Изкуство 2

В края на 1876 г. Клод Моне работи в Париж върху претворяването на ефекта на мъглата в живописта. За целта много подхождат водните изпарения и пушекът от парните локомотиви. Художникът наблюдава как кълбетата пара придават на въздуха гъстота, дълбочина, форма и цвят.
Той наема едно ателие до гарата Сен-Лазар и прави много скици, но неудовлетворен от резултата, решава да рисува в самата гара.
За да осъществи своя замисъл, Моне облича най-хубавия си костюм и риза с дантелени маншети, взема бастун със златна дръжка и отива при началника на гарата."Аз съм художник."- представя се той, като създава впечатление на известен и признат майстор. Началникът смаян от неговата елегантност и убеден, че си има работа с важна персона, изпълнява молбата на посетителя. Железничарите задържат с половин час пристигането на влака от Руан, защото на художника му трябват вечерни цветове. Огнярят хвърля повече въглища в пещта, за да може дима да излиза на кълба. Когато Моне завършва работата си, всички ниско му се покланят.
Художникът изобразява архитектурата на гарата, металната конструкция на стъкления покрив, обръща внимание на прозрачността на стъклото и на мъгливия ефект на отлитащата пара. Той прави серия от 18 картини, показващи гарата Сен-Лазар, като по този начин доказва, че на импресионистите е много близка идеята, която гарите и влаковете символизират.Те не само свиват пространството и намаляват разстоянията, но пораждат нови емоции у пътниците и хората, които наблюдават пристигащите и заминаващи влакове.





Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.

има нещо общо със железничарската стачка
или така ми се струва?

ПП по темата: Прекалено съм ограничена за да коментирам

Просто изкуството също отбелязва техническия напредък.
А като лаик/неспециалист/ се наслади на картините, които могат да те пренесат в епохата на парните локомотиви, да ти създадат усещане за гара, за пътуване с влак, за радост от посрещане или тъга от изпращане.

Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.

Никога не съм си представял, че имаш такива подробни знания за история на изкуството.
Тази гара си е и сега почти същата според мен. Преди десетина години я обикалях да търся багажното отделение.
А Моне ако беше жив сега, щеше да нарисува гарата и пушека, че и каквото му поискаш по спомени. ОСобено ако разбере цените на картините му какви са. Ще те нарисува дори като русалка, която излиза от мъглата и се качва на влак от бъдещето.

Поздрави

Как видя гара в тъз пушилка не те знам!
Чудя се и аз къде може да е багажното отделение...
Ти намерили го?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Ако не бяхте ти и Моне никога нямаше да узная къде е края на линията...виждам го на първата картина...
Благодаря ти Соф!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Да, мисля че е същата гара, от там тръгват влаковете за Нормандия, където е Руан.
Багажното е вдясно като влезеш от централния вход на гарата, а не откъм коловозите
Питах един черен, и той ми го показа. Тогава валя дъжд като изведро в Париж, та Шанзелизе минавахме с лодки.

Поздрави

мъглата е откритие на романтиците :)

фридрих, 1818, разхождащият се над море от мъгла:



търнър, 1842, лодка в снежна буря:


едната май е в хамбург, другата е в тейт модърн. или там беше последно.

Така може, защото на картината аз ни виждам никакъв черен, освен това и не вали дъжд.
Ако не валеше не ти виждам как ще намериш багажното...
Какви лодки...да не бъркаш годината с когато гарата беше залята?


Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Мъглата е символ на невежеството, на ипокрипността, неяснотата.
Не ми е любима тема.

А Слънчицето на какво е символ, Слънчице любимо?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Прекрасно есе... за петокласник. Някое от децата или внуците ли го е писало?

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИИ!!!

Писала го и нежна, чувствителна и лирична душа, възрастта няма значение.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Светлина и Любов
Слънчевите изригвания и последствията за резон.

Джеймс Уислър
Ноктюрно в синьо и сребристо: Челси 1871г.


Ноктюрно в сиво и златисто:Сняг в Челси 1876г.


Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.

А трийсетина години по-рано Търнър (от който Моне се е учил за някои неща) е обсебен от скоростта на треновете:


Дъжд, пара и скорост- голямата западна железница.

И ако влакът и релсите все пак са разпознаваеми, пита се де е заекът


Everything is a mirror...

Мъглата е силно въздействаща и най-вече лесно се рисува.

На гарата в Перпигнан (Фр.) по време на залез слънце Дали получава халюцинации или както сам казва просветление, които го подтикват към изучаването на космополитическото и историческо значение на мястото.
За него гарата става Centre de monde и в продължение на 2 год., от 1963 до 1965 год. работи по тази тема, една от най-значителните в творчеството му.

По една картина на Моне "Японският мост" има схема за гоблен.
Не съм сигурна дали се нарича точно "схема"?!

Картината на Търнър "Дъжд, пара и скорост" е рисувана през 1844г.На платното е изобразен локомотив и вагони, минаващи по моста Мейдънхед над Темза.Самият мост е бил построен през 1839г., когато строителството на жп линии в Англия едва започва.Даже през 1842 година кралица Виктория лично пътува с първия влак по току-що построеното разклонение на Голямата западна железопътна линия.
За картината на Търнър, английският романист Текери се произнася така:"Влакът лети право срещу нас! Зрителят бърза по-скоро да го разгледа, защото знае със сигурност:той всеки миг ще излети извън рамките на платното..."
Търнър като гениален пейзажист създава впечатлението, че влакът изскача от дълбочината на пространството, изпълнено с пара и дим.Очертанията му се размиват и детайлите се сливат в едно кафяво петно, като се получава усещане за скорост.

Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.