Родовата памет

това е темата.
в понеделник след Задушница успях да се отбия на гости на леля Петка. тя подкара 85-тата си година. преди вече близо 3 години падна лошо и оттогава се залежа, отказа операция, за да не товари близките си. не излиза от стаята, защото инвалидната количка не е измислена да ходи по стълби. но това не е една милозлива история.

аз обичам тази жена. мога да я слушам с часове да ми разказва истории, които вече съм чувала, както и такива, които магически вади чисто нови и ми ги раздипля.
откакто я помня тя все е... не мога да намеря точната дума... все е ентусиазирана. и сега е така. записах си няколко истории на телефона. даже се засилих сега да ви кача една от тях, но се оказа, че точно тя някакси е изчезнала. както и да е.

вълнува ли ви въпросът за родовата памет?
имате ли порив да запишете нещо на децата си, за да остане или и вие като мен все казвате "утре" и като стане утре пак го нарочвате за "утре".
колко назад познавате рода си? имате ли си любимци? ей, за любимците ви родови ми се иска да си попишем.

и аз така, по този въпрос - все "утре". Рода познавам само до двамата прадядовци и прабаби по най-пряка линия, трябва да се запише, иначе трудно се запомнят толкова имена. Известна помощ ми е една краеведческа книга по линия на селото на баща ми, по майчина линия обаче не съм попадал. Гробовете пък знам само на дядовците и бабите, по-назад нямам представа и ще взема да проуча въпроса през някоя отпуска. Снимки или рисунки... отново само до дядовци и баби. Любопитно, дали след 200 години някой пра-наследник ще се хили на някое видеоклипче с мен - какво ли ще си каже, "я па тоя динозавър с потурите"

Едно време правехме родови срещи, но 15-тина година вече не правим. Имаме приятели, които правят - дори всяка година отиват 30-тина души заедно на почивка за 3-4 дни и много хубаво си изкарват, не просто ядене и пиене за два-три часа.

=====
ПП: темата има и съвсем практическа, не само сантиментална стойност. Случайно напр. разбирам, че към земята, върху която е построена една митница, мога да имам претенция (някакъв n-ти братовчед [готин] е пропуснал да си я делне с мен, заедно с още 60-тина декара) => ето защо са престанали родовите срещи!

...без нея ще сме загубени, трябва да се знае и да се предава , решила съм като стана стара и белокоса да седна и да я напиша за да има за поколенията ..

всичко е в ръцете ми .......мамка му

дъщерята си игра с това, обаче се оказа че за пари е измислено. Е, на пощата си получавам подсетки, ама..

хех, за практическата стойност работата е ясна.

а ние откакто дядо и баба починаха не сме се събирали цялата рода на една място.
дори и това мъничко най-най-близкороднинско обкръжение. тази година опитахме и се провали начинанието с гръм и трясък. глупости. съвсем тихичко си се провали.

всъщност не е съвсем тъжно, ако децата на децата на децата ни не ни знаят кои сме били - надявам се, че ще са достатъчно заети да живеят собствения си живот.

не чакай, не чакай, започни сега и... тук?

ние лятото, когато правихме опит за родова среща си спретнахме едно дърво. но успяхме да стигнем само до прабаба и прадядо.

и аз не мога /а и не смея/ да се похваля с някакви "по" постижения в тази насока.