ONEARTH PRACTICE

[линк]

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Погледнах - преди няколко дни!

Нямам какво да кажа, освен да сложа няколко клипчета, които не са пряко по темата а, израз на неизразимото!


[линк]

[линк]

[линк]

[линк]

Ти да видиш... пуми, сънища и мечове... и кодове...

... сложните лабиринти на човешката душевност...

а през ноември в планината
залезът е бърз
студената мъгла запушва дните
дърва и огън топлят ми душата
и взирам се в звездите



...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Чудя са, колко от хората, които участват в тея инициативи, са си вдигнали гъза поне веднъж да свършат нещо реално. Не че е лоша идеята и не че не бих се включила, но ако си останем само дотам - quelle файда, дето викат уругвайците.

Понякога са чувствам мноо прецакана, щото знам, че докато ази търча да организирам екомасовки, има куп идиоти, които просто седят, почесват са и дремят, пардон, медитират, и на които и през ум не им минава да си насочат енергията в нещо конкретно, което носи непосредствена полза. И голяма част от тях наистина ще си останат само с хубавите идеи и голи намерения - докато окрякват нетя как отговорността и ползите принадлежат на всички ни.

А може би просто съм на друго място по веригата, като на тях са е паднало да възнамеряват, а на мен - да търча!

Дон'т уори, това е и моят вътрешен диалог.

Към него имам прибавени и други неща - нещо, като финтифлюшки, които да му придават уникалност в собствените ми очи, ама в общи линии е същият. Заслужава си да отбележа, че ползата от него е точно никаква. И за да си го спестя си задавам възможно най-често въпросът "има ли този път сърце?". Или по-обстойно - дали радостта от това, което правя е по-голяма от напрежението.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

и за да тествам твоята трезвост и дисциплина в най-висша степен, ще ти постна това: [линк]



...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Специално в твоя чест го изчетох сичкото до края, заедно с тристата удивителни, послеслова и името на автора. На косъм съм да взема да посетя и страничката им в ассбук, но от такива крайни мерки ще се въздържа, щото капка по капка - сам пада в него, а току-що изядох последната паница боб с кюфтета и ако върна поръчката - повече няма.

За сметка на тва, знам какво ша направя за капак на изродщината, ма тва инфо ша го споделя само с паяците, дето висят из ъглите на зимника

ма нидей така ма душа, понякога незримото е много по-могъщо и значимо от видимото; "е който има очи да види" е казал некой си, ама има очи и ОЧИ, нал; та ни са знае знае ли са и като са знае, та кво!

Vajrasattva Mantra

Ибро, виж сега. Действително, според учението, всичко видимо се е зародило в сверата на невидимото - като намерение, като излъчване на орела. Но има разни други неща, които много лесно минават за "невидими", щото наистина са такива - не съществуват нито из невидимото, нито из видимото, нито никъде!

Гледай сега: от общото към частното е по-трудния път, и по-послешния.
не впрягай каруцата преди коня. Нещата си вървят нормално. има хора за душевни седянки, а има и хора за работа

запечатал ми се е в главата един цитат от книга, баш му е мястото:
"Лесно е да умреш за Вярата, господарю Хари - хиляди хора през хиляди години са го правили това. Трудно е да се живее според нея."

нал тъй - да обичаш ближния като себе си, да даваш ризи, да си миеш зъбите безупречно - тва не е като да се изпружиш на барикадата и за един миг да си герой.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

Най-ми се види удачен третия вариант, дето включва гореописаните (и от теб и от мен) два.

Т.е. дали ще умреш за вярата, без да си живял по нея, или ще живееш по вярата, без да си готов да умреш - все тая. Все половинчата история.

Туй пак в сверата на теориите, де

абе разликата е много съществена, ма нейсе, теориите днес нещо не ме вълнуват.

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

амииии, тогава да отсеем зърното от плявата, а?
като минахме на библейски мотиви - "кесаревото -кесарю, божието - богу", та нека секи да си избира пътя според нагласата си и разбиранията си и който е чул да е разбрал..

Vajrasattva Mantra

Идеята за някакво обединяване е част от ума - илюзия е, че сме отделени един от друг и е въпрос на осъзнаване на това, не на правене. Обединявайки се с Цялото, подклаждате илюзията, че сте нещо отделно.