Самоубийствени мисли

Нека обърнем нещата в положителен план. Нека се погледнем пред огледалото и си преставим, че всичко е наред и сме щастливи. На всеки наш лош спомен, да поставяме добър. Как става ли? Лесно е.

Пренасяме се в детството. Там вече сме господари, а не роби. Ти си силно и хубаво дете. Чувстваш, че си нещо повече над останалите. Триеме всичките спомени оттогава, че си с грешно ДНК и си представяме, че си с Божествено. Навсякъде около теб лъха топлина, светлина, красиви звуци и подвиквания и аплодисменти насочени към теб. Всички ти се възхищават и ценят, а ти не разбираш какво говорят, защото си още малък,но запаметяваш всяка дума, защото си гений дете и чувстваш любовта им насочена към теб. Имаш прекрасна и постоянно усмихната майка, пълна с енергия, отделяща ти внимание и ценяща твоето присъствие, разбираща те и прославяща те. Имаш интелигентен баща. Добре сложен, но не мутра и никога неказващ лоша дума за теб, никога незаканващ ти се, обикновенно въздържател, държащ се хуманно и искренно към всички и умен също.

Да. Живееш в охолство в просторен дом, а не в някоя мизерна къщурка с гаден кенеф, старци около теб и отходни от канализацията миризми. Бабите и дядовците са някъде надалеч, защото са вече стари и вие сте заедно само. Имаш и братя и сестри, които освен, че те обичат и ти се доверяват, и ти дават всичко което поискаш и те гледат с възхищение, защото осъзнават колко безценни са твоите гени.

В училище отдалече си личи, че не си мухльо. То си си надарен и пристъпваш красиво, и си красив и снажен и добре облечен. Винаги спретнат, просто изваян и всеки косъм от теб си е на мястото. Гребен да вземеш и на мига косата ти сама се подчинява на новият перчем. Панталон да обуеш и той се изглажда по теб. Ти си хубав и прекарасен и дори може да се подиграваш на околните деца колко са глупави и винаги ти се разминава, защото си божествен.

Сред момичетата си чаровник и всички те търсят. От богато семейство си и имаш доста джобни за харчене. А си и талантлив, спортуваш когато искаш, но винаги си в супер форма, имаш и луксозна кола после, а от 16 годишен живееш в самостоятелно жилище без родителите да те притесняват.

Всички са доволни от теб и винаги в настроение когато те срещнат.

Но истинската промяна е в теб. Не си мекотелото, гадното ДНК създание, идиота и лигльото, а си супер надарен. Още от дете си прекрасен, съвършен, симетричен, изваян като Аполон със всичките му атрибути в повече на мястото си. И никога не ти е студено, а винаги усещаш божествена топлина и Сила.

Правиш каквото си искаш. Ходиш където си искаш. Учиш каквото си искаш, а всичко ти се отдава и си отличник навсякъде и все те хвалят. Задоволяваш всеки свой каприз и желание. Жените за теб са за забавление, не само предмети, но и същества пред които може да докажеш божествеността си и своят потенциал. Всички си падат по теб. Всяка си пада по теб. Винаги.

Работиш каквото искаш, но в повечето време Интелектуален труд. Това не ти пречи да строиш къщи и всякакви видове постройки и да вдигаш по 5-6 торби от 50 кила на веднъж. Те се скъсват иначе, може и повече да носиш.

Слънцето, дъжда, облизват тялото ти и винаги си доволен от всичко, защото притежаваш съвършенно ДНК. Говориш с Духове, извънземни и всякакви Висши сили. Пиеш, дрогираш се, и нищо ти няма и все си добре и все попадаш от прекрасно в по-прекрасно състояние, защото гените са ти съвършенни.

Поглеждаш се пред огледалото и разбираш какво е света. Света си ти и твоето божествено ДНК дадено ти от самият Бог да го използваш за удоволстие и щастие и на себе си и за хората и за всички.

Спомни си с какви нищожни гени си и промени всичките си спомени в позитиви. Спомни си, че не можеш Нищо и Никой не те харесва и обича и си представи точно обратното.

Погледни се в огледалото и се излъжи за миг. И след като си бил Божествен, от какъв зор искаш сега да съществуваш като мекотело и гадост и всякаква отвратителност?

Представи си, че всичко това може да получиш сред Смъртта? Или може би преди точно в мига преди да се Самоубиеш?

Би ли поискал да си Нещо или просто се понасяш в гадните гени. Избора е твой.
Най-добре е да се самоубием. А това се постига като си измислим положителни неща, които никога не сме изживяли и никога няма да изживеем.

Да благодарим на Психолозите, които ни научиха на това.

Я, ама ти си имал писателски талант!

Престани с тези приятелски и любовни признания за това колко съм велик.

Явно не съм те хокала досега достатъчно, та да разбереш разликата между хвалене и хокане :-)

Ама ти и да хокаш ли можеш? Ще се уплаша тогава.