Всички пътища

Всички пътища са одавна начертани. Няма за какво да пишеш и да си Измисляш нови. Просто няма смисъл. А всеки път води до един и същ край, огънят и пламакът на Ада и на разграждането чрез Енергията.

Разбрах, че като малко дете се мъча да чертая пътечки по пръстта, и да откривам форми и нови пътища и предизвикателства. Но всичко е било илюзия. Илюзия, че откривам нова насока. Илюзия.

Просто ме е било страх да поема по истинските пътища напред, защото всеки път изгарям все повече и повече от тях. Все повече и повече се разграждам, ако поема по пътят на Истината.

Защото истината е, че това е Ада и колкото повече шаваш, толкова повече преставаш да съществуваш.

Избора е не кой път да поемеш, а дали като малко дете ще поглеждаш с наведен поглед земята и ще си представяш в пепелта, нови пътища и нови възможности и ще си играеш с пепелта на одавна умряли тела и души или просто ще поемеш напред към нищото.

Защото пътят е просто път. Път към Ада.

Писането е просто чертаене в мъртва прах на илюзия, а пътят просто те чака.

Детето нарочно се лута, нарочно мечтае, за да не поеме по пътя, който ще го унищожи. Но дори и дете, то знае, че всеки Истински път води към Ада.

Понеделнишки да облъчваш с такива мисли е доста грозно според мен.

Аман обаче от такива мрънкащи човеци. Все друг ви е виновен, все друг ви чертае пътищата и пътеките, а вие сте жертви на този друг и обстоятелствата, които той ви създава, за да ви е гадно.

Аз също бих искала да мога да си позволя подобно мислене, но за жалост...нещо ми пречи. Не го знам още какво е това нещо, но открия ли го, ще го изкореня и почвам да мрънкам и аз, на пълен работен ден.

Има вълшебство в пътя на всеки от нас, ти го наричаш предначертаност, но обикновено ни е предначертано да тръгнем по един или друг път и смелостта е да можеш да поемеш отговорност за пътищата, по които избираш да вървиш.

Можеш и да не си смел, разбира се...можеш просто да си недоволен и да тровиш света и близките си с отровата си, мслейки си, че им отваряш очите.

Style is the Answer to Everything.

Естествено, че за Глобалните причини са виновни Глобални фактори. Естествено, че Глобалните фактори са Пътят.

Вълшебството не съществува. Ти навеждаш глава като малко дете и чертаеш в пепелта на одавна мъртви души фигури и ги смяташ за живи.

Отговорност, смелост. Глупости лишени от смисъл. Празнодумство.

Няма смели хора. Няма и отговорни на този свят. А в 21 век няма и идеалисти.

Глобални причини? Себе си ли глобализираш? :) За собствените ти неудачи никой не ти е виновен...и ТИ си локален проблем, не глобален. Дай да уточним първо терминологията :)

Нека съм малко дете, но съм благодарна, на ветровете, че духат в пепелта на другите и успяват да запазят моите очертания ясни.

Отговорност и смелост са качества, които ти очевидно никога не си имал и за жалост ти е късно да придобиеш. Ти си ревльо, жертва, която иска да бъде спасена, вероятно и от някой конкретен спасител....!?!?!? :)

Смелостта и отговорността не са даденост, те се възпитават..трудно, с борби, с мъки и болки, но се получава. Това обаче е expirience за мъже, не за плачковци.

Style is the Answer to Everything.

Защо търсиш вината? Защото си безотговорна и се питаш какво е вина и какво не е.

Всеки е жертва. Дори и хищника. Всеки е жертва на природата.

Всяко нещо се дава. И борбата, и болката и мъката се дават. Може ли неможещ да се бори да се бори? Неможещия да възприеме болката да го боли? Винаги усмихнатия, не възприемащ мъката да му е мъчно?

Не. Всяко нещо се дава.

Моя опит показва друго обаче, а именно. Аз не се възприемам като жертва на природата, а по-скоро, като част от нея. Аз съм тук и съм такава благодарение и на природата. Всичко останало, как ще запълня това присъствие зависи от мен. Какъв смисъл ще му придам...какви чувства ще възпитавам у себе си.

На мен ми е дадено да съм физическото тяло, което съм, дали са ми и семейството ми, знаеш...онези първи 7 години. След един определен период обаче, сама започвам да преценявам до каква степен е полезно или вредно даденото и започвам да го моделирам, както ми понася по-добре...от някои дадености се отказвам, откривам други състояния и емоции, които да ги заместят. Лутам се в тъмното понякога, друг път пък успявам да открия свещичка, фенер или каквото там, за да си светна и да не се блъскам толкова докато вървя.
Каквото и да ти е дадено, ако имаш сили и желание можеш да го промениш. Другото е твърде примиренческо, твърде лишено от смисъл и мотивация да продължиш.

Style is the Answer to Everything.

Не е важно като какво се възприемаш, а какво си. Да си чувала за Стокхолмски синдром? Рано или късно всеки се пречупва и вече смята, че Природата не е виновна за нищо и дори я заобичва.

Ти не моделираш. Ти си представяш, че моделираш, а теб са те моделирали.

Ако e велика дума, защото е лъжа. Великите неща винаги са лъжовни.

Знаеш ли какво? :)

...за мен ти се изчерпи с едно изречение: "Оплаквам се единствено, за да се защитя." Ясен си ми, както се казва.. :)

С подобен на теб пих ракия в събота вечер. Той също като теб крещеше: "Хора, осъзнайте се беееее...!!!!"...тотално негативен тип. Щял да си живее чудесно в Италия пред някоя катедрала с протегната шепичка и тъжен поглед. . И ти нек'ъв такъв ми изглеждаш. Ревльо, вечното мрънкало, което само себе си не може да понася, какво остава пък да обича заобикалящата го среда.

Жал ми е за теб...не защото съм с нещо повече от теб, а защото по най-категоричен начин ми доказваш колко си тъжен, самотен, сдухан, обезверен и необичан. Говориш някакви пълни безумия...сигурна съм, че не се замисляш много като ги редиш такива...поне така изглежда :)

Колкото до Стокхолмския синдром...ти сигурен ли си, че си наясно какво точно значи?!?!?

Иска ми се някой друг да вземе участие и да каже, чувства ли се похитен от природата?!?!

А теб финално искам да те попитам...не си длъжен да ми отговаряш...на какво лечение си?

хахахаха...почнах и сама на себе си да отговарям... ....ма е ясно, че е насочено към теб, нали?

Style is the Answer to Everything.

Ти искаш да те нападам ли? Това ли ти е целта? По такива ли си падаш? По нападателните, а не защитниците.

А ти пък си лъжкиня. Лъжеш, че ти е жал за когото и да е. Просто поради причината, че си безжалостна, нарочно водиш продължителни разговори за да си докажеш колко си чувствителна и съчувстваш.

Отговаряй си сама. Нали знаеш отговорите, а другите само мрънкат.

мале...какви интерпретации... :) Твои са си..аз няма да ги коментирам повече. Трябваше да те позная веднага, че си онази откачалка с генните недоволства... :)

Да....даааааа...нападай ме, нападай ме...наричай ме лъжкиня!!!


Шемет!

Style is the Answer to Everything.

Аааааааааааааа. Разбрах те най-после какво ти доставя удоволствие и дори възбужда. Аз психологията много добре я разбирам.

Нищо не разбирам, къв ад кви 5 лв. и защо енергия и истина се пишат с главни букви?

Не ти трябва да разбираш нищо. Това е целта.

Така се пишат, според правилата на Недоволните от Генните си Дадености Мрънкала!

@ Идиот по български - виж кви очарователни идеи получаваш от мен...

Style is the Answer to Everything.

Идеите са за идеалният свят. Тука те са безполезни.

Защото какво? Какво я пак повтори? Талантите се дават само веднъж, по рождение.

Виж ся, сменяй дилъра, тоя не ти влияе хич добре . Има и такива дето те карат да ходиш в рая!

Никоя дрога не води към Рая.

Хич не си го и помисляй, че сега ще те зарие с доводи и гледни точки как ти само си мислиш, че отиваш в Рая, а всъщност категорично се движиш към Пъклото, където най-вероятно ти е мястото...

Style is the Answer to Everything.

Като човек се ражда и е дете, за добро ли получава любов и играчки или заради това, че ще умре?

"Човекът е напълно човек, само когато играе"

Сигурно за това са играчките