Гняв

Колко можете да владеете онова чувство, което изригва като рефлекс да стреляте по всичко и всеки, настъпал границата ви, макар и с върха на стъпалото си? Или да овладявате някакви рефлекси, което прави дишането ви плоско и неравномерно и започвате да заковавате ярки табели Внимание, опасност за живота, прекрачване на своя отговорност!

Или с други думи, има ли дива ярост, гняв като стандартна за някои хора реакция, или такава се среща само по изключение?

Като съм ядосана, млъквам Всеки и всичко ми пречи и ако не ме оставят намира, ставам много груба. Отчитам го като нещо лошо, защото не е задължително целия свят да си го отнесе, само защото на мен ми е криво, но ... би трябвало околните или поне най-близките да усетят кога не съм в настроение, за да не оберат те пешкира.

равно на мазохизъм. Но това зависи от натурата

Аз ако не дам сигнал ( от хладно, съвсем нормално и приемливо, или с еднозначна раздразнена нотка, но пак в нормата ), сигурно ще се повредя физически.

Веднъж в един скандал явно съм била под същото това вътрешно напрежение и получих малък кръвоизлив вътре в окото, което изглеждаше доста зле, даже отидох до очната клиника, но се оправи само за недълго време.

Сега след доста дълго време от този случай, откакто съм се ядосвала до тази степен, пак имам същата реакция ( аз съм много зле с физическите въздействия), но поведенческата ми реакция е доста шлифована, даже не е нужно да ме оставят намира, но е нужно да ми вземат границата предвид

Даже малко ми стана смешно как се усещам че кипвам

яростта носи толкова енергия, че е грехота да се разпилява или шлифова
Може прекрасно да се използва като инструмент!

Има и спортна злоба, но не във всеки гняв има приложна мотивация

Може. Въпроса е има ли смиъл? Може да получиш инсулт. Гневът има и студена разновидност.

в някои живее доброто в други злото а в трети глисти

е концентрация на вниманието и доста енергия - за кратко.
Така погледнат е използваем, обаче изтощава в крайна сметка

Тогава бях на 20-21 години и майка ми каза същото. А и при мен свръх-гнева веднага е свързан с изработен поведенчески модел, който доста го омекотява. Преди този модел явно е бил недодялан и свързан с блокиране и като онова "да ме оставят на мира", но явно този вариант не е за мен и по неволя съм изградила друг, за който наскоро се усетих. Може би защото рядко се ядосвам чак толкова

Знам че има различни видове гняв, но какво значи " студена разновидност " ?

Не крещиш не викаш не тропаш не пускаш пара. Мълчиш и подминаваш. И като му дойде времето връщаш върху онези които са те разгневили. Не носи безкрайно удоволствие но е много по-ефективно.

в някои живее доброто в други злото а в трети глисти

Аз така и така не викам, но забивам пирони в табелите "високо напрежение" и в оградата т.е. укрепвам моята територия с евентуална идея да проведа война ако трябва.

Мисля че този вариант да наваксваш имането-на-взимането е като да забиваш игли във вуду кукла. Сигурно е психологически ефективно, но аз някакси не си представям да го правя
Но иначе отвън изглежда куул наистина, само че не мога да го вмъкна в приетата етика.

вече е отрова.

Има хора, които не "чуват" и не "виждат", когато някой изстрелва предупредителни ракети.

Когато човек има работа главно с такива игноранти, е възможно да изработи подобен вуду- подмолен механизъм да се справя с тях.

Лошото е ако не може да разпознае тези, които излизат от игнорантския типаж. А и дори да ги разпознае, механизмът е налице. ( ако съдя по себе си, аз имам моя механизъм на война към игноранти и към други, но другите не позволяват да се стигне толкова далеч, както при случая с ингорантите )

Сакън няма да се нервиш Искаш ли комплект чинии за чупене?

в някои живее доброто в други злото а в трети глисти

Крещенето може да е по-добро, ако ми носеше нещо, нямаше да се поколебая да го направя

В онази ситуация с кръвоизливът в окото беше имах игнорант отсреща и мисля че в разговора твърде дълго давах сигнали ( цели 20 мин ) и виждах че няма абсолютно никакъв напредък. Ако бях се разкрещяла, това на мен лично нямаше да ми донесе нищо, защото мисля че крещенето е неразбираемо, но сега като помисля, е възможно този типаж да разбира от крещене, нищо че аз не знам какво означава т.е. аз самата няма да знам сигналът който давам


п.п. Май хората, които имат доверен човек наблизо, живеят по-дълго. Аз със сигурност се чувствам доста добре, когато такъв човек обикаля около оградата ми даже наднича през вратата, сигурно ми дава усещането че още е цяла и здрава, знам ли

И сиртаки

Дива ярост не, гняв си имам и още как. Като го почувствам, го заявявам, но концентрирано в посланието, а не разпиляно в движения, крясъци, етц. За мен те са равни на животно, блъскащо се в гледка и изключително непродуктивни. И човек разтушава малко, но не получава удовлетвореност. Трябва си ясна и конкретна концентрация върху конкретния дразнител, заявена на момента и толкова. Иначе да трупаш, трупаш, да си отмъщаваш после или да се тровиш, или да демонстрираш безпомощност, тотално губейки самообладание.... са до едно време, докато не се научиш кое ти върши най-добра работа и има най-добър ефект и върху другите все пак.
Каква е твоята стратегия?


..rude & not ginger...

Какво ще кажеш за ситуация, в която отсрещната страна дава да се разбере в прав текст за какво ще се кръстосат шпагите, но ти задължително държиш да проведеш нужния монолог?


""гняв си имам и още как. Като го почувствам, го заявявам, но концентрирано в посланието..............Каква е твоята стратегия? ""


Аз не заявявам гняв, а заявявам позиция.