Двете торби

Преди доста време четах една християнска книга, и там авторката говореше за нещо, което дълбоко ме впечатли.
Тя казваше, че всеки човек, носи на гърба си две големи, тежки и много неудобни торби - това са нашите мисли ( тревоги, безпокойства) за миналото и бъдещето.
Понякога ние съзнаваме това и заставайки пред Исус в молитва се опитваме да оставим тези две торби на Неговите грижи и да отдъхнем от товара. Уж успяваме да го постигнем...е, поне докато трае молитвата. Но често се случва, казваше авторката, след молитвата пак да надигнем на гърба си двете торби. Дали защото не Му се доверяваме достатъчно...???
Или пък мислим, че ние по-добре ще се справим?
Или пък е несъзнателно дори, защото така сме си свикнали...

Призвам си, че това, което прочетах ме докосна дълбоко...защото видях себе си. Видях се такава каквато съм - стиснала здраво торбата с тревогите за бъдещето и торбата с мрачните мисли от миналото...

Оказа се, че съм забравила ето това:

Матей 6

25. Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26. Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27. И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

28. И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

29. но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?

31. И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32. (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Колко много пъти нашия Бог казва: "не се безпокойте"!!

Но акцента за мен е в този стих: " 34. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Не се безпокойте за утре!

Успяваме ли, братя и сестри да живеем по начина, който Исус казва, че е най-добрия за нас - да живеем ден за ден.
Като приемаме благодатта, силата от Бога, наставленията Му ден за ден, а също и трудностите и битките ден за ден...без да товарим излишно умът си с безполодни размисли за миналото и бъдещето?

Разбираме ли колко смазващ може да бъде товара, ако си го носим сами, вместо да го дадем на Когото трябва?
Научили ли сме се да Му се доверяваме за всичко, да Му предаваме всичко и сърцата ни да притежават небесен мир?

Истината е, че нищо не носи по-голям мир от това да оставиш двете торби в нозете на Исус.

Истината е, че нищо не носи по-голям мир от това да оставиш двете торби в нозете на Исус.

Да, но трудна добродетел е тая. Блажен, който я има.

казано е не се безпокойте, а не оставете торбите. представяш ли си каква купчина ще стане пред нозете на Христос
Така де - всеки си има минало, всеки има бъдеще, тежестта на торбите иде от това дето е надробил...и пустото безпокойство

Да, но трудна добродетел е тая. Блажен, който я има.

Ами, ами! Никакво блаженство не ми носи "живеенето ден за ден" по калинкините определения!

А що само ядене, пиене, тухли и парцалки??? Торбите са пълни с много повече и по-различни неща, а най-нематериалното съдържание тежи най-много. Камънаците и жълтиците са като пух и перца.

От Матея свето евангелие

[11:28] Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
[11:29] вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
[11:30] защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

---

[линк]

"Истината е, че нищо не носи по-голям мир от това да оставиш двете торби в нозете на Исус.

Да, но трудна добродетел е тая. Блажен, който я има.'

Прав си, трудно е.
Но в същност така трябва да се живее, иначе обезславяме Бога със страховете си, с тревогите, съмненията и безпокойствата.

Да оставим Бог да ни води, независимо че сме слепи за бъдещето, пък и невежи относно това, кое е добро за нас, е най-доброто което можем да направим.

Виж един невероятен пример за човек, който е захвърлил тежката торба на мислите за бъдещето:

Деяния 12

1. Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
2. Уби с меч Иоановия брат Якова;
3. и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. Това беше през дните на безквасните хлябове.

4. И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

5. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

6. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

Ето това се казва човек, който е захвърлил товара на мрачните мисли и страхове!!
Е, нас не ни хвърлят в затвора и не лежим в окови...но и ние си имаме нашите предизвикателства и трудности...
Та...възможно ли е, постижимо ли е и ние да имаме този небесен мир?
Небесният мир нещо изключително ли е...и само за някои ли е?

"Ами, ами! Никакво блаженство не ми носи "живеенето ден за ден" по калинкините определения! "

Така ли? Защо?

В същност аз не се опитвам да давам определения, а гледам какво казва Бог за това как трябва да живеем.

1 Петрово 5

7. и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.


Ето за това става дума. Да възложим всяка грижа на Него.
И онова, което ни е травмирало в миналото, и онова, което ни притеснява в бъдещето. От опит знам колко тежки могат да бъдат тези два товара! Знам, че човек сам може да направи живота си ад, подклаждайки страховете си...и забравяйки да възложи грижите си на Бога. И си мисля, че такъв живот, такова поведение е грях.
Грях е защото демонстрираме липса на доверие, в Онзи, Който най-много го заслужава.
Грях е и защото сме разчитали на себе си и на собствените си сили да подредим живота си, вместо да Му предоставим ръководството над нас ...и да почиваме с мир в ръцете Му.

"Торбите са пълни с много повече и по-различни неща, а най-нематериалното съдържание тежи най-много. "

Ами да, аз говоря за нематериалното съдържание на тези торби. В тях са притесненията, тревогите, самообвиненията, страховете...и от миналото и за бъдещето.
Да, но ние живеем тук и сега. Миналото и бъдещето не са ни подвластни. Има само днес.
Днес мога да пребъдвам в Бога, днес мога да раста във вярата, днес да се науча да Му се доверявам. Когато ден след ден изработваме нашите взаимоотношения с Бога, тогава кризите на живота няма да ни сварят неподготвени...страхливи и колебаещи се.
Тогава ще сме като Петър, който спеше спокойно в тъмницата и ангела трябваше да го подбутне, за да го събуди.

"казано е не се безпокойте, а не оставете торбите. представяш ли си каква купчина ще стане пред нозете на Христос
Така де - всеки си има минало, всеки има бъдеще, тежестта на торбите иде от това дето е надробил...и пустото безпокойство."

Ами точно - не се безпокойте означава точно това - оставете товара си на Бога.
За купчината не се притеснявам никак, Бога в когото вярвам е Всемогъщ, Той не среща затруднения от никактв характер, най-малкото пък да носи теготите на своите деца, за които е пролял даже кръвта си.
И да, естествено, че всеки човек си има и минало, и бъдеще за което да се безпокои.
Въпроса е как да се справим с това? Каква е божията рецепта за справяне със страховете и безпокойствата?

Аз мисля, че този стих си е истинска рецепта :

7. и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

Този стих ме е спасявал многократно. Святия Дух ми го е припомнял съвсем на време, когато съм била в трудна ситуация...и съм се мъчила по човешки да разрешавам нещата...и съм забравила да възложа товара си на Когото трябва.

Ежко, какво да кажа! Стихът, който си дал е прекрасен, благодаря ти!!

Ето, мога да кажа, че това е също един библейски стих-рецепта за справяне с живота и неговите предизвикателства.

Днес мога да пребъдвам в Бога, днес мога да раста във вярата, днес да се науча да Му се доверявам. Когато ден след ден изработваме нашите взаимоотношения с Бога, тогава кризите на живота няма да ни сварят неподготвени...страхливи и колебаещи се.
Тогава ще сме като Петър, който спеше спокойно в тъмницата и ангела трябваше да го подбутне, за да го събуди.

Петър извървял дълъг път до този спокоен сън, скъпа. През една друга нощ три пъти се отрекъл от този, когото виждал с очите си как укротява бурята и вълните, как храни с пет риби и два хляба множество хора, как възкресява Лазар...В една друга нощ Този, на когото се е доверявал, не направил нищо, за да избегне съд, мъчения и смърт, нито да отърве Петър. Тогава той трябвало да решава сам. И действал като страхливец - отрекъл се, уплашил се и се скрил. Малко, след като се кълнял, че никога няма да се отрече от Господа си. Петър е познал страха и собствената си слабост до дъно, вероятно е познал и угризенията и разкаянието до дъно... и ги приел. Тази "торба" положил в краката на Господа, преди да заспи спокойно в тъмницата. Не с вярата, че ще бъде избавен по чудесен начин, а със спокойствието, че този път ще си плати дълга.

Само че Бог имал други планове за него и изпратил Ангел.

Kalinka, как се казва книжката, която си прочела? И на мен ми стана интересно. Или не се сещаш в момента.

Пътят на Петър до спокойния сън минава през Петдесетница, когато той е кръстен от Светия Дух. Използвам съзнателно тая протестантска терминология, още повече не знаем да е кръстен Петър преди това (има тълкувание, че измиването на нозете е било кръщение, но това е частно мнение на някой отрц).

Това кръщение с Дух Светий и огън, а не някакви психологични механизми позволява на Петър не само спокойно да спи в тъмницата, а и да произнесе богословска реч пред Синедриона, за каквато галилейските рибари определено не са имали подготовката

"Kalinka, как се казва книжката, която си прочела? И на мен ми стана интересно. Или не се сещаш в момента."

Истината е, че не се сещам как се казваше книгата.
Освен това я четах на немски и дори не знам дали я има преведена на български.
Обаче си спомням името на авторката, понеже е малко странно, та ми се е набило в главата.
Казваше се Кори тен Бум ( пише се Boom).
Мисля, че жената е холандка и тя и сестра й са лежали в лагерите на Хитлер. Сестрата умира там, но Кори оцелява...спомням си че съм чела за силната вяра на двете сестри, която ги е крепила в тези ужасни моменти.
Дано съм ти била поне малко полезна с информацията, която ти дадах.

Във всеки случай, в тази книга намерих нещо ( за което пуснах и темата), което промени живота ми. Благодарна съм на Бог, че ми показа какъв излишен товар съм носила и колко погрешно съм живяла.
Да оставиш товара си в нозете на Бога не е привилегия за малцина избрани.
Това трябва да е начин на живот на всеки християнин.

Нека се запитаме - различаваме ли се ние от общата маса, с това , че притежаваме небесен мир, че сме се доверили на Всемогъщия, че изпълняваме заповедта на Христос да сме свободни от безпокойство за утрешният ден, за насъщния, за живота и здравето си?
Само на думи ли сме християни, или живеем различно от света, доказвайки с живота си, кой е нашия Господар и показвайки какво е направил Той за нас??

Пътят на Петър до спокойния сън минава през Петдесетница, когато той е кръстен от Светия Дух.

Да, така е. Защо тогава автоматично не следва, че всеки, кръстен от Светия Дух чрез кръщение, ляга да спи спокойно, а се притеснява от едно-друго?
Светият Дух ли отсъства при кръщението или ни напуска след това?

Всъщност, отдавна се питам как точно човек разбира, че има Дух Свети в себе си и той води действията му? Като чисто физическо усещане и състояние на ума каква е отликата от обичайните състояния?

" Пътят на Петър до спокойния сън минава през Петдесетница, когато той е кръстен от Светия Дух. "

Много хубаво мнение си дал, Фам. Точно така е както казваш.
Само не разбрах защо "кръстен от Святия Дух" да е протестантска терминология??
Това си е библейски термин:

Деяния 1
4. И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.
5. Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

И аз съм чела тази книга преди 20-тина години, но на български, но и аз не си спомням името на книгата.

Така си е, не се изразих много удачно. Имах предвид, че в историческата Църква се е сформирало таинството на Св Кръщение, различно във външната изява от видимото слизане на Духа, говорене на езици, пророчество и пр. Тия благодатни дарове са били необходими в началото, за подпомагане и усилване на проповедта. Днес "кръщение в Духа" придружено от такива изяви виждаме у петдесетниците.

В тоя смисъл исках да кажа, че петровото кръщение (без да сме сигурни дали е имал водно кръщение) е било кръщение в Духа без ръковъзлагане, потапяне и пр.

Тия благодатни дарове са били необходими в началото, за подпомагане и усилване на проповедта. Днес "кръщение в Духа" придружено от такива изяви виждаме у петдесетниците.

А защо "у нас" Духът спи?

Нима не живеем в тия времена:
И след това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; също и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в онези дни. ...И всеки, който призове името Господне, ще се избави; (Йоил 2:28-29, 32)

Е, за глосолалия Духът е "заспал" още към 150-тата година сл.Хр. Монтанистите, които практикували "глосолалия", "пророчества" и пр Църквата категорично ги отхвърлила с все "духоносния" Монтан и пророчицата Присцила ли, каква беше.

"пророчества" и пр

Сега отивам на работа, но ми се върти в главата една нова тема, точно за пророчествата, като дарба в духа на 1Коринтяни. Ще помисля нощеска и утре, живот и здраве, може и нещо да съм измислил. С две думи - като че ли новозаветното разбиране за пророчество е малко нещо по-различно от това което ние днес си представяме. Но, нощеска ще си ги мисля тия работи.