До къде точно

стигат търпението, нервите, човешките възможности????

Че по празници откачам, вярно е..., особено напоследък...ама вече хептен загубих присъствие на духа.

Това, че никога не показвам слабост пред децата си, не хленча...все се правя на силна, голяма грешка ли е???
Аз все ги щадя и се опитвам да покривам ежедневните им нужди - нахранени, на топло, с джобни....
Как никой не го оцени, как никой не показа дори със жест едно "милата ми майчица...."??!!
Баща им, който не живее с нас и го виждат един път в месеца и все им хленчи, че няма пари, че има заеми, че е самотен....все е горкият!!!!
Не знам откъде намери по 100 лв да им даде сега е Великият баща ...

Никога не съм говорила против него пред тях, макар че той се издъни, те не застанаха зад мен.
Казаха, че са си наши проблеми и не вземат отношение. Добре. Ве съм и искала да ги натоварвам, ама взе да ми писва!!!
Мъжете могат и да ме нападнат сега...
Аз явно нося.

Прояви търпение, трябва време. Нещата ще си дойдат по местата, повярвай, знам за какво говоря........не си изпускай нервите.

Търпението стига, докъдето го допуснеш.
Отлюспваш децата, щом не разбират, те вече са големи, по празниците си лягаш с интересна книжка или филм и .... майната му на всичко!!
Но бъди сигурна, че всичко се оценява .. някой ден

П.П. А ти ги товари с ангажименти, те са част от семейството.

Ти и децата ти сте различни човеци с различни нужди и различни преживявания. Приеми това. използвай всяка негова щедрост за своето спокойствие и тяхна радост. Ние започваме делата си, битките си, после ги свършваме, а децата си заживяват техния живот. Едва ли знаем потребностите им. Дори потребността им да чувстват присъствие на баща си (който и да е, където и да е).
Аз винаги си признавам, когато съм обидена. Това е честно и правилно. Дори с децата.

Оммммммммммммммм...
изчетох всички позитивни практики на почти всички Гурута, изпих цялата Менделеева табличка...........и без български и чуждестранни автори по една кратка чашка вечер почти не си лягам...
Все части от Големия преход към Дошлитесинамястонеща...

Продължавам да чакам. Дишам. Ама ми писва отмреме навреме и току изплача при вас....

Да, да знам, че някой ден се оценява всичко. Обикновено късно.
Те са добри деца. И все ги жаля, че ги объркахме с нашите простотии...Затова и не ги занимавам. Те са достатъчно чувствителни и го преживяват, но има нещо където греша....
И вече съм закъсняла по доста пунктове.

Две години някъде беше при мен, дори едното дете ме обвиняваше мълчаливо (а говорим за големи деца) минава.......просто той е липсващият родител и им е мъчно, ти си на наоколо.....на разположение. Хубаво е да успеят да го запазят като отношение. Писва, боли, става ти мъчно.....но минава, след време оценяват.

И аз реших да започна вече оттам - да си признавам и да си казвам какво ми тежи и кое ме наранява.
А колкото до присъствието на бащата - винаги съм смятала, че е важно да го чувстват. Затова съм се въздържала от коментари.
Винаги съм им казвала, че той ги обича.
Този пичовски подход вероятно не работи при мен.

Докато те четях си зададох въпроса - дали случайно ти е ясна разликата между "търпение" и "търпимост"?

Мъжете няма защо да те тъпчат, но все пак виждам че имаш сериозен проблем и е желателно да потърсиш квалифицирана помощ.

Родителите трябва да се Почитат, а не само да се изисква да се Уважават - помисли и върху това.

Абе баш да ги нарита като Сиганета хванати в кражба - твърдо НЕ, но също така е нужно да им покаже и втората стърана на медала, чи калъч че има...

В живота никога не е само и единствено ЕЗИ.

Е, не съм луда чак толкова!!!
Сега като се прочетох и като се има впредвид, че не се познаваме, ми се стори нормално да ми препоръчаш доктор психар

Никой мъж не ме тъпче ..все още ..или поне не съм усетила.
То и няма мъже наоколо ... ако имаше току виж се втурнал...

.....о, боже, все едно и също , явно при всички е този проблем, скоро моята приятелка ми искаше съвет какво да прави в аналогична на твоята ситуация, честно и аз не знам какво да кажа, само че и при семейните има същият проблем, дъщеря ми като и дава пари баща и след като яз съм я отрязала ме гледа победоносно, а когато аз и дам след като баща и е отрязал, слага ги в джоба едно вяло "Чао" и толкоз......така че май е при всички ....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Мн логически мислиш
Няма логика - там са емоции
някакви си
Но бъга у систената е жената

Ако вземеш добра жена ще си щастлив. Ако вземеш лоша жена - ще станеш философ.

сещам се за една твоя тема, дето бившия купил ботуши, пък ти си ги платила... а детето е било запленено от родителя си (другия)... защо правиш неща, които не ти харесват? кажи си, реагирай, направи нещо! не се трови!

...и това май е най-вече с дъщерите...да са ни живи и здрави!
Моята приятелка с най-нормално семейство дълги години едва ли не водеше битки за сърцето на мъжа си в съперничество не с кой да е.... Онуй ти момиче беше пощуряло да се драка с нея и да я унижава...
Сега вече пораснала и семейна са вече приятелки.
Мерси просто!

.........ами да ти кажа че ние жените сме си виновни има нещо вярно, сега като се замислих виждам че това с купуването на подаръци от името на тати си е грешка, аз също купувам вместо него защото знам какво и харесва , а той и хабер си няма, само вика че добре съм направила и после той обира целувките ....не че ревнувам ,напротив радвам се , ама не е справедливо някак си ....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Права си и не си права с последното.

Няма наоколо, ама кат е мъж, не те напада докат си поплакваш и поплюваш кротко в яда си, а гали ..

Back in Black

те не застанаха зад мен.
Казаха, че са си наши проблеми и не вземат отношение.

Ами да.

М+З=ВЛ

..това да е само!!
Той умее да се прави на нещастен, промива мозъци и те го жалят...той е баща!!!
Едва ли не, трябва да съм благодарна, че са при мен!! Всъщност благодарна съм! Ако бяха при него, сигурно щях да съм откачила!

Смахната работа!

Не може ли да е по-нормално, мамка му!!!

Той им е баща, ти си им майка.
Те нямат същите усещания за него като теб. И не трябва да имат.
Те те обичат невероятно много, чела съм стената ти...
Не се мъчи, няма защо, те са твои. Но са и негови, защото ти така си го решила навремето...
Прегръщам те.
Знам...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.