Трима мъже

Днес искам да говоря за трима нови мъже в живота ми: менторът ми, клиентът с подаръците и слепият фитнес инструктор.

Назначиха ми ментор. Това е поради членството ми в едно от обществата, което е задължително условие за квалификация по студентската програма, която следвам. Моят ментор е млад - само на 50 години е. Това се счита за младеж, защото повечето са на по 60-70. Каква е ролята на ментора? Да се прави, че не му се чукат млади студентки, докато менторства, дава напътствия и те представя на други ментори. Най-притеснителното е, че трябва да вечерям с него - 12 вечери заедно са задължително условие за квалификация. Започнах да медитирам върху идеята, че тук хората наистина са дисциплинирани и българската народна поговорка, че понятието бизнес вечеря не съществува - ако е вечеря, не е бизнес, всъщност тук в тази държава не важи. Медитацията даде добри резултати, но за всеки случай аз избрах всичките ни 12 вечери да са публични - заедно с други ментори, за да избегна неудобството да концентрирам цялото си внимание върху моя ментор и той да реши, че това не е просто от куртоазия. Точно се самоуспокоих, че го реших идеално с публичните вечери и тогава разбрах, че скоро ще се ходи на уикенд в прованса, където ще бъдем с около още 100 други ментора, които също ще вземат учениците си и всички ще си прекараме три дни заедно в хотел. Първата ми асоциация: оргия! Усмихвам се сега и си мисля, че е много хубаво, даже невероятно идеално, че земните хора не могат да ми четат мислите. Въпросът ми е: да си взема ли айпада, за да си гледам порно вечерта или да разчитам, че някой ще се погрижи забавлението да е на ниво и да отговаря на римските стандарти за такова?

Вторият много важен момент е етикетът. По време на публичните вечери всички ученици са облечени в едни специални тоги (римска работа, нали ви казвам), има дебати преди вечерята, където задължително трябва да блесна и после става много стратегическо. Първата част от вечерта учениците са настанени по четирима на маса. Всяка маса има лидер, на който се сервира първо. Ексте Бароко задължително ще седне на лидерски стол, защото това не само ще демонстрира на менторите кой е чел етикета, но и дава внушение за адекватна подготвеност, както и ще е ясно на всички, че е един вид декларация за заемане на бъдещи лидерски позиции. Много е важно как ще се дефинираш в живота от самото начало. Хората се държат с теб по начин, по който си им внушил, че трябва да се държат. Ето например блуфен ми е внушил, че става за изнасилване - ако ми следите мисълта.

Втората част от вечерта менторите разрешават на учениците да се присъединят към тях за питие. Етикетът налага аз да следвам ментора си навсякъде. Даже и манекен с фигурата на блуфен да е там, няма да мога да наруша правилата за движение и да се отбия при него за бърза размяна на телефони. Повечето ментори (защото страдат от някаква фобия да не би някой да реши, че не са минали на курс за сноби) държат учениците им да се придържат към стриктния етикет и да ги следват в позиция до тях, но всъщност леко зад тях. Това би било унизително за Ексте Бароко в който и да е друг социум, но точно в това общество се счита за нещо нормално и очаквано като традиция, така че нека го приемем като някакъв вид театър и се впишем адекватно. Само, ако моят ментор ми индикира по някакъв начин, че мога да застана на една линия с него, ще мога - тоест той трябва да се чувства в много щедро настроение, за да ми разреши равенство един вид. Има ли тук някой, който да смята, че Ексте Бароко няма да получи равенство на третата минута? Смятам да засичам дискретно с часовник.

Спестих ужасно много пари на един клиент. В знак на признателност той ми подари много хубава гривна. Гривна ми се стори леко личен подарък, но реших, че заради еуфорията не е преценил правилно и я приех. И се почна. Цветя, втори подарък, трети подарък - все бужута, обаче все с някакви супер делови съобщения от сорта "Благодаря за всичко, което правиш за нашата фирма". Реших обаче да спра да приемам подаръците, защото кой знае как му работи въображението. Върнах му последните два, без да ги отварям, с много културно съобщение. Влизам в офиса вчера и пак подарък на бюрото ми. Ами пак го върнах. Звъни ми днес мениджъра на сградата и ме пита харесала ли ми е тортата. Каква торта? Ами били ми оставили парче торта по повод, някакъвси повод, били оставили на всички клиенти в сградата, как така не съм го видяла, били го оставили на бюрото ми, бяла кутия, лилава панделка. Ах, какъв ужас, какъв смях. Сега онзи клиент с подаръците си мисли, че съм му пратила парче торта!!

Третият мъж, за който ми се говори, е слепият инструктор - 24-25-годишен, невероятно тяло, 100% загуба на зрението. Държавата тук поощрява работодателите за даване на равен шанс, което аз намирам за висша форма цивилизация. Та той работи вече около месец във фитнеса, в който ходя, разхожда се с пръчката си наоколо и с асистента си - държавата му е осигурила асистент, за да може да си изпълнява служебните задължения. И какво се оказа? Слепият инструктор ме харесва. Това ми дойде като тотална изненада и ме хвърли в дълбок размисъл. Какво ли е да усещаш хората само по интонацията, гласа им, мириса им, начина по който се държат с теб, ръкуването? Да ги възприемаш незримо по чисто животински начин, без да те разсейват повърхностни неща като крака, цици, коса? Представих си за момент, че всички ние живеем в свят, в който не можем да се видим. Колко човека от контакт листата ми биха оцелели и защо? Още не съм изчислила колко или по-скоро кои, но в такъв свят, аз задължително щях да имам дялови участия в Шанел, iTunes и двигателите на Ферари.

За финал имам нужда да спомена имената на Миро от Каризма и Хитлер, защото, ако не ги спомена, имам чувството, че все едно не съм написала нищо.

А за рубриката "Факти и документи": остават ми 3 см. до пълен шпагат.

Слепият инстуктор сигурно прави страхотен секс. Няма начин да не е така. Интересно какво е женската красота за него.

всички тук очакваме с нетърпение най-сетне да се появиш и да натракаш -
наебаха ме!


зарежи ги тия факти и документи, ний ще приемем радостния факт и без документ!


ЕВРОПРОСТАК

Който е гледал Ал Пачино навремето, хаха

И на мен това ми е много интересно! Много бих си го имала за приятел, но от опит знам, че такива хора се привързват много лесно към жени, които им обръщат внимание и опа - следващият психопат е формиран.

Извратената ми персона се чуди какво ли е да правиш секс със сляп човек. За него ще е все едно сме изгасили лампата, но за мен?

Да ти кажа, аз също очаквам с нетърпение да се появя тук и да кажа "наебаха ме!". Ох, щях да продължа мисълта си, но влизам в среща.

Това е мъж бе бате, скоро нема да си признае.

А три сантимерта под шпагата ти - локва от пикня.

Абеее... не. Героят на Ал Пачино изглеждаше добре на екран - стилен, самоуверен, флиртаджия, но за секс... не мисля. Полковник, и твърде голямо дърво - за какво ти е джентълмен в леглото?

Права си за привързването. Когато нещо хубаво свърши, по-добре да си благодарен че въобще се е случило - но хората не сме устроени така. Даваш ли си сметка обаче, че го дискриминираш - може конкретно с него да не стоят така нещата с привързването и психопатията

Аз съм се чувствал привлечен на улицата от глухонямо момиче, което говори с приятелката си. Езикът на жестовете ги прави страхотно изразителни и емоционални. Нищо общо с нацупените маски из София.

Мисленето не ти е от силните страни .... простотията ти не е от тази, която печели симпатий. ДА .... обръщението "бате" и думата "пикня" се връзват и ти отиват .... ама показваш на всички малоумие в напреднал стадий ....

Колкото и да си анонимно .... се излагаш ....

[линк]

Менторът и клиентът не ме впечатлиха.

Но за незрящи хора имам спомени. Настояще с някои от тях също.

Преди 3 години имах пациент, страдащ от тежко заболяване и незрящ по рождение при това.

Когато измервах кръвното му налягане при домашно посещение за първи път, той погали със свободната си ръка лицето ми. Замрях... беше изучаващо чертите ми движение, но пропито с нежност... странно, много странно.

Обърна се към майка си, която стоеше до леглото му: "Мерилин ли е при нас?"
Озадачено се обърнах към нея. Тя се усмихна извинително: "Тя му е любимка."

"Каква любимка?! Че той кога я е видял?!" - надигна се в мен, но естествено и дума не излезе.

"Чела съм му. Слушал е гласа й. Има представа... Нещо му напомня." - продължи.

Той почина...
Майка му и до днес идва при мен. Говорим за сина й, за всичко, което е било нормално, но не се е случило. И за Мерилин....

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Ти от кой клуб ме мразиш?

"мразя" не е в списъка от емоций, които ме спохождат .... по скоро трудно преживявам факта, че понякога ми се налага .... и че ЩЕ ми се налага да чета подобни постове.

Пред теб стои човек (не ник - за теб е нужно това пояснение), който няма и една дума в друг клуб.

[линк]

Предлагам да приемеш като минимум, че просто проявява елементарно кавалерско чувство в случая спрямо Ексте като жена или като към мъж, даващ воля тук на женската си природа или алтер его (като в последното аз лично не вярвам, не и че ме занимава).

Непредизвиканата заядливост е знак, създаващ кофти асоциации. И изобщо...няма ли малко повече радост от последните благи дни на циганското лято?

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Миро винаги ми е харесвал.

В "Гласът на България" ми прави много добро впечатление.
Не само като визия, но също като треньор, подготвящ участниците в отбора си.

Ти следиш ли предаването? Имам двама фаворити от неговите - Тодор и Елица.

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Винаги ми е било интересно и ще те питам теб тук - какво харесваш в Елица повече от Мелинда?

..rude & not ginger...

Пишеш незле, но се чудя за кого... Не че отсъства варианта сама да си се кефиш, обаче ако не мислеше, че ще те прочете някой, който може да оцени написаното.... Следователно Ексте си пада по някого от форума. Или е бивша на някого от форума. Това, защото не подкрепям теорията, че си мъж.

Дамски или мъжки шпагат?

..rude & not ginger...

Допада ми повече като глас и сценично присъствие.

Не с последното си изпълнение, обаче. Не беше избрано подходящото парче за нея.

Мелинда също е супер, де.

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Това не са нови хора в живота ти,а случайни срещи и контексти...от това,което чета нито един не те вълнува и идея повече от глезене на бароковото его.
В очакване на темата,в която най-накрая ще споделиш нещо истинско,което те е докоснало...