есенен сладкиш

понеже аман от кой-колко-лош и неприятен, кой къф, онакъв, от политика и неприязън, които са едно и също; да се чудя що ги редя : )

вчера не отидох до пазара, обаче снощи, като излязох да си купя грозде, усетих как е една от последните летни вечери, даже може би последната...
кожата ми си пийна за последно тази година летен мрак.
и ми докривя, откровено казано, макар че кому ли пък са нужни откровения...
баба ми е казвала, че когато на човек му е криво, или тъжно, или несгодно - май тази нейната е точната дума, той трябва да си хапне сладичко.
помага, каза тя. макар че не е полезно, ако се гледа строго на нещата.
обаче пък кому, като му е несгодно, му трябва пък и строго гледане. не трябва, нали : )
с този един неясен копнеж се събудих тази заран още преди Слънцето.
по което и познах, че имам копнеж. те, копнежите, понякога са такива едни дискретни, че се чудиш-чудиш кво ти е, докато ги разконспирираш.
вместо да тупнат с юмруче по масата и да заявят ясно, например: лятото си отиде! преглътни го!
ех.
след като разбрах какво ми е вече беше по-лесно.
и се сетих за о!божемой със сливи от лани.
хм...
отивам да си отрежа още едно парче.
или по-добре две.

...този път обаче реших, че... не мога да реша.
понеже се сетих и за хипотенузата от пипотенузения й период.
много беше драматично.
сливи или ябълки?
ябълки или сливи??
и кому съм причинила чак такива злини, че съм заслужила да се мъча така
о!

и затова стигнах до решението, че и двете.
амаха.
така се получи

ябълков о!божемой със сливи



трябват:

за отдолу:
кръгла форма за печене на торта,
кръгче хартия за печене,
2 яйца + 1 белтък,
2 непълни чаши брашно,
1 чаша захар,
1 наистина голяма червена ябълка. моята беше с диаметър 12.5см, обаче може вместо една да бъдат 2-3 по-малки,
1 равна чаена лъжичка бакпулвер,
110-20-30гр. пълномаслен (80%) маргарин,
1 мускалче маслена ванилия от д-р йоткер (така ли му е името на този добър човек)
1 настъргано жълто от лимонена кора,
1 малка щипка сол.

за отгоре:
20 български сини сливи
2 бременни супени лъжици захар
1 също такава шипков мармалад
1 равна суп. лъж. нишесте
1/4 чаена лъжичка канела,
оня жълтък, помните ли го, от третото яйце.

прави се супер лесно:
нарязваме сливите на парченца, забъркваме ги с другите неща, дето са за отгоре.
поразбиваме небрежно онези 2 и половина яйца със захарта, стопения маргарин, лимонената кора, ванилията, добавяме вътре брашното, което сме пресели с бакпулвера и солчицата и разбъркваме в течното много бързичко - врът-врът - 2-3 пъти с лъжица. тогава добавяме и настърганата на едро ренде ябълка и пак поразбъркваме без да се увличаме и престараваме : )
изсипваме това в постланата с хартия за печене тортена форма и го размазваме с лъжица така, че да стане с малко ръбче отстрани. в средата изсипваме сливовата бърканица и печем в загрята до 170-180°C фурна ~50 минути.
дотук беше лесно, нали? нали?
е, сега вече е трудното.
докато изстине
а трябва да изстине наистина добре преди да се реже от него.
много сочен, крехък и ароматен сладкиш се получи.
чак ми се плаче.
а уж всичко това беше, за да се махне теготата от пъплещата вече в сенчиците есен...
обаче пък е толкова вкусен! о!божемой!

с този един неясен копнеж се събудих тази заран още преди Слънцето
и аз така (ама оня ден), поради което се заинтересувах и от рецептата.

Летният мрак е много синкав. Всичко е съвсем синьо преди изгрев - макар и да си оранжев отвътре.
Сините сливи са съвсем на място.

а с ябълката какво стана?

Лиг', лиг'!

Бях го забравила този сладкиш, но ще си го припомня, че имам малко сливи.
А е интересно как се сдобих с тях.
Значи има хора и хора.
Вчера, като си правехме редовния преход до нашето село, стигнахме до Горски кът, където при чешмата седнахме да починем и да си налеем вода.
За първи път заварихме хора, по нагоре под глога, които си правеха цър-пър на една импровизирана скара.
Изведнъж мъжът се провикна:
-Да ви черпим пържолки и бира! Друго нямаме.
Ние благодарихме за поканата, но отказахме, като споменахме , че при манастира сме похапнали.
И човекът се усмина, а и с гордост сподели:
- Аз съм работил на църквата на манастира.Много хубава стана.
След малко, не щеш ли, дойде при нас и ни подаде две препечени филии с домашно овче сирене.
- Това няма да ми откажете, че иначе трябва да го връщам.
И наистина сиренето нямаше нищо общо с това по магазините.Направо да си оближеш пръстите.
Взехме си довиждане и пътьом си заразсъждавахме, че все още са останали свестни хора на този свят, които са гостоприемни и сърдечни.Такива в нужда не биха те оставили.
И така, вървейки, стигнахме до къщата на комшията.Моят софчо, виждайки дърветата му със сливи, отрупани с плод, му рече:
-Време е да береш сливите!
А той смутолеви, че е започнал.Жена му, пък с половин уста ни попита:
-Ако искате да ви дам, да ги опитате!
Моят мъж от неудобство отговори, че няма нужда и да си останат за тях.
Обаче аз се изцепих :
- Дай некоя слива да ги опитаме, де!
И тя:
- Нали ще останете до утре?! Ще ви набера.
Наместо да ни покани да си наберем, при условие , че свекърва ми, преди като ходеше редовно на вилата, ги пускаше в двора да си берат колкото душа им иска малини,череши, вишни, ябълки.С кофи.
А те, откак отимаха градина, така се заскръндзиха,че им се свиди едно доматче да дадат.Сливите им ще се скършат от плод, ще ги хвърлят дето има една дума, но не им се късат от сърцето.
Е, накрая в едно найлоново пликче ни дадоха килограм сливи, колкото да се умърсим.
Та може с половин кило и сладкиш да направя.

Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.

значи тоя, дето ви дал сиренцето, за да не го хвърля - убав човек,
а тая, дето специално за вас ви набрала сливи - лош човек...


ЕВРОПРОСТАК

Сега ми се обърка и представата за теб. Ти добър човек ли си или лош? Бра грозде, събрани с покана, организира ни....да ни почерпиш грозде.......а не се сетих да го претегля

И доматите му, Тиа, и доматите
Ама виж, не се сетихме да дадем в "Ботуша" да ги претеглят и тях

[линк]

Толкова го пазих този домат, като диамант го носих по нощите)), радвах му се като дете и мислех, че селянинът е добър човек..........сега като не знам колко кила е добър и колко е лош?

Човекът ни даде сиренцето от сърце, но се извини някакси пред нас, за да не му го откажем, че не иска да го връща.При все, че край него подтичваха и деца, в никакъв случай нямаше да остане.
А комшията, когото претъпквахме с какво ли не, когато нямаше градина, му се досвидя да ни пусне да си наберем, както ние правехме. И ако не се бях обадила/изпросила един вид/, нямаше и тези сливи да ми даде.
Твойта интерпретация е за друг разказ.
И забелязвам, че напоследък все прът гледаш да ми сложиш в колелото.
А дори не си ме черпил боза в сладкарница Пчела.

Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.

Ах, каква вкусотия...
като се прибера другата седмица, непременно ще го приготвя, обожавам сливов сладкиш.

Съжалявам, но така ми се беше свил стомахът, че не можах да го опитам даже това грозде.
Обаче пък с кеф го снимах и запечатих за историята на клуба.Направих исторически жест.

Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.

Ако знаеш колко време вдъхвах аромата на градински домат))

Ако е имало и домати, не съм разбрала изобщо.Може да е било друг път.

Щастието се състои в доброто здраве и късата памет.

що-горе същото, но с круши и канела.
крушите - сурови - ги нарязваш на четвъртинки, задушаваш ги за малко в малко масло и когато до поемат, прибавяш захар, за да ги карамелизираш леко.
освен ванилия, в тестото прибавяш канела.

Сините сливи са ми едно от най- любимите неща. Обичам ги всякак и най- вече в суров и неомекнал вид. Но обещавам този сладкиш да го изпробвам в най- скоро време. Само се чудя как ли ще му се отрази, ако го опитам със смес от пълнозърнесто и типово брашно, белким лекичко му намаля калорийките. Но... ще докладвам, след като го направя.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

ами можеш, ама струва ли си...
не, "струва ли си" не е точно.
искам да кажа - като капката забраихкво в бъчвата с непомнякво : )
калориите, които ще се спестят от замяната на 2 непълни чаши бяло брашно с тъмно брашно вероятно са не повече от тези, които се съдържат в чаена лъжичка захар. даже май са много по-малко.
можеш да измериш 1 чаша захар, после да отгребнеш 1 лъжичка от нея и да я върнеш в кутията, и готово - ефектът ще е същият, или даже по-голям.
но само относно броя на калориите. а вкусът и видът няма да се прецакат.
или можеш да изядеш едно парче по-малко.
или в деня, когато ядеш сладкиш, да не изядеш нещо друго, някакви такива варианти.
фиш беше казала на едно място нещо. за прасковите, не помня в къф контекст, но звучеше някакси така - тя предпочитала да си купи една суперска праскова и да я хапне вместо да омете кило не-толкоз-хубави праскови.
и с това, както и с други неща е така.
абе нещо като с бижутата - по-добре двукаратово брилянтче отколкото контейнер китайска дрънкалерия

и това звучи есеннотопло; приятна идея
с карамфил освен канелата и ром?
ще бъде ззимно предкаминно : )

абсолютно ти вярвам, че и ти така, като те прочетох :)

Може и да си права, въпреки че имам една позната, която прави сладкишите си винаги с пълнозърнесто брашно по нейни си съображения и, честно казано, на мен ми допадат на вкус. Е, със сигурност не всеки сладкиш, кекс или торта биха изтърпяли подобна "подмяна".

Между другото, ето ти още един есенен сладкиш, доказано много вкусен. По принцип рецептата е с круши, ала съм го правила и с ябълки, а предполагам, че и сини сливи няма да му се отразят зле.

3- 4 круши, нарязани на кубчета
3 яйца
1 и 1/2 ч.ч. захар
100 г стафиди
1 ч. нарязани на дребно орехи ( и, най- добре, позапечени предварително)
1 ванилия
1 ч. л. сода
2 счукани зрънца бахар
3- 4 счукани каранфилчета
1 ч.л. канела
2 ч.ч. брашно

Бъркаш, печеш на 160- 170 градуса и хапваш.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.