питанка

Който сънува да помага, който чете - също!
Става въпрос за събуждане в този свят, но със сънуваното тяло. Очевидно това е новата мода сега. Премислих дали, ако говоря за това ще навредя на някакъв процес, ама реших, че и без това не знам нищо и колкото и да мисля, пак няма да знам...пък, ако вземе, че спре да става така, няма да имам нищо против.

Та затова ще давам напред. Всеки път при мен е едно и също. Спя и изведнъж се събуждам. Отварям очи и започвам да ставам от леглото, но установявам, че тялото ми тежи стотици килограми. Едва го помръдвам. Тогава разбирам, че всъщност съзнанието ми се "отлепя" от тялото. Но вместо да е леко като перце, както сме си свикнали в сънищата, то всъщност тежи толкова, че се чудя как не засмуква материята около мен. Досега не съм успявала да преодолея тази невероятна тежест, която усещам, гаче ли съм на планета с десет пъти по-силна гравитация.
Да поясня: това се случва само, когато се събуждам в този нашия свят, в който живеем, ако се осъзная на друго място, проблемът с тежестта не съществува.

Последният път много се мъчих да стана, защото в същото време виждах през стъклото на вратата бързо преминаващи черни сенки, които леко ме смущаваха, да не кажа ужасяваха. Чувствах се безпомощна. Исках да стана, но с това китово туловище само успявах да направя някоя-друга коремна преса и изнемощяло се пльосках пак по гръб, а знаех, че трябва да се изправя срещу сенките. В крайна сметка, в мъките си, отворих повторно очи и тогава се събудих по нормален начин. Което не реши веднага проблема със сенките, но поне координацията ми се оправи.

Най-доброто ми подобно ставане беше, когато успях да стъпя на краката си и да се изправя до леглото. Но тежестта си я имаше и аз всеки път се боря с гравитацията зверски.

Как се преодолява тази тежест?

аз съм от четящите.

в книгите пише че гравитацията не се преодолява като опитваш да се движиш по начина по който се движиш в ежедневието.
движението ставало само като поискаш да се движиш. демек с мисъл и намерение

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

аз много искам да се движа, но нищо не става...не знам как трябва точно да искам. По някакъв по-специален начин сигурно?

Сънуването няма да помогне при навлизане във второто внимание. То е следствие от навлизането. Така се опитваш да влезеш през задната врата ама не става. Протектора няма да ти позволи и тежеста все ще бъде с теб.


Тежеста се преодолява като изведеш всички споразумения в които участваш на светло. Споразуменията в които участваш и не афишираш официално ти тежат да станеш.

Ако всичко е на масата ще установиш че споразуменията не са проблем ако са на светло и можеш да си сънуваш колкото си искаш, като имаш стабилни сънища и си ходиш където си искаш.

Някои хора бягат от споразуменията като бягат от социалните контакти. Грешка, където и да избягаш социалните контакти са си в нас. Не се бяга от социалното, а само се изчиства. Всичко на масата, нищо от долу.

Сънуването не е твое действие, а на протектора на второто внимание на духа, на духовната сфера към която принедлежиш. Доката той не се открие към теб и ти не пристъпиш към него ще бъде все така.

Ако протектора те допусне, тогава тоналън на сянката, мозъкът който сънува може да навлезе в света на протектора, ако не те допусне, съответно няма.

ами не знам.... сигурно не като искаш да си вдигнеш задника, а като си го представиш вече вдигнат.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

Ми ше опитвам.
Веднъж си казвах: "Ти си просто енергия, няма нужда да полагаш услия да се движиш"...осъзнавах го и пак такива мъки хвърлях за всеки сантиметър. Представях си че съм в другата стая, но йок. Даже се опитвах да се движа по стандартния начин...като просто се плъзна по някой енергиен поток, обаче пак нищо. Виках си: "Защо бе, джанъм, защо толкоз тежи таз енергия?"

Благодаря, че отдели от времето си за мен.

питаш високо
може и да изкрещиш
не е грешка

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Не ми благодари, не внасяй личен елемент в отношенията ни.

Ето този емоционален и личен елемент е проблема. Той е това за което говоря, той тежи и не можеш да станеш.

Ако имаш проблем с мен излизаш директно срещу мен и си кад.зваш ясно нещата. Няма значение правилни/грешни. Това не е важно. В света на споразуменията всичко е хем правилно хем погрешно.

Заставаш директно срещу емоционалната си връзка която и да е тя и си казваш ясно всичко от игла да конец. Това изчиства нещата.

Иначе носим тежестите си цял живот.

Аз няма какво да науча от теб, излишно е да опитваш...но ти благодаря, че се опита да ми помогнеш.

какво?

По време на сън в тялото ни се образуват химични съединения, които в голяма степен "парализират" двигателната система и де факто ни обезчувствяват. Съществуват с цел тялото да си почине качествено и да му се даде възможност да пренасочи по-голямата част от енергията си в прочистване и обновяване на клетките. Движенията на физическото тяло в съня по правило са присъщи на по-нервни, ъ, пардон - по-емоционални хора, които частично не ги лови "упойката".

Случвало ми се е в просъница да усетя тялото си много тежко, тромаво и непослушно; да лежа с циментирани клепачи – в пълно съзнание – и да се чудя къв ми е проблема. Обикновено след няколко опита за раздвижване тялото ми се събужда и успявам да отворя очи и да се разшавам. Добра работа в тва отношение върши съзнателното учестяване на дишането – хем е по-лесно, отколкото примерно да се раздвижи крайник, хем действа върху цялото тяло, качвайки пулса и задвижвайки кръвта .

Много характерно явление за такива моменти е също и някакъв много силен, необясним страх. От какво – от неизвестното, най-дъртия страх в тоя свят. Странни неща не съм виждала, но не съм се сещала и да се огледам.

При мен са инцидентни случаи. Няколко колеги от ОБЕ-форума обаче са споделяли, че при тях подобни явления се случвали периодично и ги държало по няколко дена до няколко седмици. Ако искаш, иди питай и там, ма не взимай нищо на доверие и много внимавай какви ша ти ги надрънкат, да не те ошашкат без нужда.

п.п.
а като се случи да прекаля с рома, лежа по гръб и слушам горе на тавана паяците как тропат по дъските, дъвчат прясно уловени малки птичета, мляскат и се оригват на пера и вътрешности...

Ейй как се радвам да чета такива неща!

обаче ме притесни, че наричаш туй, дето се опитва да се движи, "физическо тяло". Щото моето определено не е физическото тяло. Все пак успявам малко да стана или да седна и знам, че докато ставам, физическото тяло остава да лежи в леглото. Може и ти си изпитала същото, но без да се "отлепяш" много, по-скоро да си останала много близо до физическото си тяло?

Но ще пробвам да дишам.
търсих катринки досега и точно ей така го усещам.


и ей така ставам, ама по същия начин:


За страхът е точно така и при мен. Страхът ми е свързан със страха от смъртта. Осъзнавам, че се отделям от тялото си и това ме кара да изпитвам див ужас и страх, че няма да мога да се върна. Веднъж си помислих, че мога да се изгубя и да забравя, че имам тяло и да не успея повече да се върна.Това също не мога да преодолея.

И сега въпросът: какъв е този форум?

Откровено казано, в тея моменти изобщо не ми идва на акъла да се чудя кое тяло къде ми е. Искам само да успея се задвижа нормално и чисто материално.

Но смятам тоя страх за някак нормален. Чисто физически инстинктите ми съобщават, че СТАВА НЕЩО

ОBE (Out of Body Experience) - форум

Предубежденията са част от тази емоционалност и предварителна нагласа.

Няма никакво значение дали има или няма какво да научиш. Ти си предубеден.
Това е същата емоционална обвързаност която приковава.

Сигурен съм, че ако кажеш още едно изречение пак ще потвърдиш емоционалната си обвързаност/необвързаност към някой или нещо. Това е проблем. Който и да си какъвто и да си е без значение когато си така обвързан. Това стеснява периметъра ти и си вързан.

Предложиха ти практика и ти се зарадва. Протектора на духа не признава практики и химикали. Ако това го разбереш ще имаш напредък, но ти търсиш рецепта която пасва на начина ти на мислене в света на консенсуса.

Консенсусния свят си остана такъв и той е отделен от духовния. Ако с консенсус се влиза в духовната зона нямаше по пирамидите да има зверове които да пазят зоната на духа.

Това което ти предложиха обижда духа ти, и жалкото е че ще го приемеш защото си го търсиш според нагласите от света на споразуменията.

Много благодаря за линка...сега има да чета.
Па и книги по тематиката малко пак трябва да почна да чета, че я занемарих. Колкот и да са правя, че таквиз неща няма, те току ме боднат в очите.

Точно за този страх бях чела преди време някъде (май в тибетската йога на съновиденията ли), че той да - естествен е, както страхът от смъртта е естествен, но единственият начин да се преодолее е като се пренебрегне и действа, защото всъщност това е само тренировка и реално опасност няма. Там си спомням също, че пишеше, че няма такова нещо, като да не можеш после да се върнеш в тялото си - това било естествен процес и искаме или не, щели сме да се върнем. Явно всички ги е шубе, че няма да могат да се върнат. Ся в Кастанеда други неща пише, макар, че те се отнасят и за други случаи де.

Но засега предпочитам да си се страхувам... не че като предпочета да не го правя, ще спра.

това, което ме зарадва, беше, че и други споделят моите преживявания.

не се изразих правилно.
Мога да науча много неща от теб, но не чрез това, което казваш.

Този ужас винаги го свързвам с вибрацията, която усщам, сякаш всичко около мен е наелектризирано, като трансворматор или нещо такова, и всичко наоколо бръмчи ...
прекият ефект, от което е , незабавно събуждане!

Силата е нищо без контрол.