Доктор СОКРАТЕС - R.I.P.

Отиде си един от най-великите футболисти които някои от нас са гледали на живо (макар и пред телевизорите)

Почивай в мир

Лека му пръст
Много голям техник, страхотен играч

Натъжих се при тази новина.
Голям футболист!
Вечна му памет!

За съжаление аз съм го гледал само на архивни записи, но много съм чел за него, баща ми ми е разказвал също. Голям играч е бил, но така е - никой не е вечен. Бог да го прости.

Отбора на Бразилия от '82 и '86 беше нещо ФЕНОМЕНАЛНО!!!

Фалкао, Серезо,Едер с магьосниците Зико и Сократес през 82 и после през 86 с Алемао, Жуниор, Мюлер и Карека и пак Зико и Сократес-БАСИ ОТБОРИТЕ!!!

82 не си го спомням много много, но 86 го гледах,макар и невръстен фарфалак и си спомням че Бразилия играха ЕБАТИ футбола, нема такъв футбол измислен въобще, даже после като ставаха шампиони през 94 и 2002 изобщо не ме кефеха толко както през осемдесетте.

RIP Докторе и благодарим за спомените!

Почивай в мир докторе. Един от най-талантливите играчи, които съм гледал макар и по ТВто.

«Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!»

Много голям беше! Като стил на игра (поне за мен) абсолютното превъплъщение на бразилската футболна философия - 100% Joga Bonito - от душата и за душата. Единствено Жоел Батс сложи ръка на пътя му към мястото сред най-големите футболни величия.

Мир на праха му!

_____

Няма такъв отбор като БРАЗИЛИЯ 1982 !!! Най-великото СП в живота ми завинаги! R.I.P El Doctor

Един от първите мачове, дето ЕВЪР съм гледал. Нищо не помня от играта и головете, но драмата си я спомням. Бях за Франция. Е са настръхвам като гледам това.

Пуснах да видя какво си дал, но не издържах и спрях... Италия '82, Франция '86 и Аржентина '90 са ми като пирони в сърцето. Мачът с "божията ръка" и полуфинала Англия - Германия 1996 наред с тези трите са моите лични трагедии на ниво национални.

_____

Абсолютно съгласен.

86-та мача требваше реално да завърши към 8-3 за Бразилия, оня нещастен пудел Батс си изигра мача на живота неговото мами.

90-та германците станаха най-смешния шампион евър с гнусната дузпа на Бреме, да го забременат три слона дано...

Иначе в мача с Божията ръка аз виках за Аржентина така или иначе...

абсолютно, 90-та беше моята лична трагедия, а 86-а най-добрите спечелиха От 82-а имам много смътни спомени. Другите трагедии са ми 2:3 на нашите от Швейцария и Франция - Матераци
Доктора не си го спомням като игра, само съм чел за него.

R.I.P.

Много хубав коментар под е тоя клип:

[линк]

The best national team ever put together by any nation, any time in history. A team that never won a world title; something history will be ashamed of and will never be able to explain. A team that played football so easily, it looked like an orchestra. A symphony orchestra conducted by a genius. The maestro Socrates. Rest in Peace, Doctor

Мир на праха му ...

Един от най-техничните и елегантни халфове, които съм гледал. Бразилия на Теле Сантана на СП 82 и 86 играха изключително красив и атрактивен футбол, но просто нямаха късмет (през 82-ра и вратар). Никога не съм им бил почитател, но онзи отбор беше нещо изключително.

Жалко за Сократес, но алкохола не прощава (по-рано през годината си беше признал, че има проблеми с алкохола) на никого...

Аз имах естествено предвид осминафинала Бразилия - Аржентина. И въпреки това бях за Гаучосите на финала. Нямаше и как иначе, след такива полуфинали... Смятай значи колко са ми черни италианците.

_____

Се съгласявам с теб...
Аз явно съм малко по-голям, 'щото '82 бях фърфалак и гледах световното на един лагер на Орешак и тогава спомените ми бяха малко по-бегли, но въпреки това завинаги запечатани в съзнанието ми ще останат Зико, Сократес и компания...
И наистина - титлите години по-късно не можеха да скрият усещането, че магията вече не е същата...

БЪДИ РАЗЛИЧЕН - БЪДИ ГРАМОТЕН!!!

Настръхвам като го чета, връщам се в спомените ми назад и... се просълзявам,мамка му.

Имам бегли спомени от СП 78 (най-вече от мачовете на италианците - нямам идея защо ), но СП 82 е любимото ми СП и лично мое мнение е, че това беше най-истинското и вълнуващо първенство. В 1/4 финалната група на мача с Италия, когато имаха нужда от едно реми и нищо повече, бразилците не преставаха да атакуват и просто попаднаха в капана на хитрите италианци. Това е един от най-хубавите и незабравими мачове и категорично в топ 5 на СП, които съм гледал. Мисля, че точно Сократес имаше възможност да изравни за 3-3 в последната минута, но Дзоф виртуозно спаси. Добре, че имаме спомени от това славно време.

тоя ма4 го имам на ДВД

Е то аз го гледах в ютюба вчера, целия на части.