хомотът

На българския народ понякога незаслужено и несправедливо бива нахлузван един несносен, нетърпим и омразен хомот.

И затова новата история на Българския се свежда най-вече до един постоянен, упорит, стихиен, нестихващ, всенароден и съвсем справедлив стремеж към изхлузване от този омразен хомот.

Този хомот се нарича свобода и демокрация.

Изглежда малко пресилено, предубедено и сякаш казано, за да се направи впечатление.

Не е обаче, нито пресилено, нито предубедено, нито казано заради едното впечатление.

Така си е.

И ще го потвърди всеки, който познава истинската българска история. И този, който е размишлявал върху нея.

Да, ама кой е той. Има ли в България хора, които познават истинската история на България?

Да има такива хора, няма начина да няма.

За разлика от Божидар Димитров, обаче, тях никой не ги знае, нито познава.

Както никой почти не познава и не ще да познава истинската българска история.

Все пак любознателният и непредубеден човек, онзи, който има достатъчно смелост да посрещне истината и достатъчно ум да я прозре може от отделни случки и събития да слепи, донякъде поне, ако не изцяло, една по-истинска, ако не и съвсем истинска българска история, която може да обясни не толкова миналото, колкото днешния ден на България.

А на който не му се четат доводи, обяснения и разкази за минали събития– ето тутакси заключението за днешния ден на България.

Днешния български ден е следствие и продължение на отколешния стремеж на българския народ да се отърве от тежкия хомот на демокрацията и непосилното иго свободата.

….



Повечето, ако не и всички българи, тутакси ще отхвърлят подобни твърдения с примери за българските юначества, за баташките кланета, за Ботев и за Левски, а също и за априлските въстаници, като необоримо доказателство за свободолюбието на българския народ.

Априлското въстание обаче, не е всенародно въстание. То дори не е народно въстание. То донякъде е дори антинародно въстание. Не защото Бенковски е запалил две-три села, белким накара селяните да въстанат. Зорлем. То е било антинародно въстание защото подавляващата част от тогавашните българи са били против него. Те не са искали това въстание.

Въстанали са само около 80 български селища. Малки градчета и села в Тракия, а не средищни градове като Видин, Русе, Свищов, Варна, Бургас, Пловдив и София. Всички те не въстават. Траят си. Кютат си.

Въстанието във Враца ? Позор и смехория. Въстанието във Велико Търново ? Смехория и позор.

Ами Македония ? Никой не си задава въпроса защо Българският Централният Революционен Комитет не търси „апостоли” за Македония и защо Македония липсва от всякакви въстанически кроежи, замисли и завери. Дали пък защото въстаническите водачи не са смятали Македония за част от България ? Но затова не бива да се говори...

…


А дали тъкмо срещу властта на султана въстават малкото възрожденски градчета и селца на България ?

По-скоро обратното. Въстават срещу липсата на султанска власт. Защото тъкмо липсата на султанска власт оставя иначе добрите и мирни производители, чорбаджии, търговци и занаятчии на произвола на разни преселници от Анадола и Татарстан, на подкупни и користни местни дерибеи и на всякакви видове разбойници и хаирсъзи. Една слабост на османската държава, която върховната турска власт много добре е осъзнавала. И се е опитвала да промени нещата – като се почне от Селим Трети, мине се през Махмуд Втори и се стигне до Абдул Азис, на султанския трон се редуват няколко султани-реформатори, които нищо не успяват да реформират, разбира се. Като най-добрият и най- добре разположеният към българите и данъкоплатците /раята, тоест / султан Абдул Азис се оказва и най-слаб, та тъкмо по негово време избухва въстанието. А пък Абдул Азис е първият султан, който признава българите за отделен народ / булгар миллет/ и им дава независима църква.

Като цяло обаче, България остава покорна, безразлична, безлична, тъмна и настроена срещу въстанието и въстаниците страна.

…


Ботев, Левски, Бенковски и другите, като доказателство за свободолюбивия дух на българите…

Това е такава врътка с истината, че е смешно даже. Защото Ботев, Левски, Бенковси и другите са тъкмо доказателство за липса на свободолюбив дух у българите.

Не, Ботев не е предаден от българи. И може би не е бил убит от българин. Просто защото те не са имали възможност да го направят. Не са сколасали, въпреки желанието си. Но българите посрещат Ботев като нежелан, опасен и налуден натрапник, дошъл да изгори чергите им и да подпали къщите им. Крият се от него. И вода за пиене не му дават даже.

Но ако Ботев не е нито предаден, нито убит от българи, то Левски и Бенковски са предадени.

„ Аз не знам един поборник от априлското въстание, който да не е предаден от българи „ – пише Захари Стоянов в записките си.

Българите просто си го връщат на онези свои сънародници, които решават, че България трябва да бъде свободна, без да се допитат до България.

И не турци са ловили въстаниците по гори и балкани – българи са ги ловили, а после са ги предавали на турските тайфи, отседнали по разни конаци на „ кефове и кафета „. За всичко това свидетелства Захари Стоянов, той не лъже – и самият той е бил предаден от българи.

Недоразуменията около печалното априлско въстание се дължат на обстоятелството, че се приказва единствено за малкото въстанали селища, за съдбите на десетината просветени водачи и за онези няколко хиляди души, които участват във въстанието, а никой не се сеща за голямата, мътна, тъмна, безпросветна, робска и покорна рая, която въобще не желае никакво въстание.

Е, да се сменят господарите – стига от това да има полза и стига да не пострада някой – срещу такова развитие на събитията същата тази голяма, мътна, тъмна, покорна, безпросветна и робска българска рая няма нищо против.

Първите разочарования от свободата - по-високите данъци, загубата на турските пазари, новите разбойници по пътищата и всичко останало някак се забравят, защото идва нещо много по-неочаквано и по-страшно. Нещо сложно и неразбираем.

Идват свободата и демокрацията.

Наложени с новата демократична конституция.

Ако има нещо наистина мътно, странно и неясно във всичките тези български премеждия и промени след Освобождението, то е как така и откъде накъде върху народ като българския е надянат хомота на свободата и демокрацията и откъде накъде му се налага този нов, непознат, нелеп, тромав и безсмислен набор от закони, който обуславя управление с партии, избори и народни представители – все измишльотини на „слОбодни ора”.

А може би не е имало друго на което да се подражава. Нали да се подражава на султанските табиети би било резил и кашмер. А пък Европа след един век революции, сблъсъци, размирици и войни излиза с нов европейски ред – права на човека, светска държава, избори, представителна демокрация, конституционни монархии и затова – хайде да сме като Европата. Между другото благоприличните българи / на брой 80 – все видни, богати, умни и изучени хора/ са предложили една конституция, която не прилича много на европейските и която не е дотам демократична, но поради някакви свои съображения, царят-реформатор - Александър Втори налага европейските демократични образци.

Само дето това нещо -демокрацията не сработва и само след две години българите успяват да отчасти да се поизхлузят от тоя хомот – конституцията е суспендирана.

…

Само, моля, без тоя детински поплак, че видите ли, на добрия български народ разни лоши управници му правят разни лоши неща – суспендират му конституцията, например.

Пука му на народа, че „констетуцията” е „сус..сус..панирана или сус панаирана…”, или както там му викат...

…


Тъкмо от това „суспаниране” или каквото там беше, България започва своето постепенното отначало и все по-ускорено към края изхлузване от хомота на демокрацията, за да се капичне накрая в бездните на тоталната държава.

В България свободата и демокрацията не сработват въпреки въжделенията на шепа образовани люде, въпреки демократичните привидности и черупки и въпреки чудатите за тукашните места закони, които никога не спазват. Защо ли?

Иво Беров.

източник.

Пресконференция на институт «Отворено общество» и Национален демократически институт - България на тема: Кризата в българското общество и заплахите за демокрацията преди и след изборите.

[линк]

[линк]

да, тази тема е естествено последствие от твоята.

относно видеото,
проблемът е, че каквото и да се каже - за демокрацията, за човешките права, етц., на средния избирател то му звучи на патагонски.
това обрича всяко нормално лице, дръзнало да влезе в политиката,
на провал.
обществото страда от пълна липса на чуваемост на послания, които не са примитивни.
ако пък му се повтарят с образователна цел, срещат огромна съпротива, гняв и омраза към носителите им.

затова ако успееш да измислиш все още непрокарвано, но просто и улавящо най-животински примитивните нужди и параноични страхове на избирателя, и го облечеш в леко парфюмирана, но все пак разбираема и за най-необразованите форма, ще спечелиш следващите избори.

Ох, то не е за смях, ама някак не можах се въздържа,
не се гледа с добро око на разни странни и неразумни хора,
тръгнали да рушат спокойствието на мирното население,
с подозрение се гледа и неприязън даже.
То само да се усъмниш във светлото минало, настояще и бъдеще,
е грях към татковината, па камо ли да действаш.


Everything is a mirror...

така е,
и до ден днешен не се.

в Лондон? Той не иска Родината му да е пиянски вертеп, родителите му гладни, болни и затворници, чакащи смъртта си от липса на адекватна здравна помощ, която не могат да си позволят с мизерните си пенсии.
Утре, всички нас ни чака това - смърт на работното място или останали без работа и болни да си теглим сапарягата преди 68 години.
Темата е хубава, но не точно вярна - Македония не въстава, защото е много по-подтисната от въстаналите в България, доколкото ми е известно - стотици българи от Македония са опълченци, а години наред е имало преселения на българи от Македония към по-либералната сегашна България, обратно преселение е нямало. А за свободата на българите в Македония говори фактът, че още 1878 година избухва въстание с много жертви от страна българите в тези земи.

[линк]

браво за темата, Боза.

изчетох текста на Иво Беров. после забелязах първото мнение на читател в блога.
ще го дам цялото тук.

от alexanderkolev
Посланието заслужава внимателно прочитане и обсъждане.
С някои основни неща не съм съгласен.
Следосвобожденският процес на завръщането към несвободата, все по-ускорен към края си и намерил завършека си в 9-ти септември, всъщност съвсем не е толкова прост, еднопосочен и ускоряващ се.
И съвсем не е обусловен само от особеностите на българската или балканската култура.
Има я и историческата случайност - сътресението от това, че сме на страната на губещите в Първата световна война.
Унгария също изпада в диктатура след войната, да не говорим пък за общоизвестиня случай с Германия.
Има я и общоевропейската тенденция, особено в Източна Европа - Полша, Югославия, Румъния, Италия (все от страната на победителите) също пропадат в диктатури, след кратък по-демократичен период след войната.
Същото става и в Испания, след една ужасно кървава гражданска война.
Това е времето на възхода на идеологиите на фашизма и комунизма - с някои изключения, в цяла Източна и Централна Европа, както и в Южна, има постепенно налагане на все по-диктаторски режими.
Към този процес предполагаемата българска неприязън към демокрацията няма отношение. Освен ако всички източно, централно и южно-европейски народи (без чехите да речем) също не са изпитвали усилваща се неприязън към демокрацията, което е напълно възможно.
Но така или иначе, това е бил по-скоро духът на времето, а не нещо специфично за българската политическа култура.

И разбира се, пропадането в бездната на кумунистическата диктатура се е случило въпреки нежеланието на огромното мнозинство от народа ни. Българите със сигурност са разбирали, че е по-добре земята да си е твоя, така че без съветска окупация, комунистите никога нямаше да дойдат на власт.
Така че тук също имаме историческа случайност.


В основното обаче съм съгласен с Иво.
Повечето хора предпочитат сигурността на несвободата.
Априлското въстание наистина е дело на едно малцинство от по-просветени и свободолюбиви "хаймани".
Нека обаче да си зададем следните въпроси.
Мнозинството французи, например, подкрепяли ли са и разбирали ли са Френската революция (независимо от оценките ни за това кърваво събитие)?
Мнозинството евреи подкрепяли ли са Мойсей и искали ли са да оставят сигурния живот под робство в Египет?



А това от песента е прекрасно:

А когато дойде тя, да коси с косата си,
ти ще жънеш ли каквото пося -
аз исках само да те спася

вазов е жестоко критикуван за това, че в "под игото", в главата "силистра йолу" (не съм сигурна) нарича априлското въстание "заешки тупурдии".

младежът от метрото - президент! колкото по-неграмотен, толкова по-големи шансове.

Боза, да ти напомням ли пирамидата на Маслоу?
Винаги до сега в историята 10% са водили останалите 90...
Какво да правим като сме имали "щастието" тези 10% да бъдат смачквани, прогонвани или купувани първо от византийци, после от османлии, а накрая и от комуноиди.
От 1300 години известна история повече от половината сме под чуждо владичество... то си е направо изкуствен подбор.
Иначе добра провокация, браво

Welcome to the real world!

няма смисъл да ми я напомняш, морфи.
точно за нея говоря.

гнусните, долни, отвратителни, хлъзгави, лигави, отровни, злобни оплювачи се развихриха!

а така!

поне ще ви видя кои сте - подред -
гнусни, долни, отвратителни, хлъзгави, лигави, отровни, злобни оплювачи


ЕВРОПРОСТАК

Виж, с това, че огромното мнозинство от народа ни не е желало комунизма не съм много съгласна. Твърде плитки са били и тогава корените на българската демокрация, както и твърде пресни спомените и за времена, наричани често с "по- лошо от турско". А пък егалитарните нагласи да сме равни "та дори в нищатата и мизерията" съвсем не са от вчера.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Оплювачи на кое? Кое от написаното от Иво Беров според теб е "долно, гнусно, отвратително, хлъзгаво, лигаво, отровно, злобно, оплюваческо" и прочие? Защото и видни наши родолюбци и революционери също имат изписани редове, изпълнени с разочарование и мъка поради същата тази "любов" нашенска към хомота...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Малко хора са се питали защо свободата и демокрацията като начин на управление в България не сработват още в началото. А тези, които са се питали не са стигали по-далеч от детинското и наложило се някак обяснение за лошите чичковци – торбалановци – управниците тоест, които правят гадости на иначе свободолюбивия, трудолюбив, добър и мъдър български народ.

А то, истинското обяснение, макар и никога неказано е съвсем друго.

Липса на ценности, колкото и отвлечено да звучи. На обществени, граждански и дори на лични ценности. Липсата на нравственост.

Ето един забравен или по-скоро непознат довод, с който българският консерватор Константин Стоилов предлагат двукамарен парламент в първата българска конституция :

„ Тъй като във времето на турското владичество българите не са имали никакви политически правдини, ползването на политически права изисква не само един даден степен на умствено развитие, но и редки нравствени качества…”

Годината е 1879, думите са записани в рапорта на българските консерватори за„ Органическия устав”, първата ни конституция, тоест.

източник.

към "оплювачите" пиши и константин стоилов, христо ботев, захари стоянов, алеко константинов, вазов ("нека носим йоще срама по челото"), петко славейков.
и, разбира се, иво беров.

я земи да ми се разсърдиш, че да ми олекне!
щото се чувсвам ангажиран, виждайки някаква доброта в тебе - да ти пища дъъълги текстове, в които да излагам позицията си...
земи да ми се разсърдиш, че да ми олекне!


а това, че тиийя са "долно, гнусно, отвратително, хлъзгаво, лигаво, отровно, злобно, оплюваческо" - пуснах отделна тема!
а па и байгън от ивоберов!


ЕВРОПРОСТАК

А още някой съвременен такъв като Иво Беров да дадеш за пример, просто за пълнота?

сигурно има,
но него цитирам и е нужно да го упомена.

редакция, за добавка:
примерно едвин сугарев.
на името на свободата той дори е озаглавил блога си.

Добре боза.
Добре в смисъл, че приемем поместената от теб тема, като част от твоята истина.
Щом си я пуснала значи казваш нещо и очакваш да чуеш нещо.
Добре боза.
Добре в смисъл, че приемем, че аз не познавам историята си, а като си подхванала темата, означава. че познаваш историята ми.
Добре боза.
Добре в смисъл такъв, че диагнозата е перфектна и спор по нея няма.
Въпросът ми е, каква е терапията?
Казвай и теоретично и на практика.
Какви са твоите предложения?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

тази, която прилага цитираният автор, като не спира да пише.