Страхът от Бога

Днес сутринта си четох малко от Стария Завет - 3-то Царе, 13-та глава. Случката, в която един пророк от Юда отива в Израилевото царство (тъкмо наскоро отделено от Юдовото, с цар Еровоам), за да пророкува срещу идолопоклонството установено от цар Еровоам. На пророка е заповядано да отиде да пророкува ... и същевременно да не яде нищо, нито да пие нещо в престоя си там, както и да се върне по друг път, а не по този, от който е дошъл. Така и сторва. Но, случва се един друг пророк отива при него и му казва, че Бог бил казал да му отиде на гости и да яде и пие с него. Лъжейки го. Така първият пророк се подлъгва и отива на гости в този град (за който Бог му е заповядал да не остава там). Съответно когато си тръгва - по пътя го среща лъв и го убива на място ...

Прочетете си главата. Интересна е.
Разбира се, това не е единствената случка от Библията, която е така "фаталистична". Те са много ... И отново ме наведе на мисълта за светостта на Бога, страха от Бога и послушанието към Бога. Както и затова, че на мен сякаш много ми липсват ... тези характеристики и може би и затова Бог не ми говори (един вид щади ме).

Освен това, днес ми пратиха един клип- който е сбор от части от проповеди за страха от Бога.

[линк]

Та ме накара да се замисля и той ... Вие какво мислите - наистина ли днешните християни малко се страхуваме от Бога? Зачитаме ли Неговата святост ... осъзнаваме ли я всъщност? А после - живеем ли някъде там близо ...? Аз лично мисля, че съм доста далеч.

Защо трябва да се страхуваме от Бога - че нали Бог е любов ?

Доста вярно. Ние вярваме, че Бог съществува и че ни вижда, но не вярваме, че наказва на земята. Някак сме почнали да вярваме, че Бог е по-"добричък" отколкото е бил в старозаветни времена, когато, изглежда, не е цепел басма никому. Изгубили сме страх от Бога. Поне в голяма степен.

Коля и беся
[линк]

Така е, да. Сякаш приемаме че Бог ни е оставил да правим каквото си искаме. И само в моменти на трудност се сещаме да му искаме Му искаме помощ. И забравяме че всичко е в ръцете на Божия промисъл, и че Бог наказва, както каза Глишев.

Ех този вехти завет! :)

Как се съчетава страх от Господа с безмерна Любов насреща? Тези които престъпват закона Господен, просто не би трябвало да усещат Любовта. Спокойно! Докато я усещаш в себе си, не би трябвало да те е страх от наказание :)

А тия от клипчетата в линка не ги гледай, щом толкова говорят за страх от Господа, значи не им е чиста работата ;)

В този ред на мисли, целия стар завет е пропит с мисли за страх от Господ. Какво ти говори това? Може би не са били толкова праведни като човеците после, та са усещали само страх от Всевишния. Та има... хмм.. Някаква еволюция човешка такава, та да усетят Вселюбящия в новия завет

(Това не е ли по-скоро притча за глупоста? Пророка го подлъгали с манджа изпускайки интересния шанс за пророкуване по заповед Господня?)

Before enlightenment, chop wood, bring water. After enlightenment, chop wood, bring water

Не става въпрос просто за страх. Нито пък е отрицание на Божията любов. Друго е ... Явно нито си чел този текст от Стария Завет, нито пък си чул какво казват в клипчето.

Става въпрос за това, че Бог е свят. Той не се е променил ни най-малко в Новия Завет. Просто се е разкрил повече.

Християнин ли си? :)

Може би съм се подлъгал от "Вие какво мислите - наистина ли днешните християни малко се страхуваме от Бога?"

Става въпрос за това, че Бог е свят. Той не се е променил ни най-малко в Новия Завет. Просто се е разкрил повече.

Е нали и аз казах, че Бога си е същия но в миналото хората не го "виждали"/"чувствали". Не мисля, че е по-разкрит или нещо такова, тъй е абсолютна величина. Въпрос на внимание от страна на хората ;)

Християнин ли си?
Ммм не точно... Агностик съм (с тенденции за Християнски Гностик) но споделям някои Християнски ценности. Ние, Гностиците, правим разлика м/у истинския, сюблимен Бог който е отвъд всякакви човешки представи (Монад) и създателя на този грешен свят, Демиурга. Водим се за най-най-първите Християнини и вярваме, че Христа е много погрешно разбран Абе... Еретици!

Before enlightenment, chop wood, bring water. After enlightenment, chop wood, bring water

Нещо се обърках - гностик или агностик? Има малка разлика...

с тенденции за гностик :)

За да си Гностик, трябва да си първо Агностик (нещо като фундамент)

Before enlightenment, chop wood, bring water. After enlightenment, chop wood, bring water

Ние сме деца на Бог и страх е по скоро страхопочитание.
Но Бог раздава шамари,на синовете си,за наше добро!И от обич,за да не погинем.

А кой е фундамента на агностицизма?

Common sense?

Before enlightenment, chop wood, bring water. After enlightenment, chop wood, bring water

Гностици-агностици, езичници-атеисти... как па не се намери един да проверява думичките преди да ги пише.

Коля и беся
[линк]

В светлината на този текст, си мисля, че Бог говори на всички ни, не само на вярващи, не само на християни. Но, да кажем, в случая имаме безусловно вярващ в Бога човек.
Той трябва да изпълни определена задача по определен начин - има само един правилен начин, и той, съобразно познанието си за Бога, получава прозрение как да действа /Бог му "говори"/. Тръгва си по задачата човекът, изпълнява си я, както трябва, отклонява изкушението /поканата на царя/ оттам, откъдето е най-логично то да дойде, поема си по другия път /както му е наредено/, задачата успешно изпълнена, дава си малко почивка, преди да приключи напълно /да се прибере в града си/, и точно тогава изкушението да престъпи забраната, му се появява отново, този път в лицето на "неоспорим" авторитет - друг пророк, който го подлъгва, че също изпълнява Божиятя воля. Дилемата на човека е: дали да отклони изкушението, колкото и авторитетно, аргументирано и неоспоримо като Божия заповед да изглежда, или да се подчини, без да допуска, че другият пророк може да лъже? Тоест, да не слуша Бог в главата си, да измени на първоначалното знание кое е правилно и кое не. Човекът не е информиран /от Бог/ за трагичните последствия от неизпълнението, което обяснява донякъде лековерието му, но не го спасява от крайния резултат - променя първоначалния план под "авторитетен" натиск, доверява се на друг да му определя кое е правилно, кое - не, вместо да се сепне, че ако е трябвало да се отклонява от пътя си, то Господното слово /за невярващите - съвестта/ пак би му проговорило лично. В резултат - право в ноктите на лъва.
Чудя се, дали божият човек, докато берял душа, си е помислил "Кой ме дявол караше да се водя по акъла на оня!"

Хубава притча - за лековерието като липса на страх Божи. Като се замисля над себе си, май честичко са ме яли "лъвовете", за другите християни не знам.

Мда, проверил съм :)

За да бъдеш гностик, трябва да се отречеш от догмите на атеизма и теизма, като първа стъпка :) от "без знание" + само с вяра => Интуиция и вътрешно просветление => Gnosis

Before enlightenment, chop wood, bring water. After enlightenment, chop wood, bring water

Хубава притча - за лековерието като липса на страх Божи.

Ами не може ли да е точно обратното. Сама споменаваш "авторитета" на друг пророк. Всъщност лековерието ми прилича на наличие на прекалено много страх и прекалено малко вяра.

[линк]

Всъщност лековерието ми прилича на наличие на прекалено много страх и прекалено малко вяра.

Да, де. Нали "лека-вяра"? Младият пророк, по-неопитният се подлъгал по стария пророк, местният, опитният, който ехеееее, откога говори с ангели! Не повярвал на Словото, подчинил се на поканата от страх да не сбърка:

18 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

Чудя се, защо старият пророк е тръгнал на своя глава да лъже човека?

Лука 11:9
И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

някои не си го искаме наказанието и не ни го дават!

Никос Казандзакис е един малоумник, чиито тези могат да впечатлят пъпчив тийнейджър, ма дотам.
Не го тикай като довод - " ресто - не струва" / Банскалийчето/