Искам да споделя...

...нещо което прочетох снощи...и днес кънти в главата ми, а се опитвам да работя...Може пък споделено да не е толкова тежко вече...

Ежедневие 1



Шум на рано тръгващ си мъж...

Бележка "Звънни ми.." (без да е оставен номера).

Включена кафеварка..... Опарени устни...

Лек грим...Автобус.

На работа колежката със завист поглежда към леко омачканата ми пола.

Намигване от шефа, облизани устни и потни ръце.

Обяд с другите без да ги слушам.

Някаква работа. Край.

После за малко в бара. Един малък джинфис. После още един.

Някакъв непознат се приближава до мен. После една водка с него.

После не ми се прибира сама на студеното.

Тръгвам си. Той май идва с мен.

Шум на рано тръгващ си мъж...

Източник: Васил Балджийски ([линк])

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!

Хубаво.

Е.

Не се и опитвам да работя днес.

Вие ми се свят.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

O, Wow!!!

You guys:)))))))))))))))))

А между другото аз не можах да намеря това стихотворение на този уебсайт. Ти сигурна ли си, че е от този автор? Питам, защото стихотворението е писано сякяш от жена, тоест лирическата героиня е жена, и ми се видя необикновено, че авторът е мъж.

*****
"Hey, my turn to talk!" Jacob Black, "New Moon"

Мен не може да ми закънти толкова това... Но ми напомни за друго, в което има подобна идея за повторяемост, неминуемост и тиха тревога.

Мадам:

Гриша Трифонов

На Мария

Отвсякъде си тръгвам все по-сам,
понеже никой не излиза подир мен
отникъде.

Да бях шофьор – щях да се взирам
в обратните огледала на зимата,
но – снежен пешеходец –
се обръщам
на всеки ъгъл:
никой.
Никой,
никой.

Никого.

И влизам в бара:
„Как си, Теди?“, питам.
„Зимувам“, казва тя, „Зимувам – знаеш как е...“
„Знам“, казвам.

Казвам, но не знам!

Понеже нищо не разбирам
от женски думи и мълчания,
от женски смърти и безсмъртия;
защо са розови косите им,
дали ги топлят
повече от русите?...

Аз не разбирам нищичко от женски зими.

И трябва просто да се върна
обратно в мъжките виелици,
в които няма кой
след мен
да дойде:

никой.
Никой,
никой.

Никога.

..rude & not ginger...

звучи като от филм

Теб не може, ма ей на...на мен си ми кънти още.
Всеки със собствения си експириънс и кънтежи :)

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!

Кое ти кънти от него? Откриваш нещо много познато или нещо твърде далечно?

..rude & not ginger...

Кънти ми болката честно казано.. :) Болката от това да не искаш сам, а да няма никаква поносима алтернатива. Болката от самозаблудата, че "може би този път е по-истинско"... че вероятно най-сетне някой ще поиска да останем така завинаги...

И понеже знам, че все ще се намери кой да ме скастри...не ми се конкретизира повече... :)

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!

Не съм търсила сайта.

написах това, което беше истина - не съм работила днес.

ви ми се свят цял ден.

и сега ужасно ми се кламбичка главата, като жироскоп.

пия медрин.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

хахаха...извинявай ама като каже някой кънти и веднага асоциирам с кухо

много кахърно стихотворение, не ми харесва, неискрено звучи
нищо чудно нали мъж е автора

тая самота е нещо съвсем временно, нормално объркване на конците
ще дойдат и други мисли и други времена
черпя те с това стихотворение на Кирил Христов:


Дигни към звездното небе очи!
Виж колко източници на лучи!

Слънца, слънца в простора необятен.
Где бързат? Где всемирът е запратен?

Не може то да бъде суета -
този дивен образ на безкрайността!

айде и още едно като сме го ударили на поезия - Христо Фотев



И нощите са стъклено студени...

На К.Павлов



И нощите са стъклено студени.

И въздуха не омагьосва никого.

Земята е сама за себе си.

Луната е сама за себе си.

И всички сме сами за себе си

във нощите на януари.

И струва ни се, че измислица -

чудесна и велика, но измислица -

са били и тревите,

и цветята,

и дърветата.



Във себе си е вгледано дървото.

Не вярвайте! Привидна е смъртта му.

И мъртвата му фигура, която

напомня пра-прастарите релефи

на пещерните хора е измамна...

Дървото е затворило очите си -

усмихва се във себе си дървото.

И мисли - непрекъснато работи

фантазията му, дълбоко скрита

в привидно овъглените му корени.

Дървото се усмихва. Не мислете,

че ни презира. Радва се дървото.

И мисли, че приличаме на него

по чистота, усилие и щастие...

Че някъде дълбоко в себе си,

където са големите ни корени,

ний вярваме по-силно и от него

в тревите и цветята, и дърветата...

Никакви претенции за пълнота не демонстрирам... :)
А за изкуственото...не съм съвсем съгласна...просто е меланхолично...информативно. Не настоявам който и да е да го харесва...просто споделих. Такова ми е. Седя си, в облаци цигарен дим...наливам си по малко от едно шише, което пазя от половин година (за такива моменти) и чакам...по-близки източници на лъчи.

Благодаря...за стихотворенията. Сигурно знаеш..има дълги и отегчителни моменти, в които дърветата и поляните не са ти достатъчни, че да се почувстваш пълен.

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!

да, така е, дърветата и поляните са за други времена
сега единственото по-хубаво от това да си сам със себе си е да се влюбиш
така че.....каквото такова и наздраве

[линк]

Самота

Живея на тавана,
небето гледам аз;
луната си остана
стопанката у нас.

Дори да се почука,
не ме е грижа ''кой?".
Не идва никой тука,
ако не идва той!

Приела самотата,
цветя бродирам все,
но как без плач душата
това да понесе?

Пред мен звезда сияе
със бляскави лъчи;
но бурята, и тя е
пред моите очи.

Където той седеше,
днес никой не седи.
Бе негов столът,беше
на двама ни преди,

а пък сега изглежда
печално примирен,
без никаква надежда
останал като мен.

Марслин Деборд-Валмор

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!

Ежедневие на един душевно и духовно празен, тире - съвременен човек...

Не съм съвсем съгласна с теб. Всеки има право на собствена интерпретация обаче... :)...точно затова ми е толкова интересно да съм жива и да общувам. Всеки, през собствената си призма вижда нещата. Чрез гледните точки на другите аз приемам или отхвърлям още по-категорично информацията, която получавам и мислите в главата си. Нужна е обаче повече търпимост и разбиране към гледната точка на другия. Нещо което, чини ми се липсва у голяма част от хората. :) Светът не е само черно-бял. В него има всякакви цветове...и какво по-чудесно от това...?!?!? :))))

Добро утро и прекрасен ден!

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!

аз просто бих игнорирал предния коментар.

Нека знае човека...споделил е...споделям му и аз... :)

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!

ако кажа че ми харесва няма да е точно, по-скоро бих казал че го споделям.

прибрах се изморен и си случайно попаднах на тази песен докато се мотах в нета. Най тъжната гръцка балада Още те обичам, не мога да те забравя

гледах картинките и музиката и някак всичко изплува отново в съзнанието ми.
влюбих се безумно раздели, сълзи, радост, рози, целувки, нежни нощи и звезди, трепет и вълнение, очакване и чакане и полет и прозаичност и докосване и още много и и и
и пак раздяла и много празнота

по това време много обичах да се споделям в подобен стил на горния

"хмммм
сценарий...
изпуснат шал и тръгващия влак....
сценарий ли каза?
а времето е прекрасно.
дърветата, истинска любов
прегръщаш ги тихо и безмълвно
кво ти пука. или на тебе не ти пука
за кафето.
за парата от устата ми в студената вечер.
за бръчките около усмихващите ми се очи.
за брадата.
или за мръсните обувки събрали уморените ходила.
за
усмивката в душичката ми.
сценарий.
кафене. кафе. цигарен дим.
музиката.
масите. изхабени от времето луксозни маси.
уморен барман и няколко апатични към живота
посетители.
а на вън вали.
сняг или тъга. сълзи.
а аз стоя.
сам. и богат.
едно кафе.
Careless Love
без захар."

Тази Careless Love ми кънтеше ден и нощ, докато пълнех пепелниците с фасове а сърцето си с копнежи и тъга.

След това раздяла.
има определени хора които ти влизат до мозъка на костите, не че те обичат, не че са за теб, не че са нещо специално, просто си влизат, неканени, неискащи с щракване на пръстите просто, усмивка, с един поглед и са там. не че има какво да правят, не че им пука, просто дърпат струните фатално болезнено. If I can moon like a morning dove... хахахах тва ми кънтеше яко месеци наред.

сега знам. има неканени, неискащи и неподозиращи. влизат до дъното на костите ми. и остават далечни... далечни завинаги.
те точно и за това влизат защото винаги са били далечни, далечни а ти се струват толкова близки, и все пак страдам с такива същества, заради тяхната несподелена далечност или далечна несподеленост.

другото изглежда скучно, не знам дали си пробвала. тотално близки и тотално споделено. изглежда скучно. изглежда ясно. всичко е твое и всичко твое е негово иф ай кен муун лайк ей монинг дафф.... и все пак, в него си безкрайно щастлив, всеки миг, всеки дъх, свеки жест, като гукане на утринен гълъб.

много е модно да се правим на зрели индивиди.
днешно време, всеки чтка патка кво е живота, как требе се живее. принципи мринципи и други марципанени теории. а като се огледаш, всеки оклюмал нос във полудяващото ежедневие. та за тва такива мнения директно в коша.

та за тва споделила си хубаво. още по хубаво че имаш струните дето са те докарали до това споделяне. може да е мъничко, но поне почувствано, преживяно. простичко, по човешки, без претенции. тва си е направо лукс днешно време.