Нивото

‎"Футболистите в България се мислят за велики. Това им е проблемът. Някой вкарва два гола и после започва да се мисли за Лионел Меси. Играчите обичат да мечтаят, но не виждат реалността. А тя е, че нито един български клуб не остана в евротурнирите. Това им е нивото", заяви Матеус.

A на програмистите нивото....

----
_Живота си ебало майката брато!!

Чувството за собствена значимост не корелира с личните качества и постижения. В нашия бранш а и по принцип, всички се имат за велики, както и мизерниците, така и добрите специалисти.

Ами, гледай сега, това е нещо, което научих от един мой бивш колега - няма значение какво мислят другите, важното е, какво мислиш ти!
Обективно погледнато почти всички критерии за класа мога да са доволно субективни, ако си убеден, че си велик, ако се чувстваш велик, какво значение има, че аз те смятам за цървул, примерно, коя съм аз на фона на Великият??!! - цървул съм ... Най-много в някой момент да започнеш да страдаш от това, че си недооценен, но ако си убеден, че си велик, дискомфортът е пренебрежим.

Най-много в някой момент да започнеш да страдаш от това, че си недооценен, но ако си убеден, че си велик, дискомфортът е пренебрежим. съмнявам се да е пренебрежим




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

И аз. Най-вече въпросният дискомфорт кара хората да вършат глупости.

Аз съм велик.
Даже много.
Преча ли ти?

Ами да, ама това работи в повечето случаи на успехи. Тъпото дето, което почна темата, даде пример с футболисти, при това български - ами окей, да вземем най-големия ни успех - Стоичков. Ако не ги псуваше и не си мислеше, че е най-добрия, щеше ли да стигне до Барселона от Светкавица - Харманли?

А дори и да не беше стигнал, какво? Лошо ли му е? Всеки да си мисли квото си иска, ако трябва да се съобразяваме с всяка суфлираща путка, докъде ще стигнем?

--
One day it will make sense.

Пак щеше, просто нямаше да е толкова забележителен простак.

Не му е лошо, защото при него го няма дискомфорта от усещането за недооцененост - постигнал е успех.
А и въобще - не че подобен дискомфорт е пренебрежимо малък, просто при много от тея, дето в собствената си глава са най-великите, липсва самото усещане за недооцененост - те съумяват някак да се чувстват оценени от когото трябва, а "недооценеността" я отдават на други фактори.

I am a mirror

Според кой е простак точно? От това, което виждам - пие си бирата с Мишел Платини, с цялото ръководство на Барселона, викат го на всички най-големи събития в света на футболна тема - според кой е простак? Според тебе? Андре Агаси призна, че ебял тенисистки в почивките и смъркал кока по време на тенис мач - и псуваше рефера на майка. Кой е простак?

А според Роксана, тебе те ебат в гъза в Стара Загора некви пичове ей така, преди да пуснат тотото. Кой е простак?

Стига сте мислили във вашата плоскост. Нещата са доста по-сложни.

--
One day it will make sense.

Ми Стоичков е простак, а "роксана" е диагноза от областта на психиатрията - мислех, че е ясно кое какво е.
Кое му е сложното на това, че и простаците постигат успехи, но надали основната причина е в това, че са простаци?

I am a mirror

Нищо не ти е ясно. Всеки от "известните" е простак. Райън Гигс еба жената на брат си. Рууни еба пет курви, докато жена му е бременна. Стоичков си кара колите и показва среден пръст на тъпаците, дето си вадят хляба да пишат глупости срещу него.

Това е положението. Никой не е простак. Просто някой има авторитета, кинтите и свободата да покаже среден пръст на всички и да ебе който си поиска, а другите суфлират, четат Библията и търсят интелектуално/морални извинения за собствената си некадрърност.

--
One day it will make sense.

Бе, кварталният Пешо и той показва среден пръст на целия свят и ебе 5 курви за същото време, само че евтини, щото няма пари. Ма не е постигнал слава заради това. Същата работа Руни и Стоичков, имали са късмет да имат други качества, затова и целият свят знае за техните средни пръсти и курви и се възмущава по вестниците, а за Пешо знае най-много махалата.
Въпросът ти беше щеше ли Кучето да стигне до Барселона, ако не беше толкова просто парче и такова перде. Щеше. Или...?

I am a mirror

Ако не беше перде - нямаше да стигне Барселона. Просто или не е въпрос на интерпретации от средата, в която си. Според учудващо голям процент от населението, хората, които прекарват 30 години в учене (до магистър/пхд), вместо да живеят, са доста прости.

Аз дори съм съгласен с тях.

--
One day it will make sense.

Майна, да го дуга Стоичков, да го духат некадърните, среден пръст за бедните. И кво? Кво променя това? Няма значение какъв си, простак/идиот/галфон. Важно е това, което си, да те удовлетворява. Да те преви щастлив. Дори няма значение дали си добър или лош/красив или грозен/богат или беден, ако си неудовлетворен тогава нищо няма да ти помогне, нищо. Ти доволен ли си от нивото си?

Нивото, майна, го определя средата. Кажи ми каква ти е средата, да ти кажа какво ти е нивото. По същество. Всички искат да играят във висшата лига, a повечето играя в 'В' окръжна. И докато си мислят, колко са велики - кариерата им свършва като треньор на селски отбор. Познавам повече провалили се Роналдовци от колкото успели Бербатовци.

Хубаво да имаш самочувствие, но е хубаво да имаш и покритие. Защото един ден този илюзорен свят ще се счупи и тогава ще нахлуят такива неща, каквито не си и сънувал. Така, че без качества и само с високо самочувствие, раздаване на средни пръсти и псувни, няма да стане.

Едно научих в този живот. Нямаш право да опрекваш/съдиш хората за това, което са. Те са извървели своя път до там до където са стигнали. Постигнали са неща на една или друга цена. Кой си ти, кой съм аз да даваме оценка? Всеки има право да прави каквото си иска.

============
Такие вот дела...

Чувството на дискомфорт идва, ако не си вярваш, че си велик. Иначе, нормално е профаните около тебе да не те ценят, че нали е важно какво си мислиш ти самият, а не колко те ценят другите или казано иначе: какво мислят те за тебе. В крайна сметка не всички хора имат еднакво мнение и подсъзнателно или не, всеки определя за себе си чие мнение да зачита.
Разбира се всичко е относително и зависи в каква среда си попаднал, и достъп до чии мнения имаш. В този смисъл колкото повече и различни хора познаваш, толкова по-обективно би могъл да прецениш дали си прав или не. В крайна сметка преценката си е лично твоя, "самочувствие" значи какво сам чувстваш за себе си.

НЕ!удовлетворен съм и НЕ!задоволен съм.

Роден съм в Люлин. Живея при родителите си в Люлин, работя в бизнес парка, патувам по 1 час сутрни и 1 час вечер. Изпреварват ме автомобили дето струват двапъти повече от апартамента на родителите ми. Шефа ми ме тормози. Бъхтя се по цял ден за мижави пари. Голфа ми се разпада плаче за нов.

Приятелката ми стана танциорка в СинСити и ме изостави. Мразя богаташите. Какво ми е нивото според тебе? Какво предлагаш да направя?

----
_Живота си ебало майката брато!!

Хапчета, венички?

Ооо, сеньорче, от кога не си писал тука.
Нещата не са съвсем така, както ги мислиш. Обяснявал съм тука много пъти, не ми се обяснява пак. Синтезирано - основната мотивация в живота на всеки е да получи уважението на околните, т.е. стремежа към слава. Независимо дали го осъзнаваш или не. Това по принцип го казват мазните психолози, не аз.
Проблема е, че много малко го постигат, като то не зависи толкова от усилията на човека колкото от ДНК-то му. Пътищата за постигане на душевен комфорт са два - или постигаш основната цел, или се примиряваш, че не можеш и се кефиш на живота. За второто, обаче, се иска да възпиташ в себе си много здрав нихилизъм, което в съвремените условия на еврейска пропаганда е трудно осъществимо. От тук, поне едно 80% от населението пребивава в постоянен дискомфорт - нито са постигнали слава, нито са успяли да се отърсят от суетата.
Айде, после ще има продължение евентуално ако не ме мързи.

Синтезирано - основната мотивация в живота на всеки е да получи уважението на околните, т.е. стремежа към слава. Независимо дали го осъзнаваш или не. Това по принцип го казват мазните психолози, не аз.

Това би било вярно само ако Pekoнcтpykтop е мазен психолог.

Основната цел е happiness. Това което не се осъзнава е, че prolonged happiness се постига единствено като човек спазва принципите си. Затова в Европа са измислили християнските принципи -- не кради, не лъжи и пр. -- един вид приоритети за да е по-лесно да си happy за продължителен период от живота си. Не да се луташ, пари ли да права, слава ли да търся, семейството си ли да гледам.

Сега, в последните 20 г. масово хората в БГ се опитаха да забогатеят, като за тази цел масово им се наложи да нарушат принципите си. Получава се така, че човек се мисли за честен, но му се налага да лъже, често. Което го кара да не може да се понася повече, щото той знае принципно кое е right и кое e wrong. Резултатът е масово липса на happiness, масово недоволство -- дори мисля че сме извън всякакви скали и модели в БГ.

cheers,
</wqw>

[линк]

НЕ!крада НЕ!убивам и пак ми е гадно.

----
_Живота си ебало майката брато!!