието на да речем държавни служители или други важни хора.
Но и разбрах, че те просто приемат ролята си твърде сериозно, а не изразяват лично отношение към мен.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

не може ролята на обществото да бъде че аз съм осиновител.аз съм родител.
не може обществото априори да ме смята за негодна да се грижа за детето си, само защото не съм го родила и да ме подлага на обучение.
и аз съм държавен служител. от мен зависи едни хора да вземат едни пари, които им се полагат. зависи за си свърша добре работата, а не формално. и аз си я върша. те земат хилядарките, аз държавната заплата. на това съм се подписала и съгласила и не роптая.
тая като не става за обучител, да ходи да пие кафе. щото за овчарка не става. за там се иска доста акъл.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Важно е, че ще имаш това, което искаш - дете.
Хич да не ти пука обществото какви термини си е измислило за класификация.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Вие сте и осиновители, и родители. Eдното не се бие с другото. Осиновител идва от осиновявам, което е действието, което правиш, за да си вземеш детенцето, на което ще бъдеш родител.

..rude & not ginger...

Виж сега, ти може да си наясно с това, в което те обучават, но някой друг може да не е. Ако нямаше обучения и поне някакво сито, можеше да дадат твоето дете на някой негоден за това да го гледа. Защото има негодни, между другото и сред биологичните родители.

Иначе съм съгласна, че явно самото обучение и толкова формализирано, че каква реално е ползата - не знам. Може би да те предизвикат и да видят, че няма да си изпуснеш нервите, както и да те въртят.

..rude & not ginger...

Ако всички наоколо са първо - то можеш да се опиташ да усъвършенстваш характеристиките си и повишиш качеството.

е там е работата, че не мога. и тъпата учителка знае това и ме кълве.

не мога да родя, а пък обществото смята само родилките за първо качество.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Може би да те предизвикат и да видят, че няма да си изпуснеш нервите, както и да те въртят.

и това го мислих.

а защо точно мен подлагат на това, защо?????????
гадна тъпа полицайка.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Не точно теб, всички. И не задължително нарочно. Приеми го като предизвикателство към самата теб от самата теб.

..rude & not ginger...

допускам, че самата женичка има доста дефицити, които изкарва върху зависимите от нея хора. като полицаите и някои доктори...

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Трите ми най - близки приятелки нямат деца. Не ме интересуват предразсъдъците на обществото, защото за мен те са прекрасни жени.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.