Одрин

От мой доносник първа ръка изтече информация, че в Одрин в момента има 2 български църкви(да му олекне на Фъктора ще ги нарека и Македоно - Одрински). Подразбира се, че трябва да има и солидно присъствие на българи. Попът пред моят доносник е потвърдил не само наличие на нови българи(придошли за бизнес след 1991), но и за много останали след 1913. Това малко променя нещата за станалото тогава.
Ако има все пак повече инфо по въпросът, редно е да бъде докладвана....

Рапорт даден.

И двете са обновени, преди седим - осем години св.Георги, а съвсем пресно и св.св. Константин и Елена. Имам и от двете много снимки, но не знам как се качват. Всъщност, туристите са много, всеки бг автобус за Одрин и Инстанбул отбива през двете църкви за по свещичка, същото е и със св.Стефан на Златния рог. Интересен е също и Кърларели /Лозенград/, повечето местни турци там знаят български, а чаршията му е стара градска кукличка. Църквите там са били много, не само български, но и много византийски, но след 22-ра по заповед на "бащата" до една са пометени. Останало му е само името - "четирийсетте" на турски.

Българи остават и в Одрин и в Лозенград и в Цариград, както и в 4 села в Чаталджанско. До 1972г. съществува българското училище в Цариград, като там до последно учителства Вера, сестрата на Тодор Александров. Българското училище в Одрин просъществува до 1949г., а това в Лозенград до 1936г. Днес в Лозенград българи християни няма, защото поетапно след Балканските войни са се изселвали в България. В Одрин местните българи останали от старо време са 20-ина, а тези в Цариград днес са около 500 човека, предимно в смесени бракове с гърци. Интересна е съдбата и героичната борба на българите останали в Източна Тракия след 1913г., но е дълго да се пише, а умората надделява.

[линк]