Офф но не съвсем

Темата не е моя. Пускам я по молба на една клубарка,
която не е Вип:
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Темата ми не е по клубната тематика. Но ако я напиша в клуб Любов, никой няма да я види. А вас ви чета от дста време и искам да прочета вашите съвети/коментари.
Случаят е следният- наближава другарска среща 20 години след като сме завършили средно образование. Имаме и група във фейс-а, пишат там моите съученици, аз също..Та направо на въпросът- имам един съученик, дето е бил влюбен в мен докато сме били още в училище.. и още е. Не се е оженил, деца няма. Гледам снимките в профилът му- тъжен ми изглежда.. Аз лично от него 1 дума по отношение на чувствата му не съм чула. Нито намек даже.. а и да си призная много-много не съм от досетливите /ако щете вярвайте, има и такива/. Но той на воля споделя за отношението си към мен с други от бившия ни клас.
Та аз се чудя.. 20 + години е това.. едва ли съм единствената, в която се е влюбвал въобще, ама си мисля, че както с мен, така и с тях, той няма т.н. подход- толкова е деликатен, че чак субекта не разбира. На тая другарска среща съм твърдо решила да говоря с него и да му дам някакъв съвет, ако се стигне до удобен такъв момент. То е вярно, че човек някой пътиша трябва сам да ги извърви, ама..
За протокола- не го харесвам като мъж, нито смятам да изневерявам на човекът, когото обичам. Възприемам го като приятел, с когото сме си разменяли касети и сме се смяли през междучасията. Но ми е някак мъчно за него. Това , което се знаеше докато учехме заедно е, че баща му го тормозеше психически. Но момчето е съвсем нормално /като изключим, че явно според мен има проблем със споделянето../
Та така- аз, че ще говоря с него, ще говоря /пак повтарям – само ако се създаде удобен момент/. Но какво да му кажа.. не съм от най-деликатните хора, не искам да го обидя.

разклати преди употреба

Хайде още една дето е решила да оправя света ...
(или поне част от него)

разклати преди употреба

Много добро намерение. Сподели развитието, интересува ме.

[линк]

нищо няма да стане
не му губи времето, а и своето време,
карай с истината, но внимателската
и пак истината, и това е

една химия не избухне ли веднага, или почти веднага
пиши го бегало мероприятието

ама това е само мое мнение и не е нужно да се съгласяваш

Може да няма проблем със споделянето, а с изразяване на чувствата. И просто да иска да си е влюбен в теб без никакво развитие - има такива хора - имат нужда от такива понякога химерни чувства. Щом досега не е направил дори намек по отношение на чувствата си - особено в тинейджърските години когато, къде на шега, къде на истина, отидеш на кино, хванеш някого за ръка и т.н. Не ми звучи добре, ако директно подходиш към въпроса: Защо е влюбен, защо не се е оженил и т.н. Моите действия какви биха били (и какви са били в подобни ситуации) - говорите си за нещата от живота и ти му казваш, че си щастлива и доволна с човека, с когото живееш. Питаш го него какво го прави щастлив и доволен, как живее, какво възнамерява да прави. И от там разбираш какво да му кажеш, за да го подкрепиш в неговия път и за да не е нещастно влюбен. Всичко това, ако ти е близък или приятел. Но иначе - не бих разравяла стари неща и бих се разсейвала, като в същото време не давам основание някой да си вади грешни изводи за отношението му към него.

Ние имахме среща на класа от средния курс в края на август. След 24 години нещата съвсем не са същите, каквито си ги спомнях. Достатъчно е да спомена, че с някои се разцелувахме, а с други си казахме по едно хладно "Добър ден", щото не се разпознахме. Припомняхме си разни случки. Дискутирахме. Говорихме. Обсъждахме. Смяхме се, но всичко това с нов прочит. Най-добре е да не се месиш в живота на човека.

Непоискани съвети........след двадесет години дали хората са такива))каквито ние си представяме, че са останали? Приятелски съвети се дават на приятел, не на всеки срещнат...поне аз така мисля.

Питам се, какъв е мотивът на тази жена след 20+ години да поставя въпроса с чувствата на този съученик ребром? Знае за тях отдавна, не го харесва, нито смята да го харесва. Споделя само, че изпитва жалост към него. И, изхождайки от тази жалост смята да му каже да спре да я обича и да си устрои живота?!

Първо, ужасно ще го засрами. Той, ако е можел и искал да й го каже, цели 20г. е имал на разположение да го направи.

Второ, струва ми се, че самият той си е давал винаги сметка, че тя е "висока топка" за него, че не й е от категорията и няма смисъл да й излага чувства, които така или иначе няма да бъдат приети и споделени.

Трето, слаб, неуверен в себе си човек ще вземе да споделя с всички съученици и познати чувствата си, само не и с обекта, който ги е породил.

Четвърто, след като досега нищо не е направил, един директен разговор по темата, иницииран от дамата, може само да го унижи и да му отнеме една фантазия. В момента, в който дамата му каже, че е с грешка и неговата няма да я бъде, тя ще го лиши от мечтата му.

Пето, за изпитваш жалост към някого, значи да не го уважаваш и да не го смяташ за равностоен. Жалостивостта е обидна за този, към когото е насочена, ако този някой има сила и достойноство.

Аз бих го оставила този човек на мира и бих се държала на срещата на класа дружелюбно и нищо повече. Така, сякаш нищо не знам за чувствата му. Той е зрял, пълнолетен индивид, без психически заболявания, сам си е наредил живота по начина, по който го живее и няма нужда да бъде ожалван. Преценил си е, че по-добре да мечтае всеки ден, отколкото да се бори за жена, за която смята, че няма нужната сила и ниво, за да бъде харесан и предпочетен от нея.

да се въздържиш от алтруистичната идея и да не човеркаш непоканена. Това, че мислиш, че щом е бил влюбен в теб, имаш влияние над него, никак не е така. Най-много да усети съжалението ти, а съжалението доубива или ожесточава.

Carpe diem! Deo volente!

Не му казвай нищо!
Нямаш намерения спрямо него, той и да има - ти не би направила нищо, за да му отвърнеш. Кому е нужно тогава да се казва тази "истина"? Щом така сте си приятели - забавлявай се на другарската среща - по възможност с всички.
Някои неща не трябва да се казват на глас, ако не променят нещо - само ще го натъжиш повече.
От друга страна, щом комуникирате във фейсбук-а, той ще е наясно за семейния ти статус и ... едва ли ще повдигне въпросът за чувствата си... И може би точно заради това е мълчал досега.

Ако не искаш да го обидиш - остани си му приятел!

Този казус ми изглежда реален, затова ще си кажа мнението- ако имаш намерение да минеш на друг етап в отношенията ви, да се сближите, да отговориш на чувствата, които някой ти е казал, че този човек има към теб, тогава и само тогава според мен имаш право да даваш мнения и съвети за чувствата му. Иначе ми се вижда твърде неуместно да му обясняваш колко ти е приятел, но че не ти влиза в зоната на интереса.Щом той самия не ти предлага нищо, значи си дава сметка за отношенията, за това че имаш сериозна връзка , че няма реални шансове с теб и тн.Какъв е смисълът да му обясняваш неща, които той сам си знае.Изглежда ми не просто неудачно, а даже като това да биеш още падналия.
Иначе можеш да си говориш за всичко , да си припомните старите неща просто като приятели и да се посмеете на миналото.Но това е само мое мнение-всеки сам си решава какво да прави

Много дълъг период за несподелено влюбеният младеж! На мястото на приятелката ти не бих се опитвала да го съветвам, дори и да го изслушам. Току виж приел любезността ми като знак за друго.

А може и въобще да не е влюбен в нея и дори да не е тъжен. При липсата на достатъчна и ясна информация фантазията яко се развихря и заключенията, които си вадим в такива случаи обикновено нямат връзка с реалното.

Ти решаваш. Аз съвети непоискани отдавна не давам, дори поискани се въздържам да давам напоследък. Честно казано бих се засегнала по-скоро, ако на някоя подобна сбирка някой, който не ме е виждал от дълго време, седне и започне да ми дава съвети за личния ми живот. Определено бих се подразнила.

тя се смята за неделикатна, него счита за деликатен и раним
смята да го зачекне за най-деликатната тема...

Остави го човека на мира. Всеки мъж може да се оправя сам, още повече с жените. Бъди сигурна, че не знае бройката на любовниците си...

П.П. Ако искаш да го изчукаш, не е нужно да го унижаваш.

Жената е слабо, беззащитно създание, от което няма спасение.

направи показно за мъжка солидарност

то и аз по едно време се чудех за бройката на любовниците му, ама поне да имах визуална представа за човека, за да си направя някакъв извод, а така не мога. пък и не съм мъж, то е явно

Само да вметна, че Дамата ще вземе отношение по темата си, но в по-късните часове, че е доста заета в момента.

разклати преди употреба

Ааааа, тя неможела и да отговаря!!!
Как се ставаше вип?

разклати преди употреба

пише бележка до модератор да й разрешат да пише
когато модератора я прочете... когато й разреши...

Типично за женската природа е да се старае да бъде харесвана, долюбвана ...
Та е съвсем нормално да обясни на глупаците дето не са се светнали овреме
да изразят чувствата си, да го направят. По добре късно отколкото никога

Цветята трябва да се поливат бе. Ако се и наторяват - още по-добре.

Дамата според мен е вбесена, че някой я обичал, а не е имал смелоста
да го сподели. Колко екстри, пропуснати ползи и промоции на кино .... Това си е престъпление направо.

разклати преди употреба