Раздувка...

Подготвяте ли учниците, мацки?

Някои ученици, а ти куфарите?

Нашият 'ученик' Тедката понася добре първите дни в детската ясла, почти без рев Иначе не се спира - то не са опити да се отчекнат контактите, да се сменят мелодиите на всички възможни телефони, да се докара кучето до бяс и тн.

сладурче:)

децата, не, но аз с нетърпение чакам началото на учебната година. И като ученичка бях така. Стягам повече дневния МИ режим, защото ще пада голямо търчене. В графика трябва да включа и уроци по китара, че Борис му е голям мерак. Добре, че Дени се оправя сама и се намесвам за доста по-малко неща.

Тичам аз одеве и на една пресечка гледам спряла кола. Реших, че ще ме изчака да мина и тръгнах да прекосявам. Ама точно като стъпих на платното и онази така се разбръчма все едно бърза да запали и да ме сгази докато още съм пред нея. Аз подскочих от страх и я погледнах недвусмислено. Тя изобщо не тръгна, просто колко да ме сплаши. Ама явно не е било нарочно щото после я гледам задминава ме и си продължава. И след малко най неочаквано явно е направила обратен завой при първа възможност и се връща и спира точно до мен и почва да ми се извинява, че ме е уплашила. Това па да си смени посоката на движение и да ме догони с колата да ми се извини си е малко прекалено според БГ стандарти. Поне аз не съм свикнала на такова отношение от българи. В такива моменти ми стават много симпатични датчаните.

Ти в Бг ли си сега?
Ситуации и хора всякакви...

Оу, много е пораснал сладура. Все така да шава и палува, без бели4ки не може.

Ученик съм вече аз!
Ученик съм в първи клас!
Имам си и нов буквар –
най-добрия мой другар.

Ученик съм вече аз!
Ученик съм в първи клас!
Всички с мене се гордеят,
с мен се радват, сричат, пеят...

СТрашееееееееееен

Имам в предвид 11 септември преди 10 години(ужас, толкова много време е минало...), когато се слу4иха драмати4ните сьбития в Щатите- кьде бяхте по това време, как нау4ихте и приехте новината?
Аз бях ве4е в Немско, по4ерпихме се с приятелка в един бар. Забелязахме, 4е масово бяха вклю4ени телевизори- в самото заведение, на витрини по магазини, но ние бяхме толкова задьлбо4ени в женски приказки, 4е не удостоихме с внимание предаванията. Виждахме разни немски политици на екрана, но не 4увахме за какво става дума , а и май-май не ни интересуваше за момента.
Когато в 20 4аса слушах новините, се ужасих. Какьв ти ужас, направо си беше шок.

Нем, детето ти не беше ли миналата година в пьрви клас?
И какви са тези бг носии, нали сте в 4ужбина - нещо не схващам...
Ина4е пьрвокласникьт е супер!!!

Стефи от днес е в първи клас в БГ неделното училище в Дъблин. В носия е директорката на училището, а с букета е учителката му.
Снимката е с Букварче /на Просвета/.
Миналата година започна училище по ирландската система, но се водише junior infats, тази вече е senior. Нещо като нашата ПГУ.

Днес ревнах на химна и като му връчиха читанката....Порастнаха децата ни, ех, ученици са вече.

успех на момчето

Аз бях там, в Щатите, на студентска бригада. бяхме далече от мястото на събитието - в Уисконсин, но достатъчно близо, за да усетим шока на хората. Същия ден бях почивка, станах, слязох в хола и видях какво дават по телевизията - пушещи сгради и объркани коментари на репортерите. Никой не знаеше какво става! По-късно през деня видях много хора около мен да плачат заради трагедията. Голям ужас беше.

Миналата седмица като я заведох за първи ден на детска вече в ПГУ, като я посрещтна госпожата й и се запрегръщаха сълзите ми тръгнаха, догодина по това време ще е първи клас и тогава със сигурност ще рева като магарица. Та разбирам те напълно, аз съм голяма ревла на такива мероприятия особено свързани с растежа на дребните ...

Трагедия е ....

не бе в Дания съм си.

честит ти български първокласник.
И Давид ще почва в неделното БГ училище сега в събота, ама се води предучилищна група щото е само на 6 год и българският освен това му е зле. Тази инициатива за БГ училище в Дания започва тази година и ще видим как ще потръгне.
От колко време фунционира неделното училище в Ирландия и запълват ли се класовете с ученици?

Аз пък още бях в БГ, на гости на един приятел и гледахме ТВ и по едно време почнаха показват кадри и да коментират случката и ние си помислихме първоначално, че е някакъв майтап. Толкова бях шокирана, че не бях на себе си. Тръгнах си от него замаяна, не виждах и не чувах и паднах по стъпалата много жестоко. После един месец едва ходех, адски болки.