OFF - оцеляване

Темата ми беше предизвикана от твърде малкото позитивни новини по света и у нас. И не само - агресията сякаш е скочила в пъти, както и масовото изкукване.
Наблюдението ми е пряко и емпирично във времето. Работила съм с хора през годините, с малки прекъсвания и личния ми опит говори за покачване на скАлата на всичко, което е със знак минус.
Знам, ще кажете - ама то криза, рецесии, сваляне на правителства, граждански войни, глад, природни бедствия и прочие.
Съгласна съм, но аз лично смятам, че голяма част от това, което се случва около нас се дължи и на това, което излъчва към околните всеки един от нас и когато сумираме тази масова психоза, негативизъм, песимизъм и очакване на всичко да става по-лошо, то тогава в личен план ще стартира точно това и когато сумираме личния план на всеки, мислещ така, знакът минус се появява и пред световния план.
Винаги съм смятала, че това, което пръскам се връща умножено към мен . Пробвала съм и то върху горките хора, с които работя. Един ден бях кисела, депресирана, замислена и 90 процента от човеците, които имаха нужда от мен, бяха изкукали, кисели, капризни и гадни с мен.
Естествено, на следващия ден бях пълната противоположност и о, мон дию, вервайте ми, всичко около мен беше елхи, Жужета, Коледа и Снежанка накуп.
Отделно от всичко горенаписано имам още един казус за вас - когато нещо/някой ви дразни основателно, какъв е начина да излезете от дразнението, като на всяка цена се борите срещу него или просто го игнорирате?

В този клуб се бях зарекла да не пиша, но на теб не мога да ти устоя.

Та - бях задала подобен въпрос на едно друго място в нета и ми бе отговорено - човек получава това, което може/ е в състояние / има капацитет / е готов / желае да понесе.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

........така е, няма феромони, тия дето излъчват любов и секс, хората спряха да се чукат и озверяха ....ужас и по зле ще става,мани ....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

За да ставаме по-силни, трябва и да бъдем предизвиквани, да бъдем поставяни в трудни ситуации, които да правят черепа ни по-твърд и устойчив на удари.
Що се отнася до прагът на търпимост - да, той е различен за всеки - един е гледан в саксия и пищи от най-малкото нещо, друг от малък гледа как любими хора отиват в небитието и се налага да превъзмогва загуби. Защо е така?
Мамка му, не знам, а и не губя време да скубя коси, докато си задавам излишни въпроси, като през туй време мога просто да се радвам на хубавите неща и да зачерквам по-бързичко гадничките.

Аз откак излъчвам ебливост, все каймака на правещите божествен секс мъже обирам.

когато нещо/някой ви дразни основателно, какъв е начина да излезете от дразнението, като на всяка цена се борите срещу него или просто го игнорирате?

Вглъбявам се в себе си и ако съм откровена спрямо самата мен, намирам съвсем точно причините за раздразнението си.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Вглъбявам се в себе си и ако съм откровена спрямо самата мен, намирам съвсем точно причините за раздразнението си.

Постижимо ли е? В смисъл дълго време ли стоя в етапа на раздразнението?

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

....ами тогава кво си губиш времето с щуротии тук, да ни караш да мислим рано, рано ....за световният мир и омраза

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Колкото е нужно, защото Егото ми е лукаво.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

По принцип, вече успявам да направя разграничение между нервност, която води до безпричинни раздразнения понякога и си е мой проблем и от която се опитвам да предпазя близките си (не винаги успявам, но поне е за кратко и умея да се извинявам, ако се стигне дотам да има нужда) и раздразнение, което е основателно за мен, има си причина и конкретен адресат. Казвам си ясно и точно или поне давам вербален израз на това, което ми създава дискомфорт. Не обиждам, но понякога откровеността ми не се харесва... За сметка на това не се случва често, пък и хората около мен знаят, че съм ведър, добронамерен и по принцип слънчев човек, в чиято компания имам основание да си мисля, че се чувстват добре... Но обичам проблемите да бъдат изяснявани- не удавени в излишни многословия, но поставени на масата и добронамерено обсъдени. С годините разбрах, отначало силно изненадана, че има хора, които ненавиждат този подход, както и директния сблъсък или даже просто най- обикновен спор. С тях трудно влизам в синхрон...

Има и дребни, но зловредни за едни отношения раздразнения, които отдавна съм се научила да игнорирам, така че чак ми е чудно, когато разхвърляните от мъжете чорапи, примерно, могат да бъдат повод за разговор, че и за дразнене. Свикнах да си мисля, че мъжете просто са си такива в голямата си част и съм установила, че ще ми коства по- малко време да прибера нещо и да почистя след, отколкото да го дискутирам (чорапите и разхвърлянето бяха само един дребен пример) и да се самонахъсвам обсъждайки го.

А усмивката по принцип е заразителна като прозявката. Има и десетки народни поговорки, в които простичко, но мъдро се говори за доброто, което се връща, за благата дума и т.н. Но... има и хора, у които усмивката на отсрещния събужда скепсис, завист, даже лека неприязън, тълкувана в тези тежки времена като едва ли не натрапване на благоденствие. Ала, в края на краищата, усмивката има и автосугестивна роля- нахлюпваш я и по някое време вече си я забравил да си стои там и, ако не я превърнеш в гримаса, току- виж си я усетил като нещо естествено и необходимо...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

откак излъчвам ебливост .. това, което пръскам се връща умножено към мен .. все каймака на правещите божествен секс мъже обирам

Бааахмааму и как е ? Сподели .. до колко стигна в умножението ..

Back in Black

... твоите теми често ми докарват многословност, да ти се не види.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Ако говорим за настроенията вътре в някаква затворена общност ,екип и т.н -нормално е да се прихващат от останалите подобно на настинките,независимо дали само кофти или пък не.Това натоварва тези ,които стоят по-горе в йерархичната структура с по-голяма отговорност и с достатъчно жокери по обратната връзка за това как повлияват микроклимата вътре в екипа и въобще по какъв начин оползотворяват отговорността на бъдат писани и/или неписани лидери.
Но това са си отдавна известни неща ,залегнали в учебници по мениджмънт ,става ли дума за работа с хора,отколкото мистериозни обяснение за развновесие на добрата енегия в природата.

Ако говорим за обществото пък като цяло-общовалидните изводи не са толкова лесни за обективно извеждане,ако се дистанцираме от вечно модната тенденция за мрънкане на ср. стат. българин.
Ако нещо/някой ме дразни -тогава отиваме към 'честен диалог" -очи в очи-никога не изключвам възможността ,че другата страна е по-обективната.И оттам -поправки.Ако пък ли не - вземата се мерки.Игнорирането или криенето не са добър подход за решаване .

= = =
Сравнително скоро ми направи кофти впечатление друго- майките с бебешки колички- бутат ги с едни такива измъчени,недоволни физиономии-все едно тикат трудовашки колички по баир-..
Е това няма как да ме радва ,като се пробвах да си го обясня

whiplash

Хихихи, ти разкости и нюансира черно-бялата ми тема във всички цветове на дъгата.
Между другото, по принцип не обичам да чета дълги постове, но на твоите и тези на Импулс стигам до края, признавам без бой. Обаче виж как двузначно ми прозвуча признанието.
Инак, естествено, че има хора с които не си заслужава и има такива, с които си заслужава да опъвате кривите краставици до пръсване.

Ти си умна, на теб е простено, пък и има какво да кажеш.

А бе, да ти кажа, опъването до пръсване не понася на всички, затова гледам да опъвам по- внимателно. Усетя ли в погледа, в жеста, макар и малко нетърпение и раздразнение, разбирам, че е нужна лечебна пауза... Но едно от нещата, които най- много си харесвам, честно казано, е че съм винаги готова за диалог и отворена към това да ме убедят, че може и да не съм права. Ей на, пУФалих сА пък.

Ако се напна още малко, 'найш колко още нюанса може да се извадят от тази ти тема, но съм малко въздушно- разсеяна в момента.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Много добре синтезирано.

Аз разбира се не мога да се включа при чорапите и прочие неща, които събирам след... но донякъде си права и там. Тоест права си съвсем, че някои дреболии е по-добре просто да не се коментират след стотния път примерно, но тази граница е много индивидуална и е много важно да не се преминава във вид "разглезване".

"С годините разбрах, отначало силно изненадана, че има хора, които ненавиждат този подход, както и директния сблъсък или даже просто най- обикновен спор. С тях трудно влизам в синхрон... "

Имам няколко пресни такива случая. Ако са ми важни хората се опитвам да бъда безкрайно дипломатичен, но въпреки това поставяйки проблема много ясно. Някои личности просто не могат да се конфронтират директно с проблеми и винаги мрънкат бягайки по тъчлинията. Когато същевременно не успеят или не си дадат зор да ми покажат поне, че разбират, че ми е важно това, което говоря - минават в графата предстоящи бивши приятели или директно бивши приятели.
Аз съм Дева и обичам нещата да са ясни и структурирани. Полуизказани неща и някакви теми висящи във въздуха без да бъдат засегнати просто са ми противопоказни.

Благодарско за високата оценка. Връщам Ви я леко, с пиниз.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Аз съм Дева и обичам нещата да са ясни и структурирани. Полуизказани неща и някакви теми висящи във въздуха без да бъдат засегнати просто са ми противопоказни.


Аз съм Телец, благодаря. Мисля, че прекрасно разбираш колко важно ми е горното и на мен.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

... поне за мен: когато си разбрал какво е в едни отношения, например най- интимните, в един момент да се настани неслучването, да се изправиш пред нещо, което за теб е твой личен провал, да се сблъскаш с непробиваемата стена на наистина съществените разминавания, защото на един Телец (вероятно и Дева) малките камъчета не му обръщат колата, тогава започваш да гледаш хептен на едро и разбираш колко е тъпо да хабиш и минутка за неща, които не са важни, мамка му. Отношенията нямат нужда от дребна цедка.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.