weekend junkyism
6 отговора
0 прегледа
weekend junkyism
абе откакто не съм бил закачен почнах мн повече да ценя опиатите.
преди да се закачиш ти се струва най-якото нещо, и не само от гледна точка recreation - както вече съм споменавал, а и не само аз, дава ми яко фокус и мотивация (определено не моята социална дрога, щото като се направя гледам да разкарам всички край мен да ме не занимават с глупости, че даже бързам някак си да го направя, за да седна да си се занимавам с мойте работи).
иначе ми коства ебаси усилията да се боря с обичайната ми настройка "абе кво ме занимаваш, нищо няма да стане от тва", или "кви са тия глупости дето си ги мислиш сега, накрая ще е като с всичко"..
и всъщност като се замисля, както всичките пропуски, провали, болести, и т.н., ги дължа в някаква степен на опиатите, същото важи и за постиженията, натрупания опит, умения и знания (познай кога трезв ще хвана да се опитвам да пиша криптографски протоколи for fun, пък недай си боже да чета математика и one-way functions).
it
вече като стане физиологична необходимиост като с инсулина, ти трябва да поддържаш що го годе човешки облик, нещата отиват на майната си, е ясно. & it's a thin line. намен даже вече някак си не ми коства усилия. записах се преди време на субст. програма, уж да си осигуря smack-a, и на втората седмица просто заебах идеята. имам чувството, че би ми коствало усилия да се закача, както когато се закачих за пръв път (когато целенасочено всъщност полагах някви усилия за което, хах).
в същото време си ме влече, every once in awhile, даже мисля, че е здравословно, хаха.
имам някакво чувство за сигурност като знам, че са ми within reach.
мога да го карам и иначе, да, определено мога.
но за чий хуй?
майка ми мине не мине ми звъни, че намерила капсула морфин някъде... последно й казах "добре бе, не свикна ли вече?!"
просто не се чувствам "правилно" в кожата си без..some kind of adjustment.
алкохола върши работа понякога, но е шит, и като цяло, за разлика от опиаите, те прави тъп, in the long run, и убиват мотивацията за каквото и да е. :)
стимулира яко апетита, като в същото време ебаа майката на метаболизма на въглехидратите => ставаш свиня за 0 време (въпреки че интересно, почти не качвам, може би поради липсата на сън, и съответно нормални физиологични ритми).
но така де, просто защото хероина и опиатите като цяло, що се отнася до наркотици, са едва ли не архетипното зло...
някви хора дето друсат или са пробвали кво ли не иначе, само като чуят, че си даже пробвал хероин те гледат като прокажен.
всъщност това което искам да кажа, е че и poppy-то може да е ally, и то доста силно ally.
he who packs your capsules controls your destiny.
преди да се закачиш ти се струва най-якото нещо, и не само от гледна точка recreation - както вече съм споменавал, а и не само аз, дава ми яко фокус и мотивация (определено не моята социална дрога, щото като се направя гледам да разкарам всички край мен да ме не занимават с глупости, че даже бързам някак си да го направя, за да седна да си се занимавам с мойте работи).
иначе ми коства ебаси усилията да се боря с обичайната ми настройка "абе кво ме занимаваш, нищо няма да стане от тва", или "кви са тия глупости дето си ги мислиш сега, накрая ще е като с всичко"..
и всъщност като се замисля, както всичките пропуски, провали, болести, и т.н., ги дължа в някаква степен на опиатите, същото важи и за постиженията, натрупания опит, умения и знания (познай кога трезв ще хвана да се опитвам да пиша криптографски протоколи for fun, пък недай си боже да чета математика и one-way functions).
it
вече като стане физиологична необходимиост като с инсулина, ти трябва да поддържаш що го годе човешки облик, нещата отиват на майната си, е ясно. & it's a thin line. намен даже вече някак си не ми коства усилия. записах се преди време на субст. програма, уж да си осигуря smack-a, и на втората седмица просто заебах идеята. имам чувството, че би ми коствало усилия да се закача, както когато се закачих за пръв път (когато целенасочено всъщност полагах някви усилия за което, хах).
в същото време си ме влече, every once in awhile, даже мисля, че е здравословно, хаха.
имам някакво чувство за сигурност като знам, че са ми within reach.
мога да го карам и иначе, да, определено мога.
но за чий хуй?
майка ми мине не мине ми звъни, че намерила капсула морфин някъде... последно й казах "добре бе, не свикна ли вече?!"
просто не се чувствам "правилно" в кожата си без..some kind of adjustment.
алкохола върши работа понякога, но е шит, и като цяло, за разлика от опиаите, те прави тъп, in the long run, и убиват мотивацията за каквото и да е. :)
стимулира яко апетита, като в същото време ебаа майката на метаболизма на въглехидратите => ставаш свиня за 0 време (въпреки че интересно, почти не качвам, може би поради липсата на сън, и съответно нормални физиологични ритми).
но така де, просто защото хероина и опиатите като цяло, що се отнася до наркотици, са едва ли не архетипното зло...
някви хора дето друсат или са пробвали кво ли не иначе, само като чуят, че си даже пробвал хероин те гледат като прокажен.
всъщност това което искам да кажа, е че и poppy-то може да е ally, и то доста силно ally.
he who packs your capsules controls your destiny.
Re: weekend junkyism
човек, няма как да не ти е дало и плюсове и минуси, когато това ти е /било/ ежедневието, тийн-годините, растежа, живота.
и аз съм така. въпреки, че никога не съм друсал хероин. няма значение, пак наркотика е на един принцип, за еди-колко си време, бягаш от действителността, или там както го разбира всеки за себе си. и така е да, има плюсове и аз така мисля, но зависи от човека дали ще успее да ги извлече, щото малко хора се замислят изобщо за тея неща, и това, че тук пишат 5 човека, грубо казано го потвърждава :)
и аз съм така. въпреки, че никога не съм друсал хероин. няма значение, пак наркотика е на един принцип, за еди-колко си време, бягаш от действителността, или там както го разбира всеки за себе си. и така е да, има плюсове и аз така мисля, но зависи от човека дали ще успее да ги извлече, щото малко хора се замислят изобщо за тея неща, и това, че тук пишат 5 човека, грубо казано го потвърждава :)
Редактирано от sprtp на
Re: weekend junkyism
Батенце, моля те - нищо лично, но ти предлагам да си избереш един от двата езика - български или английски и да пишеш само на него. Честно, трудно ми е да те чета, въпреки че - признавам си, изумяваш ме със знания и светоусещане. Но просто ми е трудно - ако пишеш само на английски на мене ще ми е по-лесно да те разбера какво искаш да кажеш.
не че ти давам акъл, само предлагам - лично за себе си, разбираш ме сигурно, искам да ми е лесно и удобно.
не че ти давам акъл, само предлагам - лично за себе си, разбираш ме сигурно, искам да ми е лесно и удобно.
Re: weekend junkyism
ми кво да ти кажа използвам опиати от 92 като съм тествал по4ти си4ки видове дрога за които можеш да се сетиш и като еуфория и потенциал за злоупотреба ни6то не може да се сравни с тях.но за едно съм сигурен -вземат много пове4е отколкото дават,така 4е бих посъветвал всеки да седи дале4 от тях
Re: weekend junkyism
аз пък от известно време чета форума на алкохолиците и се убеждавам,че алкохола е най-подлата дрога от всичко,но не за това исках да ти пиша.там има някои доста интересни писания,преди всичко за времето след като си спрял алкохола и какво всъщност представлява алкохолизма.Механизмите на действие на болестта са много добре описани,а аз мисля,че като всяко пристрастяване,то е много подобно на наркотичното.
Нещо в твоя пост ме наведе на мисълта,че няма да е зле да хвърлиш едно око там,ако не си го направил,разбира се.
Нещо в твоя пост ме наведе на мисълта,че няма да е зле да хвърлиш едно око там,ако не си го направил,разбира се.
Re: weekend junkyism
няма никакво съмнение-алкохола е пълен шит,голяма токсика и определени хора са извънредно податливи на злоупотреба с него.да не говорим,4е алкохолната зависимост е в пъти по-трудно ле4има,а и абстиненцията от него е една от наи-тежките(заедно с барбитуровата)