Мат 25:1-13
11 отговора
0 прегледа
Мат 25:1-13
Покрай чудесната тема на lezig за милостта, се сетих за едно тълкувание на притчата за десетте девици:
"Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си..."
Кои са според вас неразумните в тази притча? Ако са грешници, защо Господ ги нарича "девици"? Ако са праведни пък, какво им е липсвало да се спасят...
"Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си..."
Кои са според вас неразумните в тази притча? Ако са грешници, защо Господ ги нарича "девици"? Ако са праведни пък, какво им е липсвало да се спасят...
Re: Мат 25:1-13
Чел съм какви ли не тълкувания.Във форума на .......имаше цяла тема.Така и не стигнахме до консенсус.
Маслото символ на какво е?
Защо заспиват?И Лазар заспа,но Исус го съживи.
Християни ли са,или локални църкви?Има мъртви църкви.
Светилник без масло не свети.
Купувам,значи ли да купят,защото някъде се казва -купете без пари,мисля в Исая.
Маслото символ на какво е?
Защо заспиват?И Лазар заспа,но Исус го съживи.
Християни ли са,или локални църкви?Има мъртви църкви.
Светилник без масло не свети.
Купувам,значи ли да купят,защото някъде се казва -купете без пари,мисля в Исая.
в отговор на Людмил Георгиев
#3
Re: Мат 25:1-13
Християни ли са,или локални църкви?Има мъртви църкви.
Има и мъртва вяра.
Светилник без масло не свети. = Вярата без дела е мъртва.
Ubi caritas et amor, Deus ibi est
Има и мъртва вяра.
Светилник без масло не свети. = Вярата без дела е мъртва.
Ubi caritas et amor, Deus ibi est
в отговор на Людмил Георгиев
#4
Re: Мат 25:1-13
Да, със сигурност е многопластова притча и носи различни послания.
Сетих се за едно тълкувание, че светилниците символизират хората, маслото(елей) - милосттта, която на гръцки била "елеос". Интересно че в този смисъл непоказалите милост не се спасяват, дори и да не са извършили грях.
Сетих се за едно тълкувание, че светилниците символизират хората, маслото(елей) - милосттта, която на гръцки била "елеос". Интересно че в този смисъл непоказалите милост не се спасяват, дори и да не са извършили грях.не им достигала благодатта на Святия Дух
Из "Беседата на св. Серафим Саровски с Н. А. Мотовилов за целта на християнския живот"
"В притчата за мъдрите и неразумните девици се казва на последните, когато не им стигнало маслото, да идат и си купят на пазара. Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени, и те не могли да влязат в него. Някой твърдят, че недостигът на масло у неразумните девици означавал недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, все пак девици? Ами че девството е най-висшата добродетел, тъй като е равноангелско състояние, и би могло само да замени всички други добродетели. Аз, бедният, смятам, че на тях
не им достигала именно благодатта на Всесветия Дух Божи.
Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели . Постигнали те някоя и друга добродетел и чрез това сметнали, че са извършили Божието дело, а никак и не искали да знаят, дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Св. Дух означава маслото, което не достигнало на неразумните девици. Затова са те и наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже: „чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистота се възвисява и свещенотаинствено светлее чрез Троическото единство“. Сам Дух Свети се вселява в нашите души. И това вселяване на Вседържителя в душите ни и съпребиваването на Неговото Троическо единство с нашия дух ни бива дарявано, само когато с всички средства ние от своя страна придобиваме Дух Свети, чрез което приготвяме в душата и тялото си престол на Божието всетворческо пребъдване с нашия дух, съгласно с непреложното Божие слово: „Ще се поселя и ще ходя сред тях и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.
Ето това е то маслото в светилниците на мъдрите девици, което ярко и продължително горяло, тъй че тези девици със запалени светилници могли да дочакат Младоженеца, Който дошел в полунощ, и да влязат с Него в чертога на радостта. Неразумните пък девици, като видели, че светилниците им угасват, отишли на пазара да си купят масло, но не успели да се върнат навреме, и вратите били вече затворени .
Пазарът — това е нашият живот ;
вратите на брачния чертог, които се затворили и отнели достъпа до Младоженеца, това е човешката смърт ;
мъдрите и неразумните девици са душите на християните,
а маслото е получаваната чрез дела благодат на Всесветия Дух Божи, която изменя човека от тление в нетление, от душевна смърт в духовен живот, от тъмнина в светлина, от кошара…, в която страстите са привързани като диви животни, в храм на Божеството, в пресветъл чертог на вечна радост в Христа Иисуса, нашият Господ, Творец и Избавител и вечен Младоженец на нашите души…"
[линк]
"В притчата за мъдрите и неразумните девици се казва на последните, когато не им стигнало маслото, да идат и си купят на пазара. Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени, и те не могли да влязат в него. Някой твърдят, че недостигът на масло у неразумните девици означавал недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, все пак девици? Ами че девството е най-висшата добродетел, тъй като е равноангелско състояние, и би могло само да замени всички други добродетели. Аз, бедният, смятам, че на тях
не им достигала именно благодатта на Всесветия Дух Божи.
Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели . Постигнали те някоя и друга добродетел и чрез това сметнали, че са извършили Божието дело, а никак и не искали да знаят, дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Св. Дух означава маслото, което не достигнало на неразумните девици. Затова са те и наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже: „чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистота се възвисява и свещенотаинствено светлее чрез Троическото единство“. Сам Дух Свети се вселява в нашите души. И това вселяване на Вседържителя в душите ни и съпребиваването на Неговото Троическо единство с нашия дух ни бива дарявано, само когато с всички средства ние от своя страна придобиваме Дух Свети, чрез което приготвяме в душата и тялото си престол на Божието всетворческо пребъдване с нашия дух, съгласно с непреложното Божие слово: „Ще се поселя и ще ходя сред тях и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.
Ето това е то маслото в светилниците на мъдрите девици, което ярко и продължително горяло, тъй че тези девици със запалени светилници могли да дочакат Младоженеца, Който дошел в полунощ, и да влязат с Него в чертога на радостта. Неразумните пък девици, като видели, че светилниците им угасват, отишли на пазара да си купят масло, но не успели да се върнат навреме, и вратите били вече затворени .
Пазарът — това е нашият живот ;
вратите на брачния чертог, които се затворили и отнели достъпа до Младоженеца, това е човешката смърт ;
мъдрите и неразумните девици са душите на християните,
а маслото е получаваната чрез дела благодат на Всесветия Дух Божи, която изменя човека от тление в нетление, от душевна смърт в духовен живот, от тъмнина в светлина, от кошара…, в която страстите са привързани като диви животни, в храм на Божеството, в пресветъл чертог на вечна радост в Христа Иисуса, нашият Господ, Творец и Избавител и вечен Младоженец на нашите души…"
[линк]
Re: Мат 25:1-13
Господ Иисус Христос е казал, че митари и грешници преварват в царството Божие мнозина външни праведници като мен.
Игумен Никон (Воробьов)
До спасяващите се в последните времена...
Цялото човечество и всеки отделен човек се намират в състояние на дълбоко падение и поквара, и сам човек не може да се поправи, да се спаси и да стане достоен за царството Божие. Човек може да бъде поправен от Господа Иисуса Христа, Който затова и дойде на земята. Ала Той поправя ония, които вярват в Него, в Христа, и съзнават своята развала, или както сме свикнали по-често да казваме своята греховност. Господ така и казва: Не съм дошъл да призова праведници (т. е. тези, които считат себе си за праведни и добри), а грешници към покаяние (Мат. 9:13) т. е. хората, които са видели своята развала, греховност и безсилие да се поправят със собствените си сили и които се обръщат за помощ към Господа Иисуса Христа, или по-точно умоляват Господа за помилване, за очистване от греховните рани, за изцеляване на душевната проказа и за даруване на царството Божие единствено по Божия милост, а не заради някакви наши добри дела.
Човек, който правилно върви по духовния път, започва да вижда в себе си все повече и повече грехове, докато накрая с духовното си зрение не види себе си цял в грях, в душевна проказа, докато не почувствува с цялото си сърце, че е кал и нечистота, че е недостоен дори да призовава името Божие и само, като митаря, без да смее да повдигне очи към небето, със сърдечна болка зове: “Боже, бъди милостив към мене, грешния!”. Намирайки се продължително време в подобно душевно състояние, човек, когато дойде време, ще излезе от него оправдан, както е излязъл и митарят.
Ако пък човек смята себе си за добър и отделните си, дори тежки грехове за случайни, за такива, в които е виновен не толкова той, а най-вече външни обстоятелства или други хора, или бесове, а той самият е само малко виновен, то това устроение е лъжливо, това е несъмнено състояние на скрита прелест, от каквато да ни избави Господ.
За да вървим по правилния път, трябва да следим себе си, да сравняваме своите дела, думи, помисли, влечения и др. с Христовите заповеди, да не се оправдаваме за нищо, да се стараем да се поправим, доколкото е възможно, да не обвиняваме и да не осъждаме другите, да се каем пред Господа, постепенно да се смиряваме пред Бога и пред хората тогава Господ малко по малко ще разкрива пред такъв човек неговото падение, развала, неизплатимия му дълг. Един дължи петстотин динария, друг петдесет, но все едно и двамата нямат с какво да се разплатят, необходимо е Господ по милостта Си да прости и на двамата. Значи, няма такъв праведник, който да не се нуждае от милостта на Спасителя.
И ето премъдростта Божия! Явният грешник по-скоро може да се смири и да отиде при Бога и да се спаси, отколкото праведниците по външност. Точно затова Господ Иисус Христос е казал, че митари и грешници преварват в царството Божие мнозина външни праведници.
По великата Божия премъдрост греховете и бесовете съдействуват за смиряването на човека, а чрез това и за спасението му. Ето защо Господ е заповядал да не се изскубват плевелите изсред пшеницата без плевелите лесно би могла да се роди гордост, а Бог се противи на горделивите. Гордостта и високомерието са гибелни за човека.
Какъв е изводът от казаното? Опознавайте своята немощ и греховност, не осъждайте никого, смирявайте се и Господ ще Ви въздигне в свое време.
Боже, бъди милостив към нас, грешните! Простете и се молете за мен!
Писмото е за всички.
[линк]
Игумен Никон (Воробьов)
До спасяващите се в последните времена...
Цялото човечество и всеки отделен човек се намират в състояние на дълбоко падение и поквара, и сам човек не може да се поправи, да се спаси и да стане достоен за царството Божие. Човек може да бъде поправен от Господа Иисуса Христа, Който затова и дойде на земята. Ала Той поправя ония, които вярват в Него, в Христа, и съзнават своята развала, или както сме свикнали по-често да казваме своята греховност. Господ така и казва: Не съм дошъл да призова праведници (т. е. тези, които считат себе си за праведни и добри), а грешници към покаяние (Мат. 9:13) т. е. хората, които са видели своята развала, греховност и безсилие да се поправят със собствените си сили и които се обръщат за помощ към Господа Иисуса Христа, или по-точно умоляват Господа за помилване, за очистване от греховните рани, за изцеляване на душевната проказа и за даруване на царството Божие единствено по Божия милост, а не заради някакви наши добри дела.
Човек, който правилно върви по духовния път, започва да вижда в себе си все повече и повече грехове, докато накрая с духовното си зрение не види себе си цял в грях, в душевна проказа, докато не почувствува с цялото си сърце, че е кал и нечистота, че е недостоен дори да призовава името Божие и само, като митаря, без да смее да повдигне очи към небето, със сърдечна болка зове: “Боже, бъди милостив към мене, грешния!”. Намирайки се продължително време в подобно душевно състояние, човек, когато дойде време, ще излезе от него оправдан, както е излязъл и митарят.
Ако пък човек смята себе си за добър и отделните си, дори тежки грехове за случайни, за такива, в които е виновен не толкова той, а най-вече външни обстоятелства или други хора, или бесове, а той самият е само малко виновен, то това устроение е лъжливо, това е несъмнено състояние на скрита прелест, от каквато да ни избави Господ.
За да вървим по правилния път, трябва да следим себе си, да сравняваме своите дела, думи, помисли, влечения и др. с Христовите заповеди, да не се оправдаваме за нищо, да се стараем да се поправим, доколкото е възможно, да не обвиняваме и да не осъждаме другите, да се каем пред Господа, постепенно да се смиряваме пред Бога и пред хората тогава Господ малко по малко ще разкрива пред такъв човек неговото падение, развала, неизплатимия му дълг. Един дължи петстотин динария, друг петдесет, но все едно и двамата нямат с какво да се разплатят, необходимо е Господ по милостта Си да прости и на двамата. Значи, няма такъв праведник, който да не се нуждае от милостта на Спасителя.
И ето премъдростта Божия! Явният грешник по-скоро може да се смири и да отиде при Бога и да се спаси, отколкото праведниците по външност. Точно затова Господ Иисус Христос е казал, че митари и грешници преварват в царството Божие мнозина външни праведници.
По великата Божия премъдрост греховете и бесовете съдействуват за смиряването на човека, а чрез това и за спасението му. Ето защо Господ е заповядал да не се изскубват плевелите изсред пшеницата без плевелите лесно би могла да се роди гордост, а Бог се противи на горделивите. Гордостта и високомерието са гибелни за човека.
Какъв е изводът от казаното? Опознавайте своята немощ и греховност, не осъждайте никого, смирявайте се и Господ ще Ви въздигне в свое време.
Боже, бъди милостив към нас, грешните! Простете и се молете за мен!
Писмото е за всички.
[линк]
Това е същото!
"Как може да не им достигат добри дела............................................Аз, бедният, смятам, че на тях
не им достигала именно благодатта на Всесветия Дух Божи.
Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели . "
Това е същото - постановката за делата ( и вярата, което са отбелязали и Людмил и Августин)), но става дума за разширеното разбиране за добрите дела - освен традиционните, насочени към обществото, добри дела са и онези, при които чрез подвижничество се извършва преобразуване на страстната част от индивидуалната човешка природа (а от там - отчасти и на обществената такава)
А това е нелепо и глупаво становище - така, както е отразено:
"Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, все пак девици? Ами че девството е най-висшата добродетел, тъй като е равноангелско състояние"
Тук се бърка девственост с целомъдрие!... Елементарно е, че има разлика!
Явно писачът на историята на св. Серафим Саровски е изфабрикувал неправилни и не добре формулирани тези, предполагам!
не им достигала именно благодатта на Всесветия Дух Божи.
Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели . "
Това е същото - постановката за делата ( и вярата, което са отбелязали и Людмил и Августин)), но става дума за разширеното разбиране за добрите дела - освен традиционните, насочени към обществото, добри дела са и онези, при които чрез подвижничество се извършва преобразуване на страстната част от индивидуалната човешка природа (а от там - отчасти и на обществената такава)
А това е нелепо и глупаво становище - така, както е отразено:
"Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, все пак девици? Ами че девството е най-висшата добродетел, тъй като е равноангелско състояние"
Тук се бърка девственост с целомъдрие!... Елементарно е, че има разлика!
Явно писачът на историята на св. Серафим Саровски е изфабрикувал неправилни и не добре формулирани тези, предполагам!
Редактирано от _maycal на
А да "видим" (смисъла)!
"Но не виждам смисъл да дискутирам. То тези неща се разбират с разума на сърцето, а не с плътскомъдрие. . ."
Я па ти!
... Я да видим, как точно ще си формулираш тезата и как точно ще я формулираш?... Но, както писах и на Мъглишев наскоро, не се оправдавай с това, че те "манипулирам" в момента!... Помисли си, че освен мен тук четат и други хора, вкл. и неосведомени и неофити, които ще си мислят напр. нещо подобно: "Да видим Ежко как ще постъпи - ще си формулира ли и ще си защити ли тезата?
Я па ти!
... Я да видим, как точно ще си формулираш тезата и как точно ще я формулираш?... Но, както писах и на Мъглишев наскоро, не се оправдавай с това, че те "манипулирам" в момента!... Помисли си, че освен мен тук четат и други хора, вкл. и неосведомени и неофити, които ще си мислят напр. нещо подобно: "Да видим Ежко как ще постъпи - ще си формулира ли и ще си защити ли тезата?Re: Мат 25:1-13
Как така хем грешници, хем девици. Така както, една булчинска рокля може едновременно и да е бяла и на петна. Девици означава посветени на Господа, в пътя на вярата, а това, че са отхвърлени, означава, че са в недостатък. "Истина ви казвам, в Моето Име проповядвахте, в Моите улици поучавахте, но не ви познавам"